Въпроси и отговори относно отворената кампания за Синята коалиция

Взимайки повод от разнообразни коментари и реакции от мрежата и в лични разговори, ще се опитам тук да дам малко повече информация за този проект.

Защо кампанията е отворена?

Един от начините да имаме дясно-центристко правителство след изборите е да си помогнем взаимно с идеи как можем да работим за тази цел. На страницата на тази отворена кампания всеки може да публикува своята идея и да гласува за тези на другите.

Каква е целта?

Целта е политически ангажираните дясно мислещи хора да използват своята креативност и да я споделят с общността. Да съберем и подарим вдъхновение. Да покажем, че политическият избор се прави разумно и открито.

Как може проектът да стане наистина ефективен?

Споделете го. Участвайте. Публикувайте линк към страницата му:

http://moderator.appspot.com/#16/e=5c14f

Кой е организатор?

Всички, които се включват. Проектът се помещава в сайта на публичната услуга Гугъл Модератор и е открит за всеки. Единственото, което го регулира, е общността на участниците.

Искам да публикувам нещо, което не попада в наличните категории.

Категориите изброяват основните комуникационни канали в една кампания. Ще се добавят още. Ако желаете, публикувайте идея за нови канали и ще ги създадем.

Как да използвам идеите?

Реализирайте ги. Цитирайте ги. Коментирайте ги. Идеите са живи, когато се споделят. Споделените идеи са това, което променя света.

Отворена кампания за Синята коалиция

Проектът е тук. По-долу ще цитирам описанието му:

Това е отворена гражданска кампания в подкрепа на Синята коалиция в изборите за Европейски парламент и Народно събрание през 2009. Тук споделяме, оценяваме и коментираме идеи за начините, по които всички можем да дадем своя принос за избирането на демократично и отговорно правителство.

Този проект е доброволен и не е обвързан с партиите от коалицията. Той изхожда от доверието в личния ангажимент и личната отговорност на всеки участник. Той си поставя следните цели:

  • Да събере предложения в отделните категории за послания или действия, които могат да помогнат на Синята коалиция да постигне висок резултат на изборите;
  • Всяка идея да получи обратна връзка чрез гласовете и мненията на другите;
  • Да бъде в помощ на всеки, който ще вложи своите лични усилия в постигането на модерно, прозрачно, дясно-центристско управление в България.

За да въведете вашата идея, изберете категория от менюто и натиснете бутона „Submit an idea“. Ако някоя идея ви хареса – гласувайте за нея, подкрепете я с коментар и най-важното – използвайте я.

Поканете вашите приятели да дадат своя принос. Споделените идеи са това, което променя света.

Политическа реклама: Борисов и Костов

1

Клипът започва с припомняне на част от чикагската реч на Борисов. Но не става дума за някоя от най-цитираните реплики, а за разбирателството му с Костов.

2

Окей, разбираме, че Бойко Борисов ви кефи, ни казват.

3

Но какво ще кажете за Костов?

4

Посланието е, че те вървят заедно. Нелошо послание, откъдето и да го погледнеш. Технически.

Но не е целта тук да правим рекламен анализ, а по-скоро да отбележим събитието и да дадем още малко информация.

Ако посещавате YouTube от България, със сигурност ще попаднете на този клип, защото той се зарежда като видео реклама в страничната лента. Сайтът boykostov.org, към който рекламата препраща, се поддържа от партия Нова зора. Проверка чрез whois потвърждава, че домейнът е регистриран лично на името на Илия Божинов. (И детайлите за контакт изглеждат напълно автентични.)

Открита кампания

Идат избори. Ще рече, иде кампания. По традиция това означава компроматна война, уличен джангър, купуване на медии. Да оставим това на страна. Интересно е дали партиите оценяват това, което може да им даде интернет.

Какво ще направят?

