Месец: февруари 2009

Обществен или анонимен последовател

Преди време в блоговете, които са хоствани от Гугъл, се появи възможността да „следите“ даден блог. После дойде Френд Кънект, който предложи подобна функционалност, удобна за вграждане във всякакви сайтове, независимо къде са хоствани. Сега двете услуги в някакъв смисъл се сливат, като мрежата на следене в Блогър се пренася към Френд Кънект.

Това създаде малко объркване и се появиха оплаквания, че някои последователи на блогове в Блогспот са се „изгубили“. Истината е, че при пренасяне към новата платформа потребителите, които вече са имали активност във Френдс Кънект, е трябвало да получат нови сайтове към профила си. За да се избегне публикуването на нежелана информация, подобни връзки са маркирани като скрити.

Тази опция може да се промени от прозореца с настройките на Френдс Кънект. Запазена е също така специалната страница за „управление на следените блогове“ в таблото на акаунтите в Блогър,  където достъпът за настройки за всички сайтове е събран на едно място.

Като странична бележка, понеже Блогър има превод на български, ето някои преводачески наблюдения. Когато следите публично, това е „явно“ или „обществено следене“. Когато следите скрито, това е ту „частно следене“, ту „анонимност“, ту „личен абонамент“. Публикациите по блоговете са „актуализации“. Бутонът при активиране на фунцията в нов сайт ви казва „Следвайте този блог“, но не ви казва докъде ще стигнете.

Какво пък, следвайте.

Що е поведение и как да го оценяваме?

– Има проблем с дисциплината в училищата, – казали си в министерството на образованието. – Какво да направим? Хайде да позволим на учителите да гонят непослушните и да въведем оценка, която да казва кой ученик има лошо поведение.

Измислили чиновниците това и сега се чудят какви да са евентуалните следствия и приложения. Истината е, че няма нужда да се чудят, защото са ги обезсмислили предварително.

Преценяват учителят, директорът или учителският съвет, че даден ученик не се държи добре. Какво да се прави? Ученикът е разумно човешко същество и поведението му има човешки основания. Може би има проблеми в семейството и компенсира с агресия. Може би е имал травматично преживяване, повлияло върху начините на социализация. Може би културната му среда във и извън училището са в силен дисонанс и има трудности с ориентацията по отношение на норми и ценности. Вместо да осмислят основанията и да вменят отговорност на училището да влезе в диалог с тези деца, да представлява обществото с неговите ценности и постижения пред тях, чиновниците решават да слагат оценка и да й търсят последствия.

Например можело това да повлияе при приема в гимназиите след седми клас. С което ни се казва, че хората (било то и „подрастващи“) не се променят и е добре да отрежем отрано възможностите пред тези, които сме решили, че са лоши. Защото те ще си останат такива.

Невероятен мисловен процес е протекъл при измислянето на този проектозакон, няма що.

Философия в ефира

От известно време Re:TV излъчва предаването Професорско каре, в което участват професорите Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев.

Първите трима са ядрото на екипа, който, както казва Веселин, отвоюва цяла една епоха за философията в България. Същевременно, тъкмо тази обща ангажираност на участниците със средновековната и християнската философия прави предаването повече доктринерско, отколкото полемично. Това, разбира се, не е проблем – това е концепция.

Но бих препоръчал предаването дори на онези, които не са изкушени изрично нито от философията в нейната академичност и дисциплинарност, нито от специфично християнския поглед върху дискутираните теми. Важен е начинът, по който се води диалога и размишлението. Това не са единствените, но са едни от добрите професори по философия в България. И ми се струва, че съумяват да покажат и демонстрират в това предаване част от онова, което философията реално извършва като специфично философска дейност.

Устройства и книги

Вълната тръгна към мен от Еленко и ме повтори през Владо. Щом съм залят два пъти, вече съм се намокрил. Значи няма как. Представям ви по-важната част от моите технологични устройства, подръчната инструменталност в моя жизнен свят. (Съжалявам, трябваше да се изразя по този начин, независимо какво мислят феновете на Хайдегер.)

