Уводи и изводи, ежедневието и светът на нормалното
От няколко дена Проектория има нов вид бладоранение на Илиян Коцев, който направи новата заглавка. Бих искал и неговото име да е линк, но той упорито отказва да си направи сайт и да показва прекрасното си портфолио.
Има още доста неща за подреждане, но сега някак е по-вдъхновяващо.
От известно време Re:TV излъчва предаването Професорско каре, в което участват професорите Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев.
Първите трима са ядрото на екипа, който, както казва Веселин, отвоюва цяла една епоха за философията в България. Същевременно, тъкмо тази обща ангажираност на участниците със средновековната и християнската философия прави предаването повече доктринерско, отколкото полемично. Това, разбира се, не е проблем – това е концепция.
Но бих препоръчал предаването дори на онези, които не са изкушени изрично нито от философията в нейната академичност и дисциплинарност, нито от специфично християнския поглед върху дискутираните теми. Важен е начинът, по който се води диалога и размишлението. Това не са единствените, но са едни от добрите професори по философия в България. И ми се струва, че съумяват да покажат и демонстрират в това предаване част от онова, което философията реално извършва като специфично философска дейност.
Слушам радио когато съм навън – в колата или през телефона. Откакто в София беше отнета лицензията на BBC, имам сериозен проблем с намирането на подходящата честота.
Не разбирам защо почти всички радио станции са музикални. Добре, музиката вълнува хората, тя е почти въпрос на идентичност, създава съпричастност и покрай това могат да се пускат реклами и да се разчита те да работят. Но защо това да е единствената възможност?
Няма станция, която безусловно да съответства на моите музикални предпочитания. Пък и ако ми се слуша музика, не знам защо трябва да разчитам на избора на ограничен брой музикални редактори, прицелени във форматирани аудитории. В колата имам дискове, телефонът ми е зареден с внимателно подбрана музика, вкъщи имам лесен достъп до услуги като Last.fm и неизброимо количество подкасти и услуги за обмен на файлове.
Разбирането ми за радио е различно. Това, което наличните станции успяват да постигнат, е да бъдат фон. И уж емоционално ангажиращият музикален формат, какъвто и да е той, успява да ме привърже най-много към копчето на плейъра в колата, което го е запаметило. И си остава фон.
Аз по принцип предпочитам да правя смислени неща. Предполагам това важи за всеки, по някакъв начин. С музиката осмислянето е оставено предимно на мен самия. В говорето, напротив, мога да чувам споделени смисли. Не разбирам защо говоренето по радиото е толкова пренебрегнато. И толкова непрофесионално тогава, когато се случва.
В редките случаи, когато по български радиа се говори, изговореното избива или в някаква лиготия и веселяшки подскоци, или в мъгла от едноизмерни мъдрувания, която водещите предпочитат пред задаването на ясни и смислени въпроси, пред съдържателния репортаж и пред правенето на открити и обосновани коментари. Може и да има изключения, но те са дълбоко заровени в програмните схеми и не са водеща стратегия за нито една станция, включително за онези, които претендират да са новинарски. Единственото изключение, което аз познавам, е онази част от програмата на RFI, която се излъчва от Париж (българските предавания са странно неадекватни и непрофесионални).
Има ли поне едно предаване, което си струва да бъде слушано всеки път?
Размислите са предварителни, защото са по повод, но без изрична цел. Засега.
Ясно е, че нещата се развиват. За книгата, както и за много други неща, се питаме – ще бъде ли и в бъдеще такава, каквато е била или е в момента? Не съм държал в ръце устройство за четене на електронни книги. Следя някои новини за тях и имам обща представа как се проектират и маркетират неща, които дигитализират обекти от реалния свят.
Всъщност има съществуващи опити за радикална промяна на формата или съдържанието на „нормалните“ книги. Те дори не са толкова нови. Може, например, съдържанието да е от образи – фотографии или репродукции. И може текстът да се предоставя като звук, както в плочите с приказки или по-скорошните mp3 книги.
Нетекстуалността на съдържанието е ясно, че просто допълва идеята и не може да я измести или развие радикално.
