Le Meridien

Една от интересните страни на честите пътувания е разнообразието от усещания, които различните хотели създават. Току що се нанасям в Le Meridien, който въпреки френското си име се намира на стотина метра от Виенската опера. Широка стая, квадратни форми, светло дърво, осветено стъклено пано на стената зад леглото, стъклени мивки в банята, алуминиеви елементи в интериора, включително алуминиеви чаши за кафе. Страхотен кич, който странно как успява да не е натрапчив. Направих си удоволствието да се разходя дотук пеша от Wien-Mitte, където спира експресът от летището. Тук съм за една конференция, за която все още нямам идея доколко ще е ангажираща откъм време. Но пък дори самото пребиваване във Виена е един вид културен туризъм. Изпитвам удоволствие от спокойствието й. И сега излизам да го усетя по-непосредствено.

Нощ в Малага, влак в Рим

Това пътуване се оказа пълно с изненади. Трябваше да се върна в София вчера. Поради едно странно недоразумение, обаче, си изпуснах полета в Малага. Нямаше никаква възможност за пътуване по-късно през деня, така че трябваше да остана. Презаверих си билета за днес, взех карта и списък на хотелите и се запътих към града.

Летището е относително близо до центъра, а пък и човек лесно и бързо може да се ориентира какво да направи. Това е едно от малкото летища, на които няма как да се объркаш нито за минута.

Иначе в момента тук също се наслаждават на температури над 20 градуса и всяка минута навън е истинско удоволствие. Отдадох му се, разглеждайки центъра. Като цяло, по пътя от летището, градът не изглежда особено вълнуващ – има множество нови постройки и изглежда продължава да се строи интензивно. Съществува някаква подреденост, но не достатъчно отчетлива, за да ти стане скучно или спокойно. Тук таме има смело поставени модернистични склуптори, фонтани, както и странно оформени мостове над реката, която минава през града, или пък търговски центрове.

Но централната част е хубава, пълна с палми и класически сгради, предимно от деветнайсти век и по-стари, всички изключително добре поддържани. Някои от уличките са широки буквално около два метра, а същевременно сградите са високи. В Испания май бързо трябва да свикнеш с подобни гледки.

Още отсега се усеща туристическо настроение. Представям си какво е през лятото. Всъщност нерядко можеш да чуеш хора да си говорят на английски и френски. Особено по кръчмите и кафенетата. Гибралтарците (или по-скоро всякаквите хора, които познавам в Гибралтар) доста се впечатляват от това как в Испания ресторантите привечер били празни и започвали да се пълнят едва час-два преди полунощ, а нощният живот се случвал още по-късно. Ами тук не личи да са празни в осем, но пък и към полунощ е все така активно. Като за туристически град, обаче, учудващо малко от местните хора, които по някакъв начин обслужват клиенти, говорят английски. Всъщност, извън летището и хотела, май не ми се случи да успея да го прокарам като начин на общуване. Дори нямаше менюта на английски. За първи път през живота си проговорих испански. Не е много трудно, при условие, че разбирам немалко при четене и слушане. В крайна сметка човек иска да направи определен набор от предвидими действия – да яде и пие, да разгледа, да купи, да се придвижи донякъде.

Странно защо с италианския не се чувствам по същия начин. На отиване не се случи да мина през Милано, но днес първият ми полет, който е до Рим, минава без премеждия. За двата часа в самолета успявам да прочета втората част на Писма до Егина. Впечатлен съм още повече. Всъщност направо се чудя как въобще може да се преподава и разбира историята на античната или която и да е философия, без да се поднася и такава перспектива към човешкия живот и вълнения. Често хвърляйки поглед към картата в началото на книгата, правя референции между тогавашните и сегашните пътувания и места. Кацането е от тези, на които се наслаждавам – подобно на това в Малага – самолетът се снижава над морето и току преминал границата със сушата вече се приземява на пистата. Обикалям наоколо през няколкото часа, които имам до следващия полет. Не се случва нищо интересно освен специалния влак, който вози пътниците за около стотината метра между търговската зона и изходите на терминал С.

Час преди полунощ съм в София.