Такъми: Юнуз

Ще разкажа малко по-подробно само за едно устройство, защото е по-специфично и отваря интересна перспектива за развитието в сегмент, който ме вълнува. Преди това, кратък обзор на по-ежедневното.

Компютър: Toshiba Satellite U200-121 с повече памет и нова батерия. Мисля, че вече не се произвежда. С мен е трета година. 12,1 инча, не виждам смисъл от повече.

Мобилен интернет: Когато компютърът не е достатъчен, в PCMCIA слота имам Vivatel 3G data card. Върши работа, но детайлите са кофти тръпка. Повече съм писал преди.

Телефон: Sony Ericsson P1i. Добро устройство с приемлив дизайн и интеракция, но предимно недомислен софтуер и кофти ползваемост на самите интерфейси. Иначе си има всичко – доста памет, всякаква мултимедия, GPS, Bluetooth, Wi-Fi, пълна qwerty клавиатура, имейл клиент, тъчскрийн и стилус. Последното ми позволява нещо наистина безсмислено, когато съвсем нямам какво да правя – да си водя бележки с картинки, рисувайки по екрана като с молив.  Все някога ще мина на нещо с Андроид. Даже ми се задава едно бизнес начинание в тази посока.

Фотоапарат: Panasonic Lumix DMC-LZ6. Само при специални поводи и пътувания, иначе снимам с телефона си.

Видео камера: Sony Handycam DCR-SR30. Има вградени 30 гигабайта, записва директно в mpeg4, 30-кратно оптично увеличение на образа. Също я ползвам само планирано, инцидентни неща снимам с телефона си.

Електронна книга

Електронна книга: LBook eReader V3. Купих я от ДБС Дизайн, които, както изглежда, имат уеб студио, книжарница и бизнес с устройства за електронни книги. Добро съчетание. Магазинът е отвъд околовръстното.

Електронната книга е много добра идея, ако четете професионално. Не съм сигурен за хората, които четат много нова художествена литература на български. Стари неща със сигурност могат да бъдат намирани, но издателствата все още са доста неориентирани за този пазар относно новите заглавия, които пускат. Но е съвсем различно, ако се занимавате с наука. Немалко хора пускат в интернет текстовете, които пишат, независимо дали иначе са публикувани на хартия. Да не говорим за неща на чужди езици, които няма как да намерите лесно тук, а да си купите книгите от чужбина би ви отнело време, усилия и средства.

Ето, напоследък чета текстове, свързани с философия на образованието. Джон Дюи е централен автор, но това, което можете да намерите на български на хартия са, мисля, три книги. А той е писал доста повече. Да не говорим за тоновете вторична литература, която, разбира се, е предимно на английски. Всичко това може да се намери в цифров формат в мрежата, къде легално, къде не съвсем.

От друга страна, да четете книга от 300 страници на екрана на компютър е доста неудобно. Както и да ползвате компютър навсякъде, където бихте могли да четете книга. Решението е да си купите подобно устройство.

Малко технически детайли. LBook eReader V3 поддържа TXT, PDF, DjVu, DOC, RTF, HTML и още няколко по-екзотични формата за текст, както и основните формати за графика. Широчината на екрана е 6 инча, технологията на изобразяване е eINK Vizplex. Трябва да се има предвид, че така нареченото „електронно мастило“ няма нищо общо с екран на телефон или компютър. Основната видима разлика е в липсата на осветяване. Реално ако нямате външен източник на светлина, няма да виждате нищо. Това прави усещането много близо до четене от хартия.

Ползваемостта е добра, всичко е достатъчно логично. Има три нива на увеличение на образа, като последното обръща текста перпендикулярно. Батерията е литий-йон и се харчи само при „прелистване“. Бонусът е mp3 плейър, който ви позволява да добавите музикален фон към четенето. Има половин гигабайт вградена памет и допълнителен SD слот, който поддържа карти до 4 гигабайта. Напълно достатъчно за да поберете стотици книги и малко приятна музика.