Ако удобството на слушането беше повече от онова, което трансформацията в звук отнема, сигурно аудио книгите щяха да са по-разпространени. Но изглежда те влизат в употреба тогава, когато трябва да се преодалява някаква липса или недостатъчност – деца, които не могат да четат, незрящи хора, липса на подходящ контекст за боравене с хартиеното тяло, например по време на разходка в парка или пътуване в градския транспорт.
Електронните книги се опитват да доближат оригинала в някои неща, като запазят предимствата. Съдържанието им е цифрово и в това отношение са доста гъвкави. Цифровата информация може да се превръща и в говор. Непосредствения процес на четене не е далеч от този при хартиения аналог. Но дали е достатъчно?
Естествено, тук може да се помисли за тактилното усещане, аромата, раздвижването на въздуха от прелистването на страниците и други подобни романтики. Все пак, тези неща може би се надценяват, доколкото са свързани с личните житейски навици. Те се променят и в онова, което идва след промяната, също може да се роди романтика.
Книжното тяло, обаче, има още характеристики, които участват в цялостта на книгата. Площта на страниците и дебелината на книгата са вариации, които са информативни и някак се губят в електронните устройства. Хартиената книга може да бъде разгръщана и зачитана на случайни места, което е важно при първоначалното запознаване с нея. Прочетената книга отива в домашната библиотека, която за някои е важен елемент от дома. Тя дава специфичен начин на достъп до притежаваните томове, който достъп, казано на „цифров“ език, е с доста добра ползваемост. Освен това библиотеката обикновено позволява устойчив визуален контакт, който от своя страна може да стане важен елемент от човешкото поведение и дори възпитание, да обуслови припомняния, напомняния и разговори. Книгата може да се подарява. Подарена книга може да съдържа посвещение, пожелание или автограф. Можем да я ползваме за подпиране или за тежест, да подчертаваме, драскаме, рисуваме в нея. Можем да откъснем страница, да изрязваме изображения и да й причиним още много други телесни поражения, нарочно или случайно.
Всичко това всъщност може и сигурно би трябвало да се адресира и от електронните книги. Рязкото разграничаване между чисто цифровото съдържание и формата на устройството, която при това е обща за едва ли не всяка възможна книга, прави някои от тези адресирания лесни, а други трудни. Хубавото е, че книгата в крайна сметка е нещо повече от начина, по който присъства в предметността ни. Затова и възможностите за развитие са много.
Тази статия споделя опита ми от ползването на услугата Вивател Трафик за Интернет достъп през мобилен компютър. Тя би била полезна за хората, които искат да преценят дали да й станат клиенти, както и за запознаване на новите й потребители с някои особености, които трябва да имат предвид.
Сключване на договор
Доколкото ми е известно, договор за Вивател Трафик може да се сключи при всеки представител на Вивател. Това, обаче, е само на теория. Имайте предвид, че офисът, който ще посетите, може да няма пакета в наличност. Съответно може да се наложи изчакване на доставка.
Дори и да няма такъв проблем, заредете се с търпение, защото процедурата отнема доста време. Освен обикновените формалности по подписване на договори и активиране на картата, добре е да носите със себе си и мобилния си компютър, за да можете да си тръгнете с активирана услуга и да не се налага да търсите допълнителна помощ при евентуални проблеми с инсталацията.
При задоволителното ниво на конкуренция на този пазар, би трябвало да получите добронамерено обслужване. Заедно с това, мобилен достъп до Интернет все още е екзотична услуга – имайте предвид, че информацията за тарифи, технически подробности и покритие, която ще получите, може да не е коректна. Проучете тези неща предварително, като поне прегледате сайта на доставчика.
След като сме направили тези уговорки, нека все пак да кажем, че не би трябвало да очаквате големи главоболия. Стъпките, които трябва да се следват, са достатъчно ясни и прости.
Тарифа
Първо малко информация за разходите, които трябва да предвидите.
Първоначалната такса, която трябва да заплатите при едногодишен договор, е 99 лева. Тя покрива първата ви такса и PCMCIA устройство, което ще свърже SIM картата ви с компютъра. Цената е по-ниска, ако сключите договор за две години, и по-висока, ако нямате PCMCIA слот и трябва да вземете USB устройство.
