Какво да се прави с БАН?

Има нужда от по-детайлен разговор. Репликата за феодалните старци не е лоша за разчупване на леда, но иначе си е глупава. Също толкова глупава е и претенцията, че на БАН всичко му е наред. В този смисъл какво да се прави с БАН е актуален и резонен въпрос. По същата логика и със същите съображения, обаче, е важен и въпросът какво да не се прави с БАН. Предлагам няколко принципни положения.

Трябва да се запази (и развива) всяка структура, система и позиция, която допринася за произвеждането на наука.

Вярно е, че в други държави университетите отделят много по-сериозен ресурс за научни изследвания и няма централизирани държавни научни институции, които да работят във всички основни клонове на познанието. Но не е вярно, че наука се прави само в университетите и се финансира само или предимно от частни капитали. Аргументът, че държавното финансиране не е пазарно, не е валиден, ако се положат достатъчно усилия в установяването на подходящите процедури. Централизацията е проблем, но и улеснение. Дългосрочно тя може и да е излишна и пречеща. Краткосрочно предоставя възможност за по-лесно преструктириране. Във всеки случай, нито един институт, секция, дори отделен учен, който произвежда някакъв резултат, не е излишен. Да се премахва ресурс, който просто може да бъде накаран да работи, е недалновидно.

Бъдещето на БАН не трябва да е функция на развитието на университетите.

Дали университетите ще успеят да развият изследователския си потенциал е открит въпрос. Трябва да се работи усилено това да стане. И е валидно твърдението, че науката по същността си трябва да се обективира в образование. Но образователният процес не е само преподаване. Ако Геофизичният институт може да определи рисковите сеизмични райони, да предвиди възможните сценарии и да консултира държавни институции, други организации и граждани относно мерките, които трябва да се взимат в областта на управлението на бедствия, планирането и градоустройството, това е образователен процес. Аналогичните примери са много. Образованието е овладяване, пресъздаване и употреба на познавателен резултат. Това не се случва само в университетите, това се случва в цялото общество. И БАН, както всяка друга научна институция, има пряко отношение към образованието.

Материалните активи, които са собственост на БАН, трябва да продължат са служат само за производство на наука и да останат собственост на научните институции или на държавата.

Това е в полето на очевидността. И е сериозен тест за всеки, който се заема да прави политика в тази област. Ако идеята е да се подобри научния потенциал на държавата, трябва да има ясна гаранция, че евентуални промени не се опитват да решават други казуси и да задоволяват други претенции.

Държавата трябва да се концентрира върху своите приоритети, не върху приоритетите на науката.

Призивът за определяне на приоритети не е лишен от основания. Но той не означава оставете пет института и закрийте другите. Той само означава какво и с колко може и трябва да се финансира с оглед на държавния интерес. Би било добре да се откажем да гледаме на научните и образователните институции като на нещо, предназначено само за държавна употреба. Науката е универсална. Всяка от тези институции може да работи във всякакви констелации, за всякакви (законни и академични) цели. Единственото, върху което държавните приоритети трябва да оказват влияние, при това в умерени граници, които не позволяват загубата на наличен потенциал, е държавното финансиране.

Възможни следствия от Хром ОС

Преди няколко дена Гугъл представиха резултатите, до които са стигнали в развитието на Хром ОС, и обявиха отварянето на кода му.

Концепцията е интригуваща и, както си личи от някои въпроси в дискусията към края на това доста дълго видео, все още не много разбираема, дори за журналистите и блогърите, отразяващи събитието. Фактологията може да се намери навсякъде, няма да се спирам на нея. Но мисля, че дългосрочните последствия от евентуалния успех на проекта са значими.

Производство на софтуер

Софтуерът като услуга, предлагана през уеб, е отдавнашна тема. За някои сценарии на употреба, като например ползването на уеб поща, този модел вече е успешно наложен. Но тази операционна система може да промени констелацията сериозно и да пренасочи значителен производствен ресурс към него. С всички следствия от това за сигурността на данните, експертизата, която програмистите трябва да притежават, потребителските очаквания и отношенията между потребители и производители на програми.

Разпространение и обновяване на софтуер

Начинът, по който потребителите ще откриват нужните им приложения, ще започнат да ги ползват и ще получават обновявания от производителите, ще се промени радикално.

Линукс и драйвъри

Все още значителна част от производителите на периферни устройства не считат за нужно да предоставят драйвъри за Линукс. Независимо от цялата специфика, Хром ОС е базиран на ядрото на Линукс и натискът това да се промени ще се засили.

Браузъри и уеб стандарти

Със сигурност развитието на този пазар през последните години неутрализира ролята на Майкрософт на постоянен узурпатор на стандартите. Хром ОС се очертава да засили този ефект и да ускори разпространението на употребата на новите възможности, предвидени в HTML 5.