Политически компас

Интересен опит, който ви дава възможност да погледнете на политическото в себе си отстрани и отдалеч. Тест провокиращ политическа саморефлексия. Доста „американски“, но това май е естествено. Предимно американците решават, че тези неща са лесно измерими.

Философският сарказъм е отново тук…

По повод на сайта Философско консултиране, представен в предишната публикация, се разрази страхотна дискусия (при това във форум, който все още е „неофициален“ и засега с точно деветима записани участника). Със сигурност темата е много провокираща. От много време не бях имал повод и нагласа да отстоявам някаква позиция. Явно си възвръщам способността да изпитвам удоволствие от философски спор 🙂

Особено съм доволен от следното си „откритие“:

Не всеки разговор почва начисто. Философският – най-малко.

Много мъдро, да…

Философско консултиране

http://philosophicalcounseling.hit.bg

Ако ви трябват консултантски услуги, предлагам ви да ги потърсите от философ. Добрите философи в най-висша степен знаят какво правят 🙂

Сериозността на темата предполага да отбележа, че сайтът, който искам да представя, е много ценен. Първо, защото въпреки периодично възраждащия се ентусиазъм у мен да преравям мрежата за философски сайтове на български, досега не бях попадал на този. И всъщност научих за него от създателя му. Второ, защото винаги съм смятал, че философията трябва по-активно да „пробие навън“ и да престане да бъде строго академично занимание на една до голяма степен затворена общност. Още по-хубавото в случая е, че този пробив не е манипулативен, а напълно открит, предлагащ философските умения като услуга, която може да бъде използвана, инструментализирана с оглед на постигането на конкретна цел. Трето, философията като специфичен пазарен продукт възвръща шанса за интегрираност, споделимост и социалност на начините, по които се изгражда смисъл.

Един цитат:

Преките резултати от философското консултиране са категории, понятия и идеи. А сред главните ефекти са постигането на нови начини на мислене…

Засега изглежда достатъчно трудно постигането на нови начини на мислене да бъде възприето като възможност за осмисляне и овладяване на конкретна цел. Трудността, обаче, предимно произлиза от липсата на достатъчно разгърнато прагматизиране на самото мислене. Това не е проблем на „пазара“, а предимно на самосъзнанието на философията, която често запазва онтологичните си резултати в рамките на абстракцията, особено в своето академичното битие.

Е, сега вече (или отново, или с повече увереност) можем да кажем, че философията не е само академично занимание, а и реална, жива дейност и действителност на мисленето.

Отвореният маркетинг

Get Firefox!

Браузърът Файърфокс е вече обект на фокусирана маркетингова стратегия. Общата схема се върти около новосъздадения сайт Spread Firefox (все още в бета версия) и възпроизвежда отворения модел на създаване на самия браузър. От потребителите на този сайт се очаква да дават идеи за кампании и стратегии за популяризирането му.

Едно нещо е много интересно в този проект: той се опитва да впрегне усилията на общността на ползвателите не толкова в процеса на докладване и поправяне на грешки, подобряване на наличните и добавяне на нови функции, а в реклама и маркетинг. Т.е., казано по класически, малко неадекватен начин, не само в производството, но и в търговията.

Разбира се, потребителите на софтуер с отворен код винаги са били готови да представят, препоръчват и защитават приложенията, които им вършат работа (пък и не само тях, доколкото важна е въобще идеята за отвореността и свободата). Специфичното тук е, че експанзията на продукта и разпологането му по отношение на другите продукти на „пазара“ се абстрахира като отделен момент, който изисква отделно и, предполага се, различно по насока и същност усилие. Така би трябвало да се избегне хаотичността, да има координация и да се изгради цялостен образ. И това отново да стане по „хаотичния“ отворен модел на ангажиране на общността на потребителите.

Очевидно маркетинг отделите на компаниите, които правят бизнес по модела на отворения код ще трябва да следят този проект внимателно. Той ще отговори на някои много важни въпроси като: Знаят ли ползвателите на софтуер какво искат? Как именно съвпадат производство и потребление при софтуера с отворен код? Дали и как това съвпадане се осъществява в идеята, която седи зад продукта? Има ли „лайфстайл“ елемент във всичко това? Доколко „общото“ ще се окаже убедително?

И така, настанете се удобно, защото ще е интересно. А, всъщност, защо да не се включите?

Pre-scriptum

Експериментирам си аз по този сайт напоследък, без да постигам нещо смислено. Лигавщини, които започнаха с това най-сетне да придам някакъв приличен вид на Pivotlog който доскоро задвижваше този блог, а после продължиха с инсталирането на DotClear, който се оказа много… и само… френски (което на мен не ми пречи, но изглеждаше все пак странно). И изведнъж се чуха някакви възгласи под формата на публикувани коментари от Роси и Себастиян. Та това ме постресна и ме накара да подходя по-консервативно. И така, още един блог с WordPress. Експериментите са хубаво нещо, но когато ни омръзнат, залагаме на сигурното, за да продължим нататък сериозно.

Само се чудя дали да пренясям предишните публикации тук. Засега май няма да го правя; и без това бяха много разхвърляни, освен това референциите, доколкото ги е имало, си остават прецакани. Сори 🙁

П.П. Замалко да прасна на този постинг заглавие „Hola hombre“. Имам един колега, с когото се виждаме само в мрежата, който с това започва всеки наш разговор. Това е неговото „Hello World!“, което пък си седеше като заглавие на тестовия постинг след първоначалната инсталация.

П.П.П. Това само за информация: П.П. Означава Послепис. Нормално е (включително на български) да се използва еквивалентното P.S., което идва от латинското Post Scriptum. Обаче доста се дразня от факта, че някои хора означават втори последователен послепис с P.S.S. Близко до ума е, че вторият послепис е Post Post Scriptum и сътветно правилното съкращение е P.P.S. Та ако имате навик да разстройвате читателите си с такива не много нужни „допълнения“, имайте го предвид 🙂