Историята с провала и други размишления

Нека разкажа за онова, което се случи и каза след предишната публикация в този блог. То, само по себе си, е доста незначително, с оглед на дневния ред на обществото ни. Но би било още по-незначително, ако не го използваме като повод за разговор, разбиране и осмисляне.

Възможност и действителност

Самото наблюдение за неуредиците със сайта на правителството би останало едно странично специализирано мнение, ако в мрежата нямаше достатъчно хора, които да разбират техническата и социалната им значимост. Оценката, изказана с думата „провал“ в хипервръзката към този сайт, би останала маргинална, ако нямаше достатъчно хора, които я споделят. Твърдението и демонстрацията, че нещо може да се направи, не означава задължително, че ще бъде направено. Ако някой си мисли, че хората масово правят неща произволно и без основания, той просто не разпознава същински човешкото в човешките действия.

Човешкото отива отвъд онова, което един машинен алгоритъм може да произведе. Това е причината, поради която така наречените Гугъл бомби са възможни. Определенията, които хората дават на нещата, са динамични. В някакъв смисъл е възможно да се фиксира значението на думите. Но смисълът им е жив и се развива постоянно. И е достъпен само за хората, защото е носител на човешкото в езика. Някой друг път може да напиша нещо повече за това.

Търсене

Да, сайтът на правителството излиза на първо място при търсене за „провал“ в Гугъл. Но нищо не следва от този факт. Ако оставим шума от последните дни на страна, колко хора на ден търсят по ключова дума „провал“? И какво всъщност се опитват да намерят?

Доколкото целият шум имаше някакъв ефект, той касае именно самото това събитие, хората, които го случиха, тези, които се изказаха за него, пък и обществото по принцип. Администрацията получи някакво напомняне, че би трябвало да обръща повече внимание на присъствието си онлайн. И не само това – тя получи обратна връзка – оценка, а в много случаи и обяснения за тази оценка. Онова, което хората търсят, е комуникация и смисъл.

Реакции и отразяване

Освен реакциите в блоговете и социалните мрежи, това събитие беше отразено като новина по някои електронни медии и вестници. Разменихме имейли с някои журналисти, получих и запитвания и покани за разговор. Част от тях в последствие отпаднаха, поради вчерашната случка с отвлечения автобус. Нека уточня, че не съм имал публичното внимание към себе си за цел. Но доколкото и технологичната, и социалната страна на въпроса ме интересуват, не виждах причина да отказвам комуникация.

Всеки си върши работата както може или както трябва, с някакви налични основания. Така че не смятам да навлизам в интерпретации защо някой е написал или не е написал нещо. Но бих искал да споделя някои наблюдения и коментари за нещата, на които попаднах и които ми направиха впечатление.

На първо място, някои новинарски сайтове, отразявайки събитието, просто се включиха в самата „акция“ с линкове „провал“, водещи към правителствения сайт. Като при това приписваха инициативата на „блогъри“, вместо на себе си. Въобще, определението „блогър“ е доста странно и флуидно. Не че е некоректно, но ми се струва не много релевантно в конкретния случай, в който гражданска позиция, изразена от някакво множество от хора, се приписва на характеристиката им на „блогъри“.

Отново под този етикет, Дневник дадоха реакции на хора, които поддържат някои от най-популярните блогове на български. Бих могъл да кажа, че изказванията на всички, включително тези, които подкрепят инициативата, се разминават с моето разбиране, но това едва ли има значение.

В някои публикации, освен сензационализиращия език, характерен за медийната ни среда, имаше и странни мисловни ходове, като например позоваване на източници, „които са поискали да останат анонимни“. При това за нещо толкова безобидно, като времето, в което „акцията“ е започнала. Все едно това не е в публичното пространство и е обвито в някаква мистерия и конспирация.

Личното ми мнение е, че публикацията в Капитал прим (изглежда след някои дребни корекции), е най-коректна и професионална като обяснение на технологичната основа на явлението.

Гостуването в Re:TV мисля, че беше интересно и информативно, макар и донякъде да се разминахме с Огнян за нещата, на които акцентираме. Което не само е нормално, но е в сърцевината на самото разбиране на това събитие.

Един от многото журналистически имейли, които получих, ме питаше (не мога да си обясня говоренето в единствено число, но и не държа да се заяждам с подобни стилистични похвати):

„… [Д]али се притесняваш за евентуални законови последствия за теб, долкото купища коментари, които прочетох, недвусмислено сочат към теб като единствен инициатор.“

Самият журналист, струва ми се, беше напълно добронамерен. Нямам намерение да привиждам в този въпрос някаква некоректност. И ще му отговоря публично:

„Единственото, от което се притеснявам, е некомпетентността, било то на правителството, на други институции или дори на всеки един от нас. Всички трябва да имаме ясно самосъзнание за това, което правим.

След като ме питате за „законови последствия“, предполагам имате нещо предвид или смятате, че някой друг би имал. Такова очакване за мен е непонятно, както с оглед на законовите норми, така и с оглед на разбирането ми за гражданско общество.“

Това е, пожелавам на всички ползотворна работа и повече отговорност.