Новини и съобщения, които ги няма другаде
Вчера беше премиерата на книгата „Фантастичното през Античността“ на Николай. Това е първата книга, издадена от Проектория.
Предстоят много други, но доколкото началата са знакови, нашето беше фантастично.
Предстои онлайн книжарница, а след това – ерата на цифровото издаване на българска литература. Ще стане.
Това е началото на четвъртата част на Девета симфония на Лудвиг ван Бетовен. Сигурно най-великото музикално произведение, писано някога. Пуснете си го. Според сполучливата и преливаща от яд и възмущение реплика на Пламен Джуров по Алегро виваче, това е произведение, което вече няма да може да се изпълнява извън София.
Тъжно.
Съвсем между другото, обърнете внимание на дамата в синьо във видеото. Тя се казва Красимира Стоянова и е камерна певица на Виенската държавна опера. Завършила е музикалното училище в Русе и музикалната академия в Пловдив. Два от градовете, които остават без филхармонии при така наречената реформа на сценичните изкуства. Третият е Варна. В други три града симфоничните оркестри ще бъдат редуцирани до „симфониети“. В Министерството на културата не знаят, че синфониета, за разлика от симфония, се изписва с н.
Това решение е толкова обидно профанно, че чак не си струва да се дискутират детайли. В някакъв момент ще ни се наложи да изживяваме Просвещението отново.
Идеята. Анонсът. Групата във Фейсбук.
Дано инициаторите продължат по-нататък.
Изговори се доста, но някак липсва общия визуален контекст. Ето за какво става въпрос.
Снимката е добавена в Гугъл на 30 май миналата година. Снимката от година по-рано е изглеждала така:
За две години – толкова. Ако изключим административните процедури, проектирането и планината отпред, с това темпо ще стигнем до Перник през 2015 година. Освен ако Перник не реши да стигне до нас преди това. За всеки случай ще затворят пътя през Владая от началото на август.
Дами и господа,
Имате уникалната възможност да видите на живо в София Джими Уейлс – основател на Уикипедия. Той е в България по друг повод и по покана на други хора, но ние си знаем, че специално за това събитие трябва да благодарим на Вася.
Уейлс ще изнесе лекция на тема Икономика на споделянето.
Място: Модерен театър (ул. Върбица 12)
Време: 6-ти юни 2009, 18:00
Входът е свободен. Осигурен е превод. След лекцията се надяваме да има достатъчно време и за въпроси. Ако сте съпричастни към темата за свободната култура и свободното съдържание, шансът не е за изпускане. Заповядайте!
Клипът започва с припомняне на част от чикагската реч на Борисов. Но не става дума за някоя от най-цитираните реплики, а за разбирателството му с Костов.
Окей, разбираме, че Бойко Борисов ви кефи, ни казват.
Но какво ще кажете за Костов?
Посланието е, че те вървят заедно. Нелошо послание, откъдето и да го погледнеш. Технически.
Но не е целта тук да правим рекламен анализ, а по-скоро да отбележим събитието и да дадем още малко информация.
Ако посещавате YouTube от България, със сигурност ще попаднете на този клип, защото той се зарежда като видео реклама в страничната лента. Сайтът boykostov.org, към който рекламата препраща, се поддържа от партия Нова зора. Проверка чрез whois потвърждава, че домейнът е регистриран лично на името на Илия Божинов. (И детайлите за контакт изглеждат напълно автентични.)
ЦИК не е постоянно действащ орган и за всеки отделен избор (поне формално) се назначава нова комисия. Що се отнася до комисиите за европейските и националните парламентарни избори тази година, трудно ще намерите отговор на въпроса от заглавието чрез Гугъл.
Издирвах доста, когато правех календара за предстоящите избори, и попаднах на два странно изглеждащи поддомейна на сървъра на БТА с информация от двете комисии. Тази вечер въпросът беше поставен в предаването на Иван Бедров и представител на комисията потвърди, че тя публикува документите и решенията си чрез БТА. Взимам повод от това и публикувам адресите тук. Официално, първични източници на информация са следните сайтове:
В момента, в който пиша това, Гугъл не засича външни препратки към тези адреси.
Ще си позволя да занимая читателите на този блог с малко бизнес дела.
Търся програмисти за работа по Spreed : News. Това е интересно и иновативно приложение за мобилни телефони на партньорите ни от канадската компания Spreed Inc.. В момента има версия за iPhone, и се работи по портването му към Blackberry и Android, по разширяване на функционалностите му, както и по изработване на специфични версии и модули за отделните клиенти.
Във фирмения сайт, който засега е скромен откъм информация, можете да прегледате целия текст на обявата за работа (на английски). Засега са предвидени три позиции. Продуктът е специфичен и изброените технологии не са ултимативно изискване, а по-скоро ориентация за типа работа, която ще се върши. Важното е да имате желание и способност за учене и да ви вълнуват мобилните технологии. В тях е бъдещето. 🙂
Ако ви интересува, свържете се с мен или използвайте имейл адреса в обявата. Ако не – попитайте приятели и познати. Благодаря.
Тази публикация ще покаже още един лесен начин за вграждане на услуга на Гугъл във вашия блог или сайт, базиран на Уърдпрес. За целта ви трябва тази приставка и публичен календар.
Снимката показва новата страница в блога, озаглавена Избори 2009, която динамично визуализира предстоящите събития, свързани с изборите за Европейски парламент и Народно събрание през 2009. Съдържанието се тегли от този публичен календар.
