Текущите политически интриги са подходящ повод да се каже отново, че има системен проблем в българската държава. Казването не е ново. Предлагам нова интерпретация.
Институционалната система и политическите процеси са настроени по начин, който не допуска проява на съвест. Не е вярно, че всички по подразбиране са лоши. Това, което е лошо, е на системно ниво. Няма добра партия. Няма добра институция. Парламентът, правителството и съдът работят лошо. Как през всичките тези години тези констатанции постоянстват?
Любителите на конспиративни теории тук трябва да получат някакво признание. Да, има немалко субекти, които правят неща и задават посоки задкулисно, без публично заявен интерес. От друга страна, да се смята, че този процес е централизиран и всичко се консолидира в една единствена воля ми се струва абсурдно. Диалектиката на политическия процес предполага, че сблъсъците между задкулисни интереси постепенно трябва да произвеждат публично видимо развитие и да дават по-голяма устойчивост на разумността.
Защо това не се получава? Защото няма нито един елемент в системата, който да снема прикритата и потисната виновност в рефлексивно самосъзнание.
Не някой конкретно, всички заедно трябва да се почувстваме виновни. И да намерим начин да проявяваме съвест.