  • Сайтове с много текст, програми, декларации, представяния. Едва ли някой ще достигне висините на Ню момент от кампанията на Мартин Заимов, но би трябвало този път да е по-професионално от предишните пъти.
  • Бойни групи по форумите. Тъпо е, но се прави. Ако не от всички, от повечето.
  • Много Фейсбук, може и малко Туитър. И партиите знаят какво е модерно.
  • Оптимизация за търсещи машини. Сеио, както някои го наричат по тези земи. Поне ще има работа за специалистите в областта.

Всичко това третира интернет населението като сбор от избиратели, които трябва да бъдат убедени да пуснат съответната бюлетина. Разчита се на някаква сугестия. Може да не е излишно, но не е никак достатъчно.

А какво трябва да направят?

В интернет хората по дефиниция са по-активни и избирателни отколкото пред телевизора или с вестник в ръка. Нещата от горния списък ще достигнат хора, които вече имат изградено мнение и позиция. Разбира се, добре е тези хора лесно да намират подобна информация, техните нагласи и очаквания да получат видим резонанс.

Но истински резултат ще постигне онзи, който успее да ги въвлече в кампанията си, да добави техния глас към своето послание.

Партиите не би трябвало само да вдигат шум и да разчитат на едноизмерна интерактивност като възможност за питания, коментари и изразяване на подкрепа. Би трябвало да призоват креативността на своите поддръжници.

Разбира се, никой няма да се впусне тепърва да уточнява програми и идеологии. А и няма смисъл да се влиза в клишето „слушаме какво казва народа“. От самото клише нищо не следва. По-скоро гласът на ангажираните хора трябва да се усилва и да му се помага да стига по-далеч и да бъде по-ефективен. Някой би могъл да направи банер или плакат и да го сложи на блога си. Добре е този банер да бъде достъпен за всички. Някой може да качи в Ютюб видео и да обясни защо ще гласува еди как си. Добре е такива неща да се съберат на едно място. Ако се направи платформа, която да подпомага и координира подобни дейности, резултатите могат да бъдат сериозни. Как да убедя аполитичния си братовчед, който ще гласува за пръв път, че това го касае? Как да се аргументирам пред леля си, че няма смисъл да се впечатлява от данданията на пишман глашатаи като Янев? Как да обясня на онези, които четат Труд, че сегашното управление е обвързано с мафията? Как да убедя избирателите от Крумовград, че ДПС не защитава техните интереси?

Потитайте хората и те ще ви щажат. Пуснете в публичността заданието, което ще дадете на на PR и рекламните агенции. Изкажете си ясно идеите и помолете съгласните с тях да ги превърнат в послания. Бъдете открити.

Обратното на наивната реплика на Мартин Димитров, че все още няма да публикуват програмата си, защото някой ще я открадне, както било станало с плоския данък.

Разликата между социалната мрежа и Фейсбук

Какви действия извършваме, за да се социализираме? Най-общо казано, трябва да заявим присъствие, да общуваме и през това общуване да постигаме резултати и развитие, да осъществим промяна в себе си, в другите, в условията.

Тези неща имат различни модуси и контексти, които определят различните социални мрежи, в които сме вкючени. Социалната мрежа не е инфраструтура или статична конструкция. Социалната мрежа е динамична съвместност на субекти, които развиват себе си и света.

Има, разбира се, някои условия и отношения, които са по-устойчиви от други. Раждаме се в семейство. Имаме род, съседи, град, държава, език, включваме се в професионални и идейни общности. Нито една от тези общности не сме избирали „на чисто“. Няма момент, в който да не съм ангажиран изобщо с даден идентификационен модус и след това изведнъж да съм се включил в него без това да е вече обусловено от някакво общуване. Дори при най-рационалните и самостоятелни избори всъщност има вече извършени действия, които са ме развълнували или засегнали, вече открити перспективи, които са импонирали на моите ценности и цели. И заедно с това, моето включване или другите действия, които съм предприел, са променили тези общности и идентичности.