Стандартната месечна такса е 36 лева. В момента Вивател предлагат промоция, с която първите три месеца плащате 18 лева.
Инсталация
Пакетът съдържа диск със софтуер за Уиндоус. Ако ползвате различна операционна система, не би трябвало да очаквате помощ от хората, които ви обслужват, нито някакви улеснения от самия мобилен оператор. Тук и по-нататък ще дискутираме само варианта, при който ползвате услугата на компютър с операционна система от Майкрософт.
Инсталирането на софтуера е стандартно и не предлага изненади. Имайте предвид, че той трябва да е инсталиран, преди да вкарате устройството в слота за първи път. Не съм проверявал какво би станало при обратния вариант, но това е една от изричните инструкции, може би е свързана с инсталирането на подходящи драйвъри и последващото правилно разпознаване на устройството.
След като го направите, изчакайте индикаторът на картата да светне зелено и стартирайте програмата (наречена е vivatel 3G Data Card) от иконката на десктопа или от менюто с програмите. Ако не спазите последователността на тези действия, картата по всяка вероятност няма да бъде разпозната. В такъв случай, просто ще трябва да затворите програмата и да я пуснете отново.
Функции на vivatel 3G Data Card
Първоначалният екран изглежда така:
В общи линии, това, което ви трябва, е втората иконка, която носи името Internet и представлява стилизиран образ на Земята. Нека първо разкажем защо никоя от другите функционалности няма да ви е особено полезна. До три дни след активирането на картата, гласовите услуги по нея ще бъдат спрени. Същото изглежда важи за SMS и други услуги. Съответно нямате нужда и от адресната книга. Помощните файлове са на английски и дават съвсем стандартни описания, без отговори за специфични проблеми. Единствените страници, които може би има смисъл да посетите, са тези за настойките, където можете да изключите задължителното въвеждане на PIN код при стартиране и да изберете мрежови предпочитания.
Последното е важно. Трябва да настроите предпочитанията си относно W-CDMA и GSM инфраструктурата. Първото означава мрежа от трето поколение и евентуално по-висока скорост на трансфер на данни. Проблем, обаче, се появява, когато няма 3G покритие. Автоматичното превключване към GSM протокол не работи както трябва и много често просто няма да имате връзка. В такива случаи е добре да обърнете реда на предпочитание. Тогава връзката ще се осъществява чрез EDGE, която е технология, надграждаща мрежата от второ поколение и доста близо по характеристики до 3G. Този вариант е достатъчно стабилен и поне в рамките на София изглежда не създава проблеми.
Екранът за свързване с Интернет има ред особености, които създават неудобства:
Покритие и скорост
Съображения за покритието бяха изказани по-горе. Би трябвало да се очаква, че поне в София и в големите градове няма да има проблем с 3G, но това засега е далеч от истината. На някои места няма да имате проблем и покрието ще е много добро. На други ще трябва да ползвате EDGE.
Обща оценка
Ако наистина разчитате на мобилна връзка и смятате да я ползвате активно (поне веднъж на ден с по-интензивен трафик), си вземете WiMax.
Фондация Уикимедия е организацията, която поддържа Уикипедия и сродните й проекти. Скоро беше приет и публикуван нейния план за предстоящата финансова година.
Очакваните приходи са малко повече 7,3 милиона щатски долара. Разходите са планирани доста консервативно и възлизат на 6 милиона, разпределени така:
Флагманът на свободното съдържание в Интернет навлиза в по-корпоративни води, макар и със съответните особености на организацията, процедурите и целеполагането. Интересни са плановете за наемане на нови служители, където акцентът е върху технически експерти, които да подобрят координацията на приносите на доброволците и служители, които да се фокусират върху набирането на средства. Сред обявените основни цели за предстоящата година са постигане на организационна зрялост и финансова стабилност.
От друга страна, откритостта и разумността са безусловно необходими за постигането им. Освен на доброволно участие в проектите й, фондацията разчита на общността за огромна част от финансирането си. Ако искате да „помогнете на Уикипедия да промени света“, можете да направите дарение. Преценявайки дали и колко, вече имате пред очи не само идеята, а и начина, по който се харчат парите ви и се работи по осъществяването й. Фондацията е приготвила и списък с често задавани въпроси по отношение на бюджета за предстоящата година.
