Списък със задачи от Гугъл

Ако ползвате Гмейл или персонализираната начална страница на Гугъл, може би сте забелязали двата публични варианта на уиджета за списък със задачи. В Гмейл услугата трябва да се активира от така наречената лаборатория, а в iGoogle трябва да потърсите и добавите „притурката“ от директорията.

Приложението за задачи има самостоятелна версия за Айфон, Андроид и други мобилни устройства. Оказва се, обаче, че самостоятелна версия може да се ползва и през компютър на адрес http://www.google.com/tdlist.

Гугъл Задачи

Единственият поддържан език е английски. Услугата е озаглавена Google Tasks. Този интерфейс и другите, изброени по-горе, работят с общ бакенд и нямат нужда от допълнителна синхронизация помежду си. Изглежда това е един от първите прототипи, от който в последствие са произведени различните вариации, интегрирани по другите продукти. Секцията с често задава въпроси, която иначе е доста кратка, започва със следното уточнение:

Last updated: May 13, 2008

CONFIDENTIAL: This document is confidential. It contains sensitive information and is protected by the terms of your Trusted Tester NDA.

Доверените тестъри са обикновено близки или приятели на служители на Гугъл, които под клаузите на специално споразумение за конфиденциалност тестват услуги, преди те да станат публични.

Ново (22:45): В момента http://www.google.com/tdlist връща грешка 502, която стандартно означава, че сървърът е претоварен и не може да обработи всички заявки към него. Не е ясно дали това е наистина временно или Гугъл ще свалят този очевидно тестови сайт. От друга страна, самият уиджет, така, както изглежда и работи в Гмейл, е също директно достъпен като самостоятелна услуга на http://mail.google.com/tasks/ig. Интерфейсът, обаче, не е предвиден за такава употреба и е леко неудобен.

Разходка в Хасково

Хасково е градът, в който съм роден и в който никога не съм живял. Сега тук живеят сестра ми и прекрасната ми племенница. Когато минавам насам, не пропускам да се разходя и да загубя няколко часа по кафетата в центъра.

Часовникът, издигнат по повод 1000 годишнината на града през 1985. Един от интересните монументи от времето на социалистическия реализъм.

Новата часовникова кула до бившия универсален магазин.

Драматичен театър

Драматичен театър „Иван Димов“.

Егоист

Егоист – едно от приятните кафенета в центъра – по-приятно през деня, отколкото вечер.

Сградата на общината

Сградата на общината.

На юг, надясно


По-голяма карта

Пътищата вече са сухи почти навсякъде. Софийското поле е предимно бяло, но след Траянови врата снегът свети само от склоновете на Средна гора на север и Родопите на юг. Хубав и слънчев ден, магистралата е натоварена, крайпътните заведения също.

Тази година май излизам от София за пръв път. Харесва ми навлизането в Тракия. Независимо от времето, усещането е по-светло и приятелско. Траекториите постепенно се изправят и се носиш напред без вълнения. Гугъл препоръчва да продължа така до Чирпан, но целият поток към Истанбул следва указанията на пътните знаци, подканен да свие надясно след Пловдив. Нататък е по-раздвижено, минава се през градчета и села – Садово, Поповица, Първомай, Бяла река, Върбица. Ритмичното забавяне и ускоряване сред редиците от товарни коли изнервя шофьорите, които стават по-невнимателни.

Отделям се от тълпата в Горски извор, отбивам отново надясно и поемам към най-крайните части на Източните Родопи. Минавам през села с живописните и някак противоречиви имена Светлина и Сусам. След още три села и десет минути е малкият мост над Харманлийска река, точно преди Караманци. Реката тук все още няма нищо общо с Харманли, затова местните я наричат Улу дере.  На вид не съответства на името си, но до Балканските войни е била граница. Тук съм вече у дома. За последен път се отклонявам надясно.

Обществен или анонимен последовател

Преди време в блоговете, които са хоствани от Гугъл, се появи възможността да „следите“ даден блог. После дойде Френд Кънект, който предложи подобна функционалност, удобна за вграждане във всякакви сайтове, независимо къде са хоствани. Сега двете услуги в някакъв смисъл се сливат, като мрежата на следене в Блогър се пренася към Френд Кънект.

