Ние, народът

В съответствие с нашия суверенитет и осъществявайки нашата власт съгласно чл. 1 ал. 2 от Конституцията,

Поставяйки справедливостта и откритостта като първостепенни ценности на държавното управление,

Припомняйки на държавата и държавните институции принципите, заложени в чл. 4 на Конституцията,

Решихме:

  1. Задължаваме Министър-председателя да уволни Министъра на вътрешните работи в най-кратки срокове.
  2. Задължаваме Главния прокурор да нареди и осигури провеждането на цялостни и изчерпателни разследвания на всички данни за противозаконни действия на висши държавни служители.
  3. Задължаваме Народното събрание да въздигне отчетността, откритостта и обществения контрол на управлението във водещ принцип на всички приемани от него актове.
  4. Задължаваме всички държавни органи и техните представители да промислят и развият разбирането си за държавен интегритет и да представят това разбиране в отчитането на всяко свое действие и позиция.

Контролът по тези решения се възлага на всеки пълнолетен гражданин на Републиката.

Ревю: Мобилната версия на Дневник

Начална страница на мобилната версия на ДневникПрез последните поне две години съм активен потребител на мобилен интернет. След като дълго време разчитах на BBC Mobile и Google Reader за следене на новините, които ме интересуват, Икономедия пуснаха мобилни версии на някои от сайтовете си. Основно ползвам Дневник, достъпен на http://mobi.dnevnik.bg.

Смятах да напиша някои бележки тук, но се оказа, че ставам доста многословен. Затова написах ревю и го сложих в нова секция, където смятам да добавям подобен род текстове, неотговарящи на нормалните очаквания за статия в блог. Файлът е в pdf формат.

Самият текст, макар и не съвсем кратък, не представя изчерпателно продукта и се спира най-вече на неговите недостатъци или спорни страни. Могат да се кажат и много добри неща, но в крайна сметка е важно да дискутираме как нещата могат да бъдат подобрявани.

П.П. Снимката на екрана е правена през емулатор на Opera Mini. На моя P1i страницата изглежда доста по-добре, макар и браузъра в него да е същия. А ако съдим от снимките при Каладан това важи и за много други устройства.

Ще бъде ли човекът безсмъртен?

Това може да ви се струва глупав въпрос. В популярната култура той присъства по особен начин – като интерпретации на тема какво би станало, ако невъзможното беше възможно. Всъщност по-интригуващото е как невъзможното може да стане възможно.

Да уточним, че говорим за безсмъртие, гарантиращо непрекъснатост на индивидуалното съзнание чрез поддържане на присъствието му във физическия свят за време, което винаги може да се удължава. Това не означава непременно липса на смърт. Смъртта може да се избира, може и да настъпва случайно. Най-малкото, смъртта, която трябва да се избягва тук, не е същата смърт, за която говори религията. Въобще, целта не е да се прецака религиозната концепция за живота и смъртта, тя е нещо отделно.

Човек ще бъде безсмъртен, ако започне да се самовъзпроизвежда. В индивидуален биологически план, човекът не се самовъзпроизвежда. Човекът произвежда поколение. Онова, което се иска, е човешката биология да се контролира. По настоящем контролът е частичен. Ние можем, разбира се, да избираме какво да ядем, как да живеем, на какви терапии да се подлагаме, но не можем да гарантираме непрекъснатост. Идва момент, в който бъдещето не може да се удържа. Същевременно, има много посоки, които се развиват и които могат да доведат до увеличаване на този контрол. Става въпрос за неща като използване на стволови клекти, нанотехнологии, биохимични въздействия, сигурно и много други методи, които биха се появили в бъдеще.

Във всеки случай, в момента изглежда безспорно, че биологическият живот е нещо циклично и биологичните индивиди възникват и отмират. За това има и философски аргументации. Трябва, обаче, да се има предвид същността на този процес и това, че той всъщност не е еднократно случване. Всяко тяло непрекъснато подменя голяма част от съставните си части. Би трябвало да е въпрос на време и усилия да се правят пробиви в контролирането на тази подмяна. Първоначално това би довело до удължаване на живота, което всъщност е вече видима тенденция. Изглежда очевидно, че тя ще продължи. Но май не си даваме достатъчно ясно сметка за това докъде може да стигне.