Какви са предимствата? Ето няколко по-очевидни:
Що се отнася до страницата в този блог, смятам наистина да въвеждам информация в нея. Отчасти цялата идея идва от факта, че не намерих място, което да дава хронология на онова, което предстои да се случи до изборите. Кога ще се произнесе ВКС за предстедателството на Димитров? Какъв е последния срок, в който президентът трябва да насрочи дата за парламентарните избори? Няма място, което да дава бърз отговор на всички (или повечето) такива въпроси.
Както споменах, календарите в Гугъл могат да се редактират от повече хора. Ако някой проявава интерес, може да ми пише. Или може да добави този календар към своя акаунт и по горния или някой друг начин да публикува информацията на друг сайт. А най-добре да се сети някоя медия, защото не е добре да търся и да не намирам.
Нека разкажа за онова, което се случи и каза след предишната публикация в този блог. То, само по себе си, е доста незначително, с оглед на дневния ред на обществото ни. Но би било още по-незначително, ако не го използваме като повод за разговор, разбиране и осмисляне.
Самото наблюдение за неуредиците със сайта на правителството би останало едно странично специализирано мнение, ако в мрежата нямаше достатъчно хора, които да разбират техническата и социалната им значимост. Оценката, изказана с думата „провал“ в хипервръзката към този сайт, би останала маргинална, ако нямаше достатъчно хора, които я споделят. Твърдението и демонстрацията, че нещо може да се направи, не означава задължително, че ще бъде направено. Ако някой си мисли, че хората масово правят неща произволно и без основания, той просто не разпознава същински човешкото в човешките действия.
Човешкото отива отвъд онова, което един машинен алгоритъм може да произведе. Това е причината, поради която така наречените Гугъл бомби са възможни. Определенията, които хората дават на нещата, са динамични. В някакъв смисъл е възможно да се фиксира значението на думите. Но смисълът им е жив и се развива постоянно. И е достъпен само за хората, защото е носител на човешкото в езика. Някой друг път може да напиша нещо повече за това.
Да, сайтът на правителството излиза на първо място при търсене за „провал“ в Гугъл. Но нищо не следва от този факт. Ако оставим шума от последните дни на страна, колко хора на ден търсят по ключова дума „провал“? И какво всъщност се опитват да намерят?
Доколкото целият шум имаше някакъв ефект, той касае именно самото това събитие, хората, които го случиха, тези, които се изказаха за него, пък и обществото по принцип. Администрацията получи някакво напомняне, че би трябвало да обръща повече внимание на присъствието си онлайн. И не само това – тя получи обратна връзка – оценка, а в много случаи и обяснения за тази оценка. Онова, което хората търсят, е комуникация и смисъл.
Освен реакциите в блоговете и социалните мрежи, това събитие беше отразено като новина по някои електронни медии и вестници. Разменихме имейли с някои журналисти, получих и запитвания и покани за разговор. Част от тях в последствие отпаднаха, поради вчерашната случка с отвлечения автобус. Нека уточня, че не съм имал публичното внимание към себе си за цел. Но доколкото и технологичната, и социалната страна на въпроса ме интересуват, не виждах причина да отказвам комуникация.
Всеки си върши работата както може или както трябва, с някакви налични основания. Така че не смятам да навлизам в интерпретации защо някой е написал или не е написал нещо. Но бих искал да споделя някои наблюдения и коментари за нещата, на които попаднах и които ми направиха впечатление.
На първо място, някои новинарски сайтове, отразявайки събитието, просто се включиха в самата „акция“ с линкове „провал“, водещи към правителствения сайт. Като при това приписваха инициативата на „блогъри“, вместо на себе си. Въобще, определението „блогър“ е доста странно и флуидно. Не че е некоректно, но ми се струва не много релевантно в конкретния случай, в който гражданска позиция, изразена от някакво множество от хора, се приписва на характеристиката им на „блогъри“.
Отново под този етикет, Дневник дадоха реакции на хора, които поддържат някои от най-популярните блогове на български. Бих могъл да кажа, че изказванията на всички, включително тези, които подкрепят инициативата, се разминават с моето разбиране, но това едва ли има значение.
В някои публикации, освен сензационализиращия език, характерен за медийната ни среда, имаше и странни мисловни ходове, като например позоваване на източници, „които са поискали да останат анонимни“. При това за нещо толкова безобидно, като времето, в което „акцията“ е започнала. Все едно това не е в публичното пространство и е обвито в някаква мистерия и конспирация.
Личното ми мнение е, че публикацията в Капитал прим (изглежда след някои дребни корекции), е най-коректна и професионална като обяснение на технологичната основа на явлението.
Гостуването в Re:TV мисля, че беше интересно и информативно, макар и донякъде да се разминахме с Огнян за нещата, на които акцентираме. Което не само е нормално, но е в сърцевината на самото разбиране на това събитие.
Един от многото журналистически имейли, които получих, ме питаше (не мога да си обясня говоренето в единствено число, но и не държа да се заяждам с подобни стилистични похвати):
„… [Д]али се притесняваш за евентуални законови последствия за теб, долкото купища коментари, които прочетох, недвусмислено сочат към теб като единствен инициатор.“
Самият журналист, струва ми се, беше напълно добронамерен. Нямам намерение да привиждам в този въпрос някаква некоректност. И ще му отговоря публично:
„Единственото, от което се притеснявам, е некомпетентността, било то на правителството, на други институции или дори на всеки един от нас. Всички трябва да имаме ясно самосъзнание за това, което правим.
След като ме питате за „законови последствия“, предполагам имате нещо предвид или смятате, че някой друг би имал. Такова очакване за мен е непонятно, както с оглед на законовите норми, така и с оглед на разбирането ми за гражданско общество.“
Това е, пожелавам на всички ползотворна работа и повече отговорност.