Това създаде малко объркване и се появиха оплаквания, че някои последователи на блогове в Блогспот са се „изгубили“. Истината е, че при пренасяне към новата платформа потребителите, които вече са имали активност във Френдс Кънект, е трябвало да получат нови сайтове към профила си. За да се избегне публикуването на нежелана информация, подобни връзки са маркирани като скрити.

Тази опция може да се промени от прозореца с настройките на Френдс Кънект. Запазена е също така специалната страница за „управление на следените блогове“ в таблото на акаунтите в Блогър,  където достъпът за настройки за всички сайтове е събран на едно място.

Като странична бележка, понеже Блогър има превод на български, ето някои преводачески наблюдения. Когато следите публично, това е „явно“ или „обществено следене“. Когато следите скрито, това е ту „частно следене“, ту „анонимност“, ту „личен абонамент“. Публикациите по блоговете са „актуализации“. Бутонът при активиране на фунцията в нов сайт ви казва „Следвайте този блог“, но не ви казва докъде ще стигнете.

Какво пък, следвайте.

Що е поведение и как да го оценяваме?

– Има проблем с дисциплината в училищата, – казали си в министерството на образованието. – Какво да направим? Хайде да позволим на учителите да гонят непослушните и да въведем оценка, която да казва кой ученик има лошо поведение.

Измислили чиновниците това и сега се чудят какви да са евентуалните следствия и приложения. Истината е, че няма нужда да се чудят, защото са ги обезсмислили предварително.

Преценяват учителят, директорът или учителският съвет, че даден ученик не се държи добре. Какво да се прави? Ученикът е разумно човешко същество и поведението му има човешки основания. Може би има проблеми в семейството и компенсира с агресия. Може би е имал травматично преживяване, повлияло върху начините на социализация. Може би културната му среда във и извън училището са в силен дисонанс и има трудности с ориентацията по отношение на норми и ценности. Вместо да осмислят основанията и да вменят отговорност на училището да влезе в диалог с тези деца, да представлява обществото с неговите ценности и постижения пред тях, чиновниците решават да слагат оценка и да й търсят последствия.

Например можело това да повлияе при приема в гимназиите след седми клас. С което ни се казва, че хората (било то и „подрастващи“) не се променят и е добре да отрежем отрано възможностите пред тези, които сме решили, че са лоши. Защото те ще си останат такива.

Невероятен мисловен процес е протекъл при измислянето на този проектозакон, няма що.

Философия в ефира

От известно време Re:TV излъчва предаването Професорско каре, в което участват професорите Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Георги Каприев и Владимир Градев.

Първите трима са ядрото на екипа, който, както казва Веселин, отвоюва цяла една епоха за философията в България. Същевременно, тъкмо тази обща ангажираност на участниците със средновековната и християнската философия прави предаването повече доктринерско, отколкото полемично. Това, разбира се, не е проблем – това е концепция.

Но бих препоръчал предаването дори на онези, които не са изкушени изрично нито от философията в нейната академичност и дисциплинарност, нито от специфично християнския поглед върху дискутираните теми. Важен е начинът, по който се води диалога и размишлението. Това не са единствените, но са едни от добрите професори по философия в България. И ми се струва, че съумяват да покажат и демонстрират в това предаване част от онова, което философията реално извършва като специфично философска дейност.

Устройства и книги

Вълната тръгна към мен от Еленко и ме повтори през Владо. Щом съм залят два пъти, вече съм се намокрил. Значи няма как. Представям ви по-важната част от моите технологични устройства, подръчната инструменталност в моя жизнен свят. (Съжалявам, трябваше да се изразя по този начин, независимо какво мислят феновете на Хайдегер.)

Такъми: Юнуз

Ще разкажа малко по-подробно само за едно устройство, защото е по-специфично и отваря интересна перспектива за развитието в сегмент, който ме вълнува. Преди това, кратък обзор на по-ежедневното.