Казвайки всичко това очертаваме една възможност. Не искам да кажа, че безсмъртието ще се случи със сигурност, нито че то трябва да е изрична и безусловна цел. Но същевременно ми се струва доста несъстоятелно очакването, че това няма да се случи само поради теоретични или етични възражения. Не се сещам за нещо, което човечеството е можело да направи, а не е направило под една или друга форма. Същинсткият въпрос за възможността е – може ли човешката биология да стане напълно инструментална, да е нещо, което контролираме изцяло.

20 години Олимпиада по философия

Идеята за провеждането на ученическо национално съзтезание по философия е на Иван Колев. Другите основатели са Александър Андонов и Стоян Асенов. Началото е през 1988 година в София, а през 1993 олимпиадата е за първи път международна. През 1995, по време на третата международна олимпиада в Стара Загора, е създаден международен организационен комитет със секретариат във Философския факултет на Софийския университет. Също през 1995 олимпиадата получава подкрепа от ЮНЕСКО. От следващата година последният международен кръг за първи път е извън България и оттогава насетне обикаля света. През 2000 е разработен нов статут и организацията се поема от Международната федерация на философските общества.

Аз лично съм участвал в олимпиадите от 1994 до 1996 – в Петрич, Стара Загора и Созопол. Първите две съчетаваха международното участие с националния кръг на българското съзтезание. Публикувам тази кратка история, защото скоро получих покана от Иван Колев за честването на 20 годишнината на олимпиадата, с допълнителната молба да предам на хора, които са участвали или са били съпричастни с организацията й през годините. Пуснах няколко съобщения тук и там, предавам поканата и тук.

Иван Колев е публикувал по-подробна информация на своя сайт.

Хасково – наемане на жилище

Късно снощи се върнах от Хасково, където се опитвам да се установя за идните месеци с идеята за по-пълноценна почивка и по-интензивно общуване със семейството ми. Основната цел на това пътуване беше да проуча пазара на жилища под наем. Ако съдя по размера му, едва ли много хора биха се заинтересовали от информация за него. Все пак, споделям някои наблюдения, по-скоро като сбор от любопитни културологични факти.

Сестра ми живее в града от няколко години и първото, към което ме насочи, бяха два местни вестника за обяви. Те съдържат всякаква информация и не са специализирани в областта на имотите. Излизат по веднъж на седмица, в понеделник и вторник, и могат да бъдат намерени по всички будки.

Учудващо за мен, голяма част от предложенията за наеми, публикувани в тези вестници, всъщност идват от частни лица, без посредничеството на агенции. Бързо стана ясно, обаче, че нито едно от тях не си струва. Може би това е причината – хората нямат сериозни притеснения за апартаментите, които предлагат, понеже състоянието им и без това е лошо. За сметка на това, всички, с които говорих по телефона или срешнах лично, бяха доста добронамерени и делови – бяха наясно какво предлагат, проявяваха разбиране и нямаха излишни претенции.

Очевидно това е по-локалната и затворена част от пазара, насочена към местни хора, които не са притиснати от срокове, наемат жилища за по-дълги срокове като няколко години, склонни са да вложат усилия и време за да ги приведат в добър вид, същевременно търсят ниска цена. Всъщност, може би последният фактор е водещ, не знам. Във всеки случай, няколко телефонни разговора и два огледа бяха достатъчни, за да изоставя тази посока.

Паралелно с това обиколях доста агенции за недвижими имоти. Очевидно, както, предполагам, в повечето други малки градове, те се фокусират най-вече върху продажби. Склонни са да ви предложат това, което имат в момента като оферти за наемане, но не и да ви бъдат истински агент – да проучат пазара, да разговарят с други агенции и собственици и да ви представят списък от неща, които отговарят на вашите условия.

