yunuz.yunuz

Предупреждения, отправени от Европейската комисия към България след последните убийства, в момента са водеща новина в секция Европа на ББС. От както се разгърна безумната история във вътрешното министерство, опитвах да следя дали тя по някакъв начин стига до международните новинарски източници. Така и не се появи нищо съществено, освен в малкото англоезични български издания и в реакции, провокирани от не много старателната находчивост на местни български медии.

Убийствата, обаче, са друго нещо. До тази сутрин се въртеше кратък репортаж по Евронюз, има статии в Льо Монд и Интернешънъл Хералд Трибюн. Разбира се, нормално е медиите да говорят най-вече за такива конкретни събития, а не за оплетени като спагети истории за изтекли подслушвания, връзки с организираната престъпност и неясна серия от очаквани и отлагани доклади в една периферна европейска държава. Все пак, ББС завършват новината със следния полу-инсайт:

Bulgarian Prime Minister Sergey Stanishev publicly pledged that his country would do its utmost to prosecute those responsible for the latest attacks, but diplomats say he is involved in a power struggle with the interior minister, Rumen Petkov.

Скоро обсъждахме с приятел безполезността на държавните ни медии и полезността на всяко по-сериозно разследване, което ББС прави тук. Това е организация, която се финансира предимно от данъкоплатците на Обединеното кралство (излъчва реклами само в някои от продуктите си, насочени към международна аудитория). Което някак не е честно. Търся начин да плащам на ББС за техните услуги. Току виж се почувстват по-ангажирани със страната ни.

Тези дни преокривам разни неща. Едно от тях е кафенето в Дома на Архитектите на улица Кракра, където попаднах за първи път след много години с помощта на Николай. Ходехме често там с приятели в студенските ми години. Това всъщност беше едно от местата, където се случваха първите ни опити да осмислим ангажимента си към философията като нещо, което може да се работи и практикува по всеобщ начин. Отчасти тези дискусии доведоха до идеята за Проектория, даже мисля, че самото име се роди там.

Обстановката, обаче, не беше подходяща. Сега кафенето е различно по един много приятен начин. С дървен паркет, дървени мебели, закачалки и щори, масивна библиотека и репродукции по стените, лампиони, кафенето напомня на времето от преди войната. Част от редовните посетители са пенсионирани архитекти, които сигурно имат спомени от това време.

Същевременно има безжичен интернет и приятелски настоен млад персонал. Новото име на кафенето е Timeless, доколкото разбрах е обновено преди няколко месеца. Място със специфична атмосфера, което ви предлага спокойствие в центъра на София.

В съответствие с нашия суверенитет и осъществявайки нашата власт съгласно чл. 1 ал. 2 от Конституцията,

Поставяйки справедливостта и откритостта като първостепенни ценности на държавното управление,

Припомняйки на държавата и държавните институции принципите, заложени в чл. 4 на Конституцията,

Решихме:

1. Задължаваме Министър-председателя да уволни Министъра на вътрешните работи в най-кратки срокове.
2. Задължаваме Главния прокурор да нареди и осигури провеждането на цялостни и изчерпателни разследвания на всички данни за противозаконни действия на висши държавни служители.
3. Задължаваме Народното събрание да въздигне отчетността, откритостта и обществения контрол на управлението във водещ принцип на всички приемани от него актове.
4. Задължаваме всички държавни органи и техните представители да промислят и развият разбирането си за държавен интегритет и да представят това разбиране в отчитането на всяко свое действие и позиция.

Контролът по тези решения се възлага на всеки пълнолетен гражданин на Републиката.

През последните поне две години съм активен потребител на мобилен интернет. След като дълго време разчитах на BBC Mobile и Google Reader за следене на новините, които ме интересуват, Икономедия пуснаха мобилни версии на някои от сайтовете си. Основно ползвам Дневник, достъпен на http://mobi.dnevnik.bg.

Смятах да напиша някои бележки тук, но се оказа, че ставам доста многословен. Затова написах ревю и го сложих в нова секция, където смятам да добавям подобен род текстове, неотговарящи на нормалните очаквания за статия в блог. Файлът е в pdf формат.

Самият текст, макар и не съвсем кратък, не представя изчерпателно продукта и се спира най-вече на неговите недостатъци или спорни страни. Могат да се кажат и много добри неща, но в крайна сметка е важно да дискутираме как нещата могат да бъдат подобрявани.

П.П. Снимката на екрана е правена през емулатор на Opera Mini. На моя P1i страницата изглежда доста по-добре, макар и браузъра в него да е същия. А ако съдим от снимките при Каладан това важи и за много други устройства.

Това може да ви се струва глупав въпрос. В популярната култура той присъства по особен начин — като интерпретации на тема какво би станало, ако невъзможното беше възможно. Всъщност по-интригуващото е как невъзможното може да стане възможно.

Да уточним, че говорим за безсмъртие, гарантиращо непрекъснатост на индивидуалното съзнание чрез поддържане на присъствието му във физическия свят за време, което винаги може да се удължава. Това не означава непременно липса на смърт. Смъртта може да се избира, може и да настъпва случайно. Най-малкото, смъртта, която трябва да се избягва тук, не е същата смърт, за която говори религията. Въобще, целта не е да се прецака религиозната концепция за живота и смъртта, тя е нещо отделно.

Човек ще бъде безсмъртен, ако започне да се самовъзпроизвежда. В индивидуален биологически план, човекът не се самовъзпроизвежда. Човекът произвежда поколение. Онова, което се иска, е човешката биология да се контролира. По настоящем контролът е частичен. Ние можем, разбира се, да избираме какво да ядем, как да живеем, на какви терапии да се подлагаме, но не можем да гарантираме непрекъснатост. Идва момент, в който бъдещето не може да се удържа. Същевременно, има много посоки, които се развиват и които могат да доведат до увеличаване на този контрол. Става въпрос за неща като използване на стволови клекти, нанотехнологии, биохимични въздействия, сигурно и много други методи, които биха се появили в бъдеще.

Във всеки случай, в момента изглежда безспорно, че биологическият живот е нещо циклично и биологичните индивиди възникват и отмират. За това има и философски аргументации. Трябва, обаче, да се има предвид същността на този процес и това, че той всъщност не е еднократно случване. Всяко тяло непрекъснато подменя голяма част от съставните си части. Би трябвало да е въпрос на време и усилия да се правят пробиви в контролирането на тази подмяна. Първоначално това би довело до удължаване на живота, което всъщност е вече видима тенденция. Изглежда очевидно, че тя ще продължи. Но май не си даваме достатъчно ясно сметка за това докъде може да стигне.

Казвайки всичко това очертаваме една възможност. Не искам да кажа, че безсмъртието ще се случи със сигурност, нито че то трябва да е изрична и безусловна цел. Но същевременно ми се струва доста несъстоятелно очакването, че това няма да се случи само поради теоретични или етични възражения. Не се сещам за нещо, което човечеството е можело да направи, а не е направило под една или друга форма. Същинсткият въпрос за възможността е — може ли човешката биология да стане напълно инструментална, да е нещо, което контролираме изцяло.