Компютър: Toshiba Satellite U200-121 с повече памет и нова батерия. Мисля, че вече не се произвежда. С мен е трета година. 12,1 инча, не виждам смисъл от повече.

Мобилен интернет: Когато компютърът не е достатъчен, в PCMCIA слота имам Vivatel 3G data card. Върши работа, но детайлите са кофти тръпка. Повече съм писал преди.

Телефон: Sony Ericsson P1i. Добро устройство с приемлив дизайн и интеракция, но предимно недомислен софтуер и кофти ползваемост на самите интерфейси. Иначе си има всичко – доста памет, всякаква мултимедия, GPS, Bluetooth, Wi-Fi, пълна qwerty клавиатура, имейл клиент, тъчскрийн и стилус. Последното ми позволява нещо наистина безсмислено, когато съвсем нямам какво да правя – да си водя бележки с картинки, рисувайки по екрана като с молив.  Все някога ще мина на нещо с Андроид. Даже ми се задава едно бизнес начинание в тази посока.

Фотоапарат: Panasonic Lumix DMC-LZ6. Само при специални поводи и пътувания, иначе снимам с телефона си.

Видео камера: Sony Handycam DCR-SR30. Има вградени 30 гигабайта, записва директно в mpeg4, 30-кратно оптично увеличение на образа. Също я ползвам само планирано, инцидентни неща снимам с телефона си.

Електронна книга

Електронна книга: LBook eReader V3. Купих я от ДБС Дизайн, които, както изглежда, имат уеб студио, книжарница и бизнес с устройства за електронни книги. Добро съчетание. Магазинът е отвъд околовръстното.

Електронната книга е много добра идея, ако четете професионално. Не съм сигурен за хората, които четат много нова художествена литература на български. Стари неща със сигурност могат да бъдат намирани, но издателствата все още са доста неориентирани за този пазар относно новите заглавия, които пускат. Но е съвсем различно, ако се занимавате с наука. Немалко хора пускат в интернет текстовете, които пишат, независимо дали иначе са публикувани на хартия. Да не говорим за неща на чужди езици, които няма как да намерите лесно тук, а да си купите книгите от чужбина би ви отнело време, усилия и средства.

Ето, напоследък чета текстове, свързани с философия на образованието. Джон Дюи е централен автор, но това, което можете да намерите на български на хартия са, мисля, три книги. А той е писал доста повече. Да не говорим за тоновете вторична литература, която, разбира се, е предимно на английски. Всичко това може да се намери в цифров формат в мрежата, къде легално, къде не съвсем.

От друга страна, да четете книга от 300 страници на екрана на компютър е доста неудобно. Както и да ползвате компютър навсякъде, където бихте могли да четете книга. Решението е да си купите подобно устройство.

Малко технически детайли. LBook eReader V3 поддържа TXT, PDF, DjVu, DOC, RTF, HTML и още няколко по-екзотични формата за текст, както и основните формати за графика. Широчината на екрана е 6 инча, технологията на изобразяване е eINK Vizplex. Трябва да се има предвид, че така нареченото „електронно мастило“ няма нищо общо с екран на телефон или компютър. Основната видима разлика е в липсата на осветяване. Реално ако нямате външен източник на светлина, няма да виждате нищо. Това прави усещането много близо до четене от хартия.

Ползваемостта е добра, всичко е достатъчно логично. Има три нива на увеличение на образа, като последното обръща текста перпендикулярно. Батерията е литий-йон и се харчи само при „прелистване“. Бонусът е mp3 плейър, който ви позволява да добавите музикален фон към четенето. Има половин гигабайт вградена памет и допълнителен SD слот, който поддържа карти до 4 гигабайта. Напълно достатъчно за да поберете стотици книги и малко приятна музика.

Историята с провала и други размишления

Нека разкажа за онова, което се случи и каза след предишната публикация в този блог. То, само по себе си, е доста незначително, с оглед на дневния ред на обществото ни. Но би било още по-незначително, ако не го използваме като повод за разговор, разбиране и осмисляне.