Да пренесем това в интернет. Идентичността в интернет играе все по-силна роля. И това не е просто мода, някакво временно явление. Това е напълно съгласувано с духа на времето, утвърждаването на демократичността и свободата. Просто технологиите ускоряват и улесняват процеса. Все повече хора активно заявяват себе си (лични сайтове, блогове, снимки, видео, всичко, което „показва“ хората). Същото се случва с общностите (форуми, отново блогове, Уикипедия, всеки общностен сайт, всяка услуга позволяваща публикуване на потребителско съдържание, всяко заявяване на привързаност и подкрепа). И тези неща, разбира се, са в постоянна синергия помежду си и с целия останал поток от информация, дейности и процеси.

В този момент се появява Фейсбук, който ви предлага инстументи да изградите идентичност и да се включите в общности. Разликата е, че процесът е станал още по-консистентен, нещата са се ускорили още повече, няма нужда да се грижите за абстракциите. Фейсбук е инфраструктура. Има готови устойчиви идентификации (мрежи) – държава или град, компания, университет. Има не чак толкова устойчиви, наричани групи. Има други, хибридни варианти. Имате контакти. Извършвате дейности и произвеждате резултати, които разпределяте в тази инфраструктура.

Въпросът е – защо това е отделен сайт, една конкретна услуга? Несъмнено, така е по-лесно да се демонстрира и осмисли структурата на социалността. Но създава и сериозни ограничения. Нито личностите, нито общностите могат в достатъчна степен да контролират условията, в които са поставени. Фейсбук може да твърдят, че ви дават контрол, дори може и да го искат. Но той никога няма да е достатъчен. Защото онова, което трябва да се контролира, е реалността, а тя е създадена централизирано и е по същество субективна, не достатъчно универсална.

Има начини да се излезе от това – например Фейсбук Кънект, който позволява да си използвате идентичността във външни сайтове. Но това не променя начина, по който я изграждате. Нито общото усещане, че Фейсбук е просто една затворена самодостатъчна територия, която е нещо паралелно. Затова там, например, игровостта е толкова акцентирана – Фейсбук не е основното. Да не говорим за специфичния маркъп за приложенията, които съответно много трудно могат да излезнат „навън“.

Преди време се случи да разговарям с една организация, която искаше да вкара „социална“ функционалност в някои от доста популярните си сайтове. Стана дума и за Френд Кънект на Гугъл и тогава споменах, че това засега не е достатъчно сериозно и не дава много функционалности. Все още смятам така.

Но да помислим в перспектива. Съчетанието между Френд Кънект и ОупънСошъл дава много по-различно отношение между идентичност, общности и условия. От една страна е идентичността. Най-общо, това е профилът в Гугъл, който обаче може да се подмени с много други начини на изграждане и дефиниране на идентичност. От друга са общностите – всички сайтове, които се включват. Условията се дефинират от ОупънСошъл и програмните му интерфейси – платформа с отворени спецификации, за която се грижи общност от разработчици, координирана от фондация.

Обратно, Фейсбук събира и затваря всичко това в себе си, като унифицира много повече неща, отколкото е нужно. И е неизбежно да се появяват драми като онази за собствеността върху информацията, която потребителите публикуват. Защото Фейсбук, всъщност, не е социална мрежа. Не ви позволява да контролирате и развивате в достатъчна степен инструменталността си. С всички следствия от това върху идентичностите, общностите и начините, по които едните развиват другите.

Историята с провала и други размишления

Нека разкажа за онова, което се случи и каза след предишната публикация в този блог. То, само по себе си, е доста незначително, с оглед на дневния ред на обществото ни. Но би било още по-незначително, ако не го използваме като повод за разговор, разбиране и осмисляне.

Възможност и действителност

Самото наблюдение за неуредиците със сайта на правителството би останало едно странично специализирано мнение, ако в мрежата нямаше достатъчно хора, които да разбират техническата и социалната им значимост. Оценката, изказана с думата „провал“ в хипервръзката към този сайт, би останала маргинална, ако нямаше достатъчно хора, които я споделят. Твърдението и демонстрацията, че нещо може да се направи, не означава задължително, че ще бъде направено. Ако някой си мисли, че хората масово правят неща произволно и без основания, той просто не разпознава същински човешкото в човешките действия.