Положителната страна тук е, че повечето оферти при агенциите попадат в категория лукс. Разбира се, това просто означава апартаменти в добро състояние с прилично обзавеждане и локация, а не нещо изключително. Повечето от тях са на цени, които са сравними със софийските.

Не забелязах да има истински развита интернет услуга, която може да помогне при първоначалното проучване. Няколко от агенциите имат сайтове с публикувани оферти, но изглежда не ги обновяват редовно и не разчитат много на тях. Има и единични оферти по големите сайтове за недвижими имоти, но единствената сигурна информация в тях, на която може да се разчита, са телефонните номера на агенциите, които вероятно ще ви предложат нещо различно от това, на което сте попаднали предварително.

Сдвоености

Заместник-министър имал две имена и ги ползвал избирателно, за да укрива конфликт на интереси. Освен всичко останало, тази постъпка е несъмнено глупава. Но нещо се крие зад тази глупост и то не е само конспиративното желание за облага.

Спомням си как родителите ми се притесняваха, когато станах ученик в гимназия, отдалечена на двеста километра от родното ми място. Според тях да имаш турско име беше предпоставка за предубедено отношение и неприятности. Спомням си как мои познати запазиха насилствено наложеното име на сина си, който беше обещаващ талант в школата на един от големите столични футболни отбори. Това сигурно има отношение към традиционния начин, по който се обиждат агитките по стадионите. И досега срещам хора, слава богу не много, чиято първа реакция след като се запознаем е да обясняват как за тях „това няма значение“.

Историята включва Насилственото преименуване от средата на 80-те, което все още наричат Възродителен процес, продължава с правилата, по които имената бяха „върнати“ в началото на 90-те, с начина, по който една политическа партия монополизира присъствието на турската общност в публичното пространство и начина, по който всички останали приеха това етикетиране и го превърнаха в свое собствено, оставяйки мултикултурализма да пребивава само в така наречената от Ивайло Дичев „проектна култура“.

Страховете на този човек не са никакво оправдание, хората трябва да отговарят за страховете си, още повече ако са ги превърнали в облаги. Струва си, обаче, да си дадем сметка за средата, която ги прави възможни.

Моралът в българските медии

Институтът по философски изследвания организира конференция по етика, чиято тема е Моралът в българските медии. Поканата беше препубликувана от д-р Борис Грозданов в Проектория и е чудесен материал за дискусия, тъй като показва предразсъдъчната рамка, в която една философска институция си комуникира с обществото.

Нека си направим удоволствието да коментираме, следвайки самия текст, може пък да помогнем на общностната саморефлексия.

Нататък Моралът в българските медии

{{Редактирам}}

Това е синтаксиса на шаблон в Уикипедия, който се слага на страница, която в момента променяте. Никога не съм го използвал, някак не ми е в съзвучие с начина, по който разбирам свободната енциклопедия. Но пък се сещам за него всеки път, когато почна да ровичкам тук.

Вече започвам да намирам време за личните си пространства, та съм тръгнал да променям и подреждам блога си. Все пак става бавно, сигурно известно време разни неща няма да изглеждат съвсем на място.

А всъщност, редактирам и множество други неща. От няколко дни не ходя на работа. Спя доста, обикалям кафенета и приятели и гледам повече телевизия. Току виж ми останало време и да закарам колата на ремонт.

Планирам също да се изнеса от София. Поне за известно време. В началото бях доста ентусиазиран. Днес обаче се замислих за две неща, които ме разколебават, макар и не на сериозно. В София има много места, на които мога да ходя сам. За това се изисква устойчив навик, познатост, може би ще отнеме време, докато усетя същото другаде. Второто е малко неприятно откритие от днес – изглежда само в София може да се слушат BBC и RFI. Напоследък бях свикнал да излизам с прикачени слушалки към телефона си и това са комай единствените станции, които са ми интересни.

Не обичам да си променям навиците, макар редактирането да е интересно занимание.