Възможност и действителност

Самото наблюдение за неуредиците със сайта на правителството би останало едно странично специализирано мнение, ако в мрежата нямаше достатъчно хора, които да разбират техническата и социалната им значимост. Оценката, изказана с думата „провал“ в хипервръзката към този сайт, би останала маргинална, ако нямаше достатъчно хора, които я споделят. Твърдението и демонстрацията, че нещо може да се направи, не означава задължително, че ще бъде направено. Ако някой си мисли, че хората масово правят неща произволно и без основания, той просто не разпознава същински човешкото в човешките действия.

Човешкото отива отвъд онова, което един машинен алгоритъм може да произведе. Това е причината, поради която така наречените Гугъл бомби са възможни. Определенията, които хората дават на нещата, са динамични. В някакъв смисъл е възможно да се фиксира значението на думите. Но смисълът им е жив и се развива постоянно. И е достъпен само за хората, защото е носител на човешкото в езика. Някой друг път може да напиша нещо повече за това.

Търсене

Да, сайтът на правителството излиза на първо място при търсене за „провал“ в Гугъл. Но нищо не следва от този факт. Ако оставим шума от последните дни на страна, колко хора на ден търсят по ключова дума „провал“? И какво всъщност се опитват да намерят?

Доколкото целият шум имаше някакъв ефект, той касае именно самото това събитие, хората, които го случиха, тези, които се изказаха за него, пък и обществото по принцип. Администрацията получи някакво напомняне, че би трябвало да обръща повече внимание на присъствието си онлайн. И не само това – тя получи обратна връзка – оценка, а в много случаи и обяснения за тази оценка. Онова, което хората търсят, е комуникация и смисъл.

Реакции и отразяване

Освен реакциите в блоговете и социалните мрежи, това събитие беше отразено като новина по някои електронни медии и вестници. Разменихме имейли с някои журналисти, получих и запитвания и покани за разговор. Част от тях в последствие отпаднаха, поради вчерашната случка с отвлечения автобус. Нека уточня, че не съм имал публичното внимание към себе си за цел. Но доколкото и технологичната, и социалната страна на въпроса ме интересуват, не виждах причина да отказвам комуникация.

Всеки си върши работата както може или както трябва, с някакви налични основания. Така че не смятам да навлизам в интерпретации защо някой е написал или не е написал нещо. Но бих искал да споделя някои наблюдения и коментари за нещата, на които попаднах и които ми направиха впечатление.

На първо място, някои новинарски сайтове, отразявайки събитието, просто се включиха в самата „акция“ с линкове „провал“, водещи към правителствения сайт. Като при това приписваха инициативата на „блогъри“, вместо на себе си. Въобще, определението „блогър“ е доста странно и флуидно. Не че е некоректно, но ми се струва не много релевантно в конкретния случай, в който гражданска позиция, изразена от някакво множество от хора, се приписва на характеристиката им на „блогъри“.

Отново под този етикет, Дневник дадоха реакции на хора, които поддържат някои от най-популярните блогове на български. Бих могъл да кажа, че изказванията на всички, включително тези, които подкрепят инициативата, се разминават с моето разбиране, но това едва ли има значение.

В някои публикации, освен сензационализиращия език, характерен за медийната ни среда, имаше и странни мисловни ходове, като например позоваване на източници, „които са поискали да останат анонимни“. При това за нещо толкова безобидно, като времето, в което „акцията“ е започнала. Все едно това не е в публичното пространство и е обвито в някаква мистерия и конспирация.

Личното ми мнение е, че публикацията в Капитал прим (изглежда след някои дребни корекции), е най-коректна и професионална като обяснение на технологичната основа на явлението.

Гостуването в Re:TV мисля, че беше интересно и информативно, макар и донякъде да се разминахме с Огнян за нещата, на които акцентираме. Което не само е нормално, но е в сърцевината на самото разбиране на това събитие.