Човешкото отива отвъд онова, което един машинен алгоритъм може да произведе. Това е причината, поради която така наречените Гугъл бомби са възможни. Определенията, които хората дават на нещата, са динамични. В някакъв смисъл е възможно да се фиксира значението на думите. Но смисълът им е жив и се развива постоянно. И е достъпен само за хората, защото е носител на човешкото в езика. Някой друг път може да напиша нещо повече за това.

Търсене

Да, сайтът на правителството излиза на първо място при търсене за „провал“ в Гугъл. Но нищо не следва от този факт. Ако оставим шума от последните дни на страна, колко хора на ден търсят по ключова дума „провал“? И какво всъщност се опитват да намерят?

Доколкото целият шум имаше някакъв ефект, той касае именно самото това събитие, хората, които го случиха, тези, които се изказаха за него, пък и обществото по принцип. Администрацията получи някакво напомняне, че би трябвало да обръща повече внимание на присъствието си онлайн. И не само това – тя получи обратна връзка – оценка, а в много случаи и обяснения за тази оценка. Онова, което хората търсят, е комуникация и смисъл.

Реакции и отразяване

Освен реакциите в блоговете и социалните мрежи, това събитие беше отразено като новина по някои електронни медии и вестници. Разменихме имейли с някои журналисти, получих и запитвания и покани за разговор. Част от тях в последствие отпаднаха, поради вчерашната случка с отвлечения автобус. Нека уточня, че не съм имал публичното внимание към себе си за цел. Но доколкото и технологичната, и социалната страна на въпроса ме интересуват, не виждах причина да отказвам комуникация.

Всеки си върши работата както може или както трябва, с някакви налични основания. Така че не смятам да навлизам в интерпретации защо някой е написал или не е написал нещо. Но бих искал да споделя някои наблюдения и коментари за нещата, на които попаднах и които ми направиха впечатление.

На първо място, някои новинарски сайтове, отразявайки събитието, просто се включиха в самата „акция“ с линкове „провал“, водещи към правителствения сайт. Като при това приписваха инициативата на „блогъри“, вместо на себе си. Въобще, определението „блогър“ е доста странно и флуидно. Не че е некоректно, но ми се струва не много релевантно в конкретния случай, в който гражданска позиция, изразена от някакво множество от хора, се приписва на характеристиката им на „блогъри“.

Отново под този етикет, Дневник дадоха реакции на хора, които поддържат някои от най-популярните блогове на български. Бих могъл да кажа, че изказванията на всички, включително тези, които подкрепят инициативата, се разминават с моето разбиране, но това едва ли има значение.

В някои публикации, освен сензационализиращия език, характерен за медийната ни среда, имаше и странни мисловни ходове, като например позоваване на източници, „които са поискали да останат анонимни“. При това за нещо толкова безобидно, като времето, в което „акцията“ е започнала. Все едно това не е в публичното пространство и е обвито в някаква мистерия и конспирация.

Личното ми мнение е, че публикацията в Капитал прим (изглежда след някои дребни корекции), е най-коректна и професионална като обяснение на технологичната основа на явлението.

Гостуването в Re:TV мисля, че беше интересно и информативно, макар и донякъде да се разминахме с Огнян за нещата, на които акцентираме. Което не само е нормално, но е в сърцевината на самото разбиране на това събитие.

Един от многото журналистически имейли, които получих, ме питаше (не мога да си обясня говоренето в единствено число, но и не държа да се заяждам с подобни стилистични похвати):

„… [Д]али се притесняваш за евентуални законови последствия за теб, долкото купища коментари, които прочетох, недвусмислено сочат към теб като единствен инициатор.“

Самият журналист, струва ми се, беше напълно добронамерен. Нямам намерение да привиждам в този въпрос някаква некоректност. И ще му отговоря публично:

„Единственото, от което се притеснявам, е некомпетентността, било то на правителството, на други институции или дори на всеки един от нас. Всички трябва да имаме ясно самосъзнание за това, което правим.

