Месец: януари 2005

Нови сайтове в категория Философия 2

Съвсем по терлици и според установените правила, Любо добави своя сайт в директория Философия на ODP. Липсата му там досега беше, разбира се, мой пропуск, защото на неговата страница има доста интересни текстове, които си заслужава да бъдат прочетени. Това стана повод да направя подкатегория „Лични страници“, където попаднаха още порталният сайт на Иван Колев „Касталия“, страницата на Калин Сивов с прилежните му изследвания върху Кант и Плотин, а покрай тях и върху Попър, Бурдийо и други разминали се с философското субекти, както и Негово Превъзходителство Васил Видински, предимно с похвалните със своята енигматичност записки за и от университетските му курсове и със серия убийствени текстове от студенстките му години.

Другите попълнения не са толкова вълнуващи. Някои вече присъстващи сайтове бидоха преместени в подкатегория „Академични центрове“ преди време, а от скоро са в компанията на Философски факултет на Югозападен университет „Св. Иван Рилски“, чиято кратичка секция „История и перспективи“ има за финал следното знаменателно изречение:

През м. декември 1999 г. Медико-педагогическият и Философският факултети се обединяват във Философски.

Честито на тях, а нашият преглед завършва със скромния принос на електронното издание „Литературен клуб“, който е озаглавил една от най-вталените си секции „Философски съчинения“ и е публикувал в нея „Постмодерната ситуация“ на Лиотар, текст на Бердяев от носталгичния му период, съчинение на Кант, писано по повод на някакъв тогавашен конкурс (жалко, че не си спомням каква беше наградата и дали Кант я беше спечелил) и фрагмент от Ницше, който взет сам по себе си не ни изяснява „какво е искал да каже авторът“.

Е, важно е да се твори 🙂

Пренасочване

Опитвам се да направя ползването на ODP по-достъпно и популярно. Реших, че този начин е подходящ, на първо време. Авторът на скрипта, който използвах, е леко нагъл и пуска някакви намеци да му се плаща (ако искаш да махнеш линка към сайта му), но тъй като не намерих по-добра алтернатива, засега оставям нещата така.

Другото учудващо нещо напоследък е едно по-скоро неприятно откритие. Поради една от безумно безсмислените първоначани публикации на този сайт, той се нарежда на челно място при търсене на „цигари“ в Гугъл. Не знам дали хората разчитат на информация в мрежата, за да ги откажат, или просто преследват злободневното. Бих искал да мога да им кажа нещо смислено за цигарите, но това едва ли ще се случи. Хора, питайте Ясен, той наскоро ги отказа. Окончателно и завинаги.

Още въпроси към Веселин Дафов

Дискусията за философското консултиране във форумите на Проектория продължава:

Не знам дали да се впускам по-нататък в темата за маркетинга. Но в крайна сметка този разговор какво ли не преживя, та колко му е да си поговорим по-подробно и за маркетинг…

Аз също не съм специалист по продаването. Поне не бих казал, че владея тази материя технически, с всичките неизбежни занаятчийски трикове, които човек би научил или получил, ако отиде при консултант по маркетинг (те предпочитат да се определят като агенции, както и да е…)

Без директно да оспорвам тезата за различността на произвеждането и продаването, тук ми се струва, че има неща, които трябва да се разгледат с нужното внимание. Успешният маркетинг трябва да знае какво се произвежда, успешното производство пък трябва да е наясно какво се продава. Ако продължим с разделението на отговорностите, ясно е, че бизнесът се прави по същество от хора, които нито произвеждат, нито продават. Произвеждането и продаването са нещо вторично. Отговорността на правещия бизнес е преди всичко продукта.

Между другото, тази отговорност за продукта предполага пълноценно владеене на неговата онтология (или неговите онтологии), но не знам дали тази вметка няма да отклони разговора в друга посока. Правя я само като нещо допълнително свързано с „полезността на философията“.

Та, с оглед на какво се мисли философията като продукт? Продуктът е нещото, което, на първо приближение, очертава нуждата на нуждаещия се. Фактът, че ние като хора се нуждаем от неща, които поддържат жизнените ни функции, не означава, че въпросът за нуждата е преодолян. На мен дори ми се струва, че ако игнорираме изцяло човешкото, може би не бихме се „нуждаели“ от вода в същия смисъл, за който Веселин говори. Водата е необходима на животното предимно за нас, които го мислим като животно, поддържащо жизнените си функции. Естеството на естественото не произвежда необходимост. А ако водата е „друго“, без което животното не може, то „другото“ на хората едва ли се ограничава само до водата по същия този начин. В този смисъл, нуждата е не само и не толкова трябване, колкото искане.

Разбирам, че това питане до голяма степен проблематизира не само философското консултиране, дори може би не само консултирането изобщо. Тъкмо затова ми се струва, че то пита именно за пътя, който трябва да се извърви. Една от характеристиките на усещането за абсурдност, което разцъвтява в мисловните нагласи и практики на отминалия век изглежда е причинено именно от разбирането, че пътят до социалната размяна е различен от пътя на саморазгръщането, на пълноценното развитие, което постигаме за самите себе си. Мисля, че това е различимо (за мен) във философията и литературата, а предполагам е така и в други области. Не мога, обаче, да преценя дали туширането на това усещане за абсурдност през последните десетилетия е илюзорно. И все пак, ако от края на 60-те години, т.е. откакто има философско консултиране, успяваме да мислим социалната роля на философията като не винаги опосредена чрез политически теории, образователни и научни стратегии и други прекалено напластени реалности, а като непосредствено привнасяща всеобщото в осезаемите измерения на конкретна човешка дейност, то може би има някаква значителна промяна?

Проблеми с ритъма

През последната седмица исках да напиша поне още три статии за Проектория. Успях да напиша един абзац. И да задам два въпроса във форума. Отдавна искам да добавя още немалко неща тук, на този сайт, а той все си остава само уеблог. Доста сивкав при това. Успях да положа някакво начало на статията „Диалектика“ в българската Уикипедия, но то не е никак достатъчно да даде истинска яснота за понятието. Съвсем отделно от това, ми се ще да намеря вълшебен начин да обясня на възможно повече хора колко невероятно велика е идеята за отворена енциклопедия в Интернет, как тя трябва да се подкрепи, защо е важно да се участва, макар и със съвсем малко. Още го търся. Успях поне да канализирам някои от проектите си на работа, но и там искам да подредя много повече и не мога да се освободя от усещането за хаотичност. С доста хора трябваше да се видя с тези дни, с малко се получи.

В някакъв смисъл оплакванията за това, че времето не достига, са глупави, може би трябва да се отминават с пренебрежение. Аз обаче имам проблем с числото 24, с ритъма, в който нещата същетвуват. Денонощието трябва да е по-дълго, трябва от всичко да може да се прави по повече, трябва да мога да изживея сладостта на изтощението докрай.

Религията отвъд Ламанша

Беше ми интересно да разгледам резултатите от проучване на религиозността на британците, публикувано от telegraph.co.uk. Винаги съм смятал, че във Великобритания и въобще в Западна Европа са по-религиозни. Оказва се, че само 45% от респондентите отговарят, че вярват в бог.

А детайлите са още по-интересни. Ето таблица с резултатите.