Идеята за провеждането на ученическо национално съзтезание по философия е на Иван Колев. Другите основатели са Александър Андонов и Стоян Асенов. Началото е през 1988 година в София, а през 1993 олимпиадата е за първи път международна. През 1995, по време на третата международна олимпиада в Стара Загора, е създаден международен организационен комитет със секретариат във Философския факултет на Софийския университет. Също през 1995 олимпиадата получава подкрепа от ЮНЕСКО. От следващата година последният международен кръг за първи път е извън България и оттогава насетне обикаля света. През 2000 е разработен нов статут и организацията се поема от Международната федерация на философските общества.
Аз лично съм участвал в олимпиадите от 1994 до 1996 – в Петрич, Стара Загора и Созопол. Първите две съчетаваха международното участие с националния кръг на българското съзтезание. Публикувам тази кратка история, защото скоро получих покана от Иван Колев за честването на 20 годишнината на олимпиадата, с допълнителната молба да предам на хора, които са участвали или са били съпричастни с организацията й през годините. Пуснах няколко съобщения тук и там, предавам поканата и тук.
Иван Колев е публикувал по-подробна информация на своя сайт.
Това е синтаксиса на шаблон в Уикипедия, който се слага на страница, която в момента променяте. Никога не съм го използвал, някак не ми е в съзвучие с начина, по който разбирам свободната енциклопедия. Но пък се сещам за него всеки път, когато почна да ровичкам тук.
Вече започвам да намирам време за личните си пространства, та съм тръгнал да променям и подреждам блога си. Все пак става бавно, сигурно известно време разни неща няма да изглеждат съвсем на място.
А всъщност, редактирам и множество други неща. От няколко дни не ходя на работа. Спя доста, обикалям кафенета и приятели и гледам повече телевизия. Току виж ми останало време и да закарам колата на ремонт.
Планирам също да се изнеса от София. Поне за известно време. В началото бях доста ентусиазиран. Днес обаче се замислих за две неща, които ме разколебават, макар и не на сериозно. В София има много места, на които мога да ходя сам. За това се изисква устойчив навик, познатост, може би ще отнеме време, докато усетя същото другаде. Второто е малко неприятно откритие от днес – изглежда само в София може да се слушат BBC и RFI. Напоследък бях свикнал да излизам с прикачени слушалки към телефона си и това са комай единствените станции, които са ми интересни.
Не обичам да си променям навиците, макар редактирането да е интересно занимание.
Добър вечер. Малко лични новини.
От около седмица съм продуктов мениджър в оставка. Предполагам най-късно към края на март ангажиментите към настоящия ми работодател ще приключат. Чудесен повод за нови планове и за възраждане на стари. Както и за малко почивка, след тези интензивни шест години в Геймбукърс и в ПартиГейминг. Повече книги, повече философия, повече лични проекти в Интернет и извън него.
Ще се чуем скоро пак.
Държавата, това сме ние. Ние плащаме заплатите на учителите. Така че е важно да се каже кой какво иска и кой какво дава.
Казва се, пари срещу качество и реформи. Все едно реформите не са част от политиката. Не съм доволен, че няма достатъчно реформи, но дали учителите биха ги приветствали или биха били недоволни няма значение. След като управниците са били толкова „търпеливи“ толкова дълго, излиза, че трябва да ги поощряваме за пестеливостта им. Че дори и със стачка не се дават. За сметка на унижение и накърнено достойнство.
Ако парите и реформите са едни срещу други, нека направят реформите. Ако заради тях учителите стачкуват, няма да ги подкрепя. В момента е важно да се постигне някакъв праг на разумност. Важни са парите. Все едно не е очевидно, че с такива заплати човек не може да е нормален.
Първа стъпка – всеобща разумност. Повече пари за учителите. Втора стъпка – конкретна разумност, реформи и оптимизация, за да ни харчат парите както трябва. Едното не може да се търгува за сметка на другото, защото го обуславя.