След като ме питате за „законови последствия“, предполагам имате нещо предвид или смятате, че някой друг би имал. Такова очакване за мен е непонятно, както с оглед на законовите норми, така и с оглед на разбирането ми за гражданско общество.“

Това е, пожелавам на всички ползотворна работа и повече отговорност.

Провал в отношенията с Гугъл

Това е кратка поучителна история за отношенията на българското правителство с Гугъл.

Адрес

Отдавна съм открил неприятния факт, че ако заредя направо http://government.bg и баузърът ми не приложи автоматики, не получавам нищо. Трябва изрично да отида на http://www.government.bg. Същото май е положението с всички други сайтове на централната администрация. Но да речем, че това е проблем само за мен като потребител. Ако няма много погрешни връзки от външни страници, търсещите машини ще се ориентират.

Инструкциите в robots.txt

Това е стандартен файл, който, сложен в основната директория на даден домейн, съдържа инструкции към търсачките какво от съответния сайт да индексират и какво – не. Съдържанието на този файл на сайта на българското правителство е:

User-Agent:*
Disallow:/

Преведено, това означава: „Ако сте търсеща машина, моля напуснете този сайт и не индексирайте неговото съдържание“.

Следствия за достъпа на гражданите

Накратко и опростено, този файл от 26 байта прави всичко, публикувано на правителствения сайт, недостъпно за търсения, които идват отвън. 

Всяко търсене, за което единствения резултат би бил от българското правителство, няма да върне резултати. Всяко търсене, за което най-релевантия документ би бил такъв от българското правителство, ще ви прати към други, евентуално не толкова подходящи източници.

Изкривеният образ

Резултати, сочещи към сайта, все пак има. Пример е търсенето за думата правителство. Те обаче, се определят най-общо от външните линкове към този адрес, защото в индекса на Гугъл няма нито един документ от правителствения домейн. Така централният орган на изпълнителната власт в България се появява в публичността на интернет според думите, с които го определят другите. Пълен провал* в отношенията с Гугъл.

––

* За битието на английския превод на тази дума в Гугъл, вижте тази публикация в публичния им блог, която идва тъкмо навреме.

Внимание към детайла

Когато Фейсбук промениха интерфейса си преди половин година, доста хора решиха да протестират до такава степен, че компанията счете за нужно да се оправдава. За мен лично промяната беше позитивна, защото ми позволява по-лесно да държа настрана нещата, които не ме инстересуват. Но не за това става въпрос.

Случайно попаднах на една служебна страница, която предоставя букмарклет за улесняване на споделянето на страници чрез Фейсбук.

Страницата на адрес http://www.facebook.com/share_options.php, посетена с Файърфокт, Интернет Експлорър и Гугъл Хром.
Фрагмент от страницата на адрес http://www.facebook.com/share_options.php, посетена с различни браузъри (от ляво на дясно: Файърфокс, Интернет Експлорър и Гугъл Хром).

Графичното изображение, показващо букмарклета в действие, е различно, в зависимост от браузъра, с който отваряте страницата. Фейсбук, разбира се, не е единствения сайт, който се е погрижил за подобна визуална адаптация. Но това е добър пример за интерфейс, който носи позитиви за различни видове аудитории.

Начинаещият и непретенциозен потребител би се ориентирал по-лесно за онова, което трябва да направи, за да ползва тази функционалност. Напредналият потребител, от друга страна, може да оцени грижата на сайта и да се почувства удовлетворен от зачитането на неговия избор на браузър, който нерядко има и емоционален заряд.

Би било интересно да се провери поведението на сайта под Сафари, Конкерър, Айскат или други по-екзотични четци.