Един от многото журналистически имейли, които получих, ме питаше (не мога да си обясня говоренето в единствено число, но и не държа да се заяждам с подобни стилистични похвати):

„… [Д]али се притесняваш за евентуални законови последствия за теб, долкото купища коментари, които прочетох, недвусмислено сочат към теб като единствен инициатор.“

Самият журналист, струва ми се, беше напълно добронамерен. Нямам намерение да привиждам в този въпрос някаква некоректност. И ще му отговоря публично:

„Единственото, от което се притеснявам, е некомпетентността, било то на правителството, на други институции или дори на всеки един от нас. Всички трябва да имаме ясно самосъзнание за това, което правим.

След като ме питате за „законови последствия“, предполагам имате нещо предвид или смятате, че някой друг би имал. Такова очакване за мен е непонятно, както с оглед на законовите норми, така и с оглед на разбирането ми за гражданско общество.“

Това е, пожелавам на всички ползотворна работа и повече отговорност.

Провал в отношенията с Гугъл

Това е кратка поучителна история за отношенията на българското правителство с Гугъл.

Адрес

Отдавна съм открил неприятния факт, че ако заредя направо http://government.bg и баузърът ми не приложи автоматики, не получавам нищо. Трябва изрично да отида на http://www.government.bg. Същото май е положението с всички други сайтове на централната администрация. Но да речем, че това е проблем само за мен като потребител. Ако няма много погрешни връзки от външни страници, търсещите машини ще се ориентират.

Инструкциите в robots.txt

Това е стандартен файл, който, сложен в основната директория на даден домейн, съдържа инструкции към търсачките какво от съответния сайт да индексират и какво – не. Съдържанието на този файл на сайта на българското правителство е:

User-Agent:*
Disallow:/

Преведено, това означава: „Ако сте търсеща машина, моля напуснете този сайт и не индексирайте неговото съдържание“.

Следствия за достъпа на гражданите

Накратко и опростено, този файл от 26 байта прави всичко, публикувано на правителствения сайт, недостъпно за търсения, които идват отвън. 

Всяко търсене, за което единствения резултат би бил от българското правителство, няма да върне резултати. Всяко търсене, за което най-релевантия документ би бил такъв от българското правителство, ще ви прати към други, евентуално не толкова подходящи източници.

Изкривеният образ

Резултати, сочещи към сайта, все пак има. Пример е търсенето за думата правителство. Те обаче, се определят най-общо от външните линкове към този адрес, защото в индекса на Гугъл няма нито един документ от правителствения домейн. Така централният орган на изпълнителната власт в България се появява в публичността на интернет според думите, с които го определят другите. Пълен провал* в отношенията с Гугъл.

––

* За битието на английския превод на тази дума в Гугъл, вижте тази публикация в публичния им блог, която идва тъкмо навреме.

Внимание към детайла

Когато Фейсбук промениха интерфейса си преди половин година, доста хора решиха да протестират до такава степен, че компанията счете за нужно да се оправдава. За мен лично промяната беше позитивна, защото ми позволява по-лесно да държа настрана нещата, които не ме инстересуват. Но не за това става въпрос.

Случайно попаднах на една служебна страница, която предоставя букмарклет за улесняване на споделянето на страници чрез Фейсбук.

Страницата на адрес http://www.facebook.com/share_options.php, посетена с Файърфокт, Интернет Експлорър и Гугъл Хром.
Фрагмент от страницата на адрес http://www.facebook.com/share_options.php, посетена с различни браузъри (от ляво на дясно: Файърфокс, Интернет Експлорър и Гугъл Хром).

Графичното изображение, показващо букмарклета в действие, е различно, в зависимост от браузъра, с който отваряте страницата. Фейсбук, разбира се, не е единствения сайт, който се е погрижил за подобна визуална адаптация. Но това е добър пример за интерфейс, който носи позитиви за различни видове аудитории.

Начинаещият и непретенциозен потребител би се ориентирал по-лесно за онова, което трябва да направи, за да ползва тази функционалност. Напредналият потребител, от друга страна, може да оцени грижата на сайта и да се почувства удовлетворен от зачитането на неговия избор на браузър, който нерядко има и емоционален заряд.

Би било интересно да се провери поведението на сайта под Сафари, Конкерър, Айскат или други по-екзотични четци.