Категория: grand.mal

Рецесията, която уж приключи, донякъде беше възстановяване на баланс. Токсични активи, имотни балони, привидности, които се стопиха.

Рецесията, която евентуално ще последва, ще е загуба на баланс. И ще указва не само загуба на разумност, а и на разсъдък.

Това е страница 519 от цифровизираната версия на Критика на чистия разум, в превод на английски от John Miller Dow Meiklejohn, издаден през 1855. Въпрос: Какво всъщност се показва в долния край? Друг въпрос: Дали този списък е част от оригиналното издание?

Досега тук не съм пускал видео с музика. Това не е защото не обичам музиката, просто не е имало повод. И понеже сега блогът има малко по-лъскави дрехи, ми се иска да компенсирам тази промяна с нещо просто и земно.

Това, което следва, всъщност е кратък откъс от един филм за Бубакар Траоре. Песента, както и филма, се казва Je chanterai pour toi. По средата има запалване на цигара и малко спомени. Бубакар Траоре е от Мали – една от най-бедните страни в света. Има много интересна биография. Бил много известен през 60-те, после изчезнал и го смятали за мъртъв, докато един британски продуцент не го намерил във Франция. Албуми могат да се купят от Мондомикс. Надявам се да ви хареса.

Вълната тръгна към мен от Еленко и ме повтори през Владо. Щом съм залят два пъти, вече съм се намокрил. Значи няма как. Представям ви по-важната част от моите технологични устройства, подръчната инструменталност в моя жизнен свят. (Съжалявам, трябваше да се изразя по този начин, независимо какво мислят феновете на Хайдегер.)

Ще разкажа малко по-подробно само за едно устройство, защото е по-специфично и отваря интересна перспектива за развитието в сегмент, който ме вълнува. Преди това, кратък обзор на по-ежедневното.

Компютър: Toshiba Satellite U200-121 с повече памет и нова батерия. Мисля, че вече не се произвежда. С мен е трета година. 12,1 инча, не виждам смисъл от повече.

Мобилен интернет: Когато компютърът не е достатъчен, в PCMCIA слота имам Vivatel 3G data card. Върши работа, но детайлите са кофти тръпка. Повече съм писал преди.

Телефон: Sony Ericsson P1i. Добро устройство с приемлив дизайн и интеракция, но предимно недомислен софтуер и кофти ползваемост на самите интерфейси. Иначе си има всичко – доста памет, всякаква мултимедия, GPS, Bluetooth, Wi-Fi, пълна qwerty клавиатура, имейл клиент, тъчскрийн и стилус. Последното ми позволява нещо наистина безсмислено, когато съвсем нямам какво да правя – да си водя бележки с картинки, рисувайки по екрана като с молив.  Все някога ще мина на нещо с Андроид. Даже ми се задава едно бизнес начинание в тази посока.

Фотоапарат: Panasonic Lumix DMC-LZ6. Само при специални поводи и пътувания, иначе снимам с телефона си.

Видео камера: Sony Handycam DCR-SR30. Има вградени 30 гигабайта, записва директно в mpeg4, 30-кратно оптично увеличение на образа. Също я ползвам само планирано, инцидентни неща снимам с телефона си.

Електронна книга: LBook eReader V3. Купих я от ДБС Дизайн, които, както изглежда, имат уеб студио, книжарница и бизнес с устройства за електронни книги. Добро съчетание. Магазинът е отвъд околовръстното.

Електронната книга е много добра идея, ако четете професионално. Не съм сигурен за хората, които четат много нова художествена литература на български. Стари неща със сигурност могат да бъдат намирани, но издателствата все още са доста неориентирани за този пазар относно новите заглавия, които пускат. Но е съвсем различно, ако се занимавате с наука. Немалко хора пускат в интернет текстовете, които пишат, независимо дали иначе са публикувани на хартия. Да не говорим за неща на чужди езици, които няма как да намерите лесно тук, а да си купите книгите от чужбина би ви отнело време, усилия и средства.

Ето, напоследък чета текстове, свързани с философия на образованието. Джон Дюи е централен автор, но това, което можете да намерите на български на хартия са, мисля, три книги. А той е писал доста повече. Да не говорим за тоновете вторична литература, която, разбира се, е предимно на английски. Всичко това може да се намери в цифров формат в мрежата, къде легално, къде не съвсем.

От друга страна, да четете книга от 300 страници на екрана на компютър е доста неудобно. Както и да ползвате компютър навсякъде, където бихте могли да четете книга. Решението е да си купите подобно устройство.

Малко технически детайли. LBook eReader V3 поддържа TXT, PDF, DjVu, DOC, RTF, HTML и още няколко по-екзотични формата за текст, както и основните формати за графика. Широчината на екрана е 6 инча, технологията на изобразяване е eINK Vizplex. Трябва да се има предвид, че така нареченото „електронно мастило“ няма нищо общо с екран на телефон или компютър. Основната видима разлика е в липсата на осветяване. Реално ако нямате външен източник на светлина, няма да виждате нищо. Това прави усещането много близо до четене от хартия.

Ползваемостта е добра, всичко е достатъчно логично. Има три нива на увеличение на образа, като последното обръща текста перпендикулярно. Батерията е литий-йон и се харчи само при „прелистване“. Бонусът е mp3 плейър, който ви позволява да добавите музикален фон към четенето. Има половин гигабайт вградена памет и допълнителен SD слот, който поддържа карти до 4 гигабайта. Напълно достатъчно за да поберете стотици книги и малко приятна музика.

Предупреждения, отправени от Европейската комисия към България след последните убийства, в момента са водеща новина в секция Европа на ББС. От както се разгърна безумната история във вътрешното министерство, опитвах да следя дали тя по някакъв начин стига до международните новинарски източници. Така и не се появи нищо съществено, освен в малкото англоезични български издания и в реакции, провокирани от не много старателната находчивост на местни български медии.

Убийствата, обаче, са друго нещо. До тази сутрин се въртеше кратък репортаж по Евронюз, има статии в Льо Монд и Интернешънъл Хералд Трибюн. Разбира се, нормално е медиите да говорят най-вече за такива конкретни събития, а не за оплетени като спагети истории за изтекли подслушвания, връзки с организираната престъпност и неясна серия от очаквани и отлагани доклади в една периферна европейска държава. Все пак, ББС завършват новината със следния полу-инсайт:

Bulgarian Prime Minister Sergey Stanishev publicly pledged that his country would do its utmost to prosecute those responsible for the latest attacks, but diplomats say he is involved in a power struggle with the interior minister, Rumen Petkov.

Скоро обсъждахме с приятел безполезността на държавните ни медии и полезността на всяко по-сериозно разследване, което ББС прави тук. Това е организация, която се финансира предимно от данъкоплатците на Обединеното кралство (излъчва реклами само в някои от продуктите си, насочени към международна аудитория). Което някак не е честно. Търся начин да плащам на ББС за техните услуги. Току виж се почувстват по-ангажирани със страната ни.