Защо Европеана е лош проект, засега

Сайтът на Европеана стартира през ноември миналата година, беше спрян веднага поради претоварване на сървърите и пуснат отново в края на декември. Проектът по принцип е обявен като цифрова библиотека и би трябвало да ни свързва към „картини, текстове, звуци и видео“ от наследството на европейската култура. Но в сегашния прототипен вариант и при успешно изпълнение на всички добри намерения, ще бъде най-много трудно обозрим каталог на културните артефакти, притежавани от европейски държавни институции.

Въпреки цялата високопарност, става въпрос именно за каталог. Проектът си партнира с държавни и публични организации, които публикуват съдържанието (силно препоръчително на свои собствени сайтове) и предоставят метаданни за него, които да бъдат включени в базата от данни на Европеана.

Какъв е проблемът с каталогизирането? В един каталог метаданните са по-важни и по-критични от обектите. Обектите са абстрахирани до принадлежността си към краен брой характеристики. Този принцип работи относително добре в централизирани институции с внимателно изработени и спазвани правила, като например в библиотеките, ЕСГРАОН, фирмения регистър. Но не е много ясно доколко е удачен в начинание, въвличащо стотици организации, хиляди хора, повече от двайсет езика и коренно различни видове обекти, обединени от нещо толкова общо като принадлежност към културата на една цивилизация. Струва ми се, че не е възможна изчерпателна и едноизмерна подреденост.

За по-изкушението от материята, ето настоящата версия на функционалната спецификация (pdf, 1,56 мегабайта), публикувана на доста интересния и сравнително информативен развоен сайт. Похвално е, че освен през самия портал, данните ще бъдат достъпни през програмен интерфейс за външни приложения. Това все пак дава сериозен шанс за последваща добавена стойност и полезност.

Самото търсене ще се осъществява по два начина – чрез прости заявки (по съвпадение с текст) и чрез така нареченото семантично търсене, където всъщност структурата и коректността на метаданните ще играят критична роля. Макар и на различни нива, теоретично и двата вида имат сериозен проблем с осигуряването на релевантност и съответното приоритизиране на резултатите, което е същински важното качество на търсене сред милиони обекти. Сегашните прототипи (освен действащия на основния сайт има и друг) не изненадват с нищо, ако изключим ужасната ползваемост на интерфейсите.

В крайна сметка, има сериозна опасност това да е още един проект тип „административна гордост“ по подобие на туристическите имиджови сайтове, комисионирани от разни правителства, които едва ли някой ползва, за да си планира пътуването или почивката. От тях има някакъв смисъл, но хората ги знаят само докато текат рекламите по Си Ен Ен и Евронюз. Администрацията никога не е най-подходящия субект за осъществяване на такива начинания, пък била тя и Европейската комисия.

Вградена поддръжка за Ogg във Файърфокс 3.1

Всички знаят какво е mp3 и mpeg4. Не чак толкова много хора са чували за Ogg Vorbis и Ogg Theora, които са отворени формати, незаплашени от патентни претенции и са свободните аналози за компресирано аудио и видео.

Блогът на Уикимедия публикува съобщение, според което Файърфокс 3.1 ще има вградена поддръжка на тези формати, както и на съответните HTML спецификации, позволяващи директното вграждане на такива файлове в уебстраници. Принципът е аналогичен на начина, по който в момента страниците включват, например, картинки. Таговете в HTML5 са <audio/> и <video/>.

Какво следва от това?

Първо, публикуването на медия ще бъде улеснено още повече. В момента създателите на уебстраници трябва да използват специални вградени флаш елементи или ActiveX контроли, които предполагат допълнителен софтуер при клиента. Най-общо, потребителят има нужда от допълнителни неща освен браузъра си, за да отвори аудио или видео файл на дадена страница – най-малко приставка, поддържаща флаш.

Второ, отворените Ogg формати имат по-голям шанс да се превърнат в мейнстрийм. Файърфокс все още не е най-популярният уеб четец, но вече има достатъчно мощ да налага тенденции и съобразяване с определени стандарти и у другите играчи на този пазар.