Уводи и изводи, ежедневието и светът на нормалното
Прочитайки с учудване какъв mirror поддържат Плейбой, се потресох още повече от факта, че са преки конкуренти на компанията, за която работя:
Playboy.com also operates Cyberspice.com, a site featuring premium adult entertainment under the Spice brand, and operates PlayboySportsBook.com, an online fixed odds sports wagering site.
На второ прочитане, обаче, съчетанието е удар в десятката. Почти съм убеден, че потребителската база на трите сайта е обща. Хитро.
5/29: @ Open Air Festival, Belgrade, Serbia
5/31: @ Hristo Botev Hall, Sofia, Bulgaria
6/1: @ Fix Open Air Theater, Thessaloniki, Greece
Ummm…
Развитието на партията може да се проследи ето тук. Дори за лаик като мен е очевидно, че и двамата правят някои неща доста „на сляпо“, с голяма доза риск.
When you walk through a storm, hold your head up high
And don’t be afraid of the dark
At the end of the storm, is a golden light
And the sweet silver voice from a larkWalk on through the rain,
Walk on through the wind
Though your dreams be lost and torn
Walk on, walk on, with hope in your heart
And you’ll never walk alone
You’ll never walk alone.
🙂
Покрай баталиите около съществуването на „Култура“ незабелязано мина един интересен факт. В броя си от миналата седмица вестникът се опита да обясни, макар и само с преводни текстове, какъв е проблема с копирайта и какви са идеите на копилефта. Статиите са достъпни онлайн.
Дискусията за философското консултиране във форумите на Проектория продължава:
Не знам дали да се впускам по-нататък в темата за маркетинга. Но в крайна сметка този разговор какво ли не преживя, та колко му е да си поговорим по-подробно и за маркетинг…
Аз също не съм специалист по продаването. Поне не бих казал, че владея тази материя технически, с всичките неизбежни занаятчийски трикове, които човек би научил или получил, ако отиде при консултант по маркетинг (те предпочитат да се определят като агенции, както и да е…)
Без директно да оспорвам тезата за различността на произвеждането и продаването, тук ми се струва, че има неща, които трябва да се разгледат с нужното внимание. Успешният маркетинг трябва да знае какво се произвежда, успешното производство пък трябва да е наясно какво се продава. Ако продължим с разделението на отговорностите, ясно е, че бизнесът се прави по същество от хора, които нито произвеждат, нито продават. Произвеждането и продаването са нещо вторично. Отговорността на правещия бизнес е преди всичко продукта.
Между другото, тази отговорност за продукта предполага пълноценно владеене на неговата онтология (или неговите онтологии), но не знам дали тази вметка няма да отклони разговора в друга посока. Правя я само като нещо допълнително свързано с „полезността на философията“.
Та, с оглед на какво се мисли философията като продукт? Продуктът е нещото, което, на първо приближение, очертава нуждата на нуждаещия се. Фактът, че ние като хора се нуждаем от неща, които поддържат жизнените ни функции, не означава, че въпросът за нуждата е преодолян. На мен дори ми се струва, че ако игнорираме изцяло човешкото, може би не бихме се „нуждаели“ от вода в същия смисъл, за който Веселин говори. Водата е необходима на животното предимно за нас, които го мислим като животно, поддържащо жизнените си функции. Естеството на естественото не произвежда необходимост. А ако водата е „друго“, без което животното не може, то „другото“ на хората едва ли се ограничава само до водата по същия този начин. В този смисъл, нуждата е не само и не толкова трябване, колкото искане.
Разбирам, че това питане до голяма степен проблематизира не само философското консултиране, дори може би не само консултирането изобщо. Тъкмо затова ми се струва, че то пита именно за пътя, който трябва да се извърви. Една от характеристиките на усещането за абсурдност, което разцъвтява в мисловните нагласи и практики на отминалия век изглежда е причинено именно от разбирането, че пътят до социалната размяна е различен от пътя на саморазгръщането, на пълноценното развитие, което постигаме за самите себе си. Мисля, че това е различимо (за мен) във философията и литературата, а предполагам е така и в други области. Не мога, обаче, да преценя дали туширането на това усещане за абсурдност през последните десетилетия е илюзорно. И все пак, ако от края на 60-те години, т.е. откакто има философско консултиране, успяваме да мислим социалната роля на философията като не винаги опосредена чрез политически теории, образователни и научни стратегии и други прекалено напластени реалности, а като непосредствено привнасяща всеобщото в осезаемите измерения на конкретна човешка дейност, то може би има някаква значителна промяна?
Беше ми интересно да разгледам резултатите от проучване на религиозността на британците, публикувано от telegraph.co.uk. Винаги съм смятал, че във Великобритания и въобще в Западна Европа са по-религиозни. Оказва се, че само 45% от респондентите отговарят, че вярват в бог.
А детайлите са още по-интересни. Ето таблица с резултатите.
Два нови сайта в категория Философия на ODP:
Този сайт има интересен замисъл, малко е прекалил с размаха на формата за сметка на съдържанието, но има надежда да се развива смислено. Засега интерес представлява раздел „Библиотека“.
Справочник. Не ме питайте как попаднах на него. Изглежда на авторите им е трябвало доста време и ровене, когато са го съставяли (през 1999). Начинът, по който е публикуват в Интернет, обаче, го прави доста неизползваем и безсмислен. Което, както често се случва, ме навежда на мисълта, че може да се използва идеята и да се направи нещо по-добро.
Случайно попаднах на тази статия, която е образец на внимателния изказ. В толкова кратък текст често е трудно да не тажеш нещо излишно или крайно. А тук нямаше нито дума, която да ми се стори не на място.
Появи се някаква интрига в проекта urbanstyle.org, когато наскоро беше преоформен в място с текстове (за сметка на предишния му вариант на фотоблог). По принцип има недостиг на общностни изяви в българската част от мрежата. И първата стъпка беше добра – беше дадена заявка, че това ще е общностен блог.
Напоследък, обаче, се чудя как ще се развие това място и дали фокусът е прицелен добре. Имам си причина – работя върху подобен по замисъл проект, макар и в съвсем друга посока (в смисъл – не е „конкурентен“ и има други цели).
Успешността на такова начинание, предполагам, се мери според потребяването на онова, което то предлага. Темите явно ще са много и различни. Остава „стилът“ да е специфичен. Би станала добра заигравка с името на сайта, ако това можеше да се удържи. Въпросът е, че май не може. А лично аз имам проблем с прекалена разнопосочност. В крайна сметка, едва ли бихте искали да видите текстове от „Егоист“, „Агробизнесът“ и „Космополитън“ на едно място.
Има, все пак, едно последно нещо, което май е в основата на ентусиазма за създаването на сегашния urbanstyle. И това е свободата да изкажеш нещо и да позволиш то да бъде потребявано свободно (съдържанието на сайта е лицензирано под „Creative Commons„). Но едва ли самото предоставяне на свобода е достатъчно основание за потребяването й. Все пак, като потребители и като автори изхождаме от презумпцията, че ние въобще сме свободни – самата свобода не е основание да се прави нещо (например да се чете даден блог), тя е по-скоро условие. Така по естествен начин се появиха и опитите за рефлексия върху самата свобода. Нищо, че Средновековието си го отнесе, бивайки наречено „робска епоха“.
Свободата и нейното осмисляне биха били най-добрият фокус, който този проект може да следва. Има, обаче, проблем. Трудно ни е да отидем отвъд едноизмерността на такива „изтъркани“ думи. А трябва, даже е много наложително. Обществото ни живее и говори толкова едноизмерно, че отдавна е натрупана голяма досада. А това не е здравословно.
