Историята с провала и други размишления

Нека разкажа за онова, което се случи и каза след предишната публикация в този блог. То, само по себе си, е доста незначително, с оглед на дневния ред на обществото ни. Но би било още по-незначително, ако не го използваме като повод за разговор, разбиране и осмисляне.

Възможност и действителност

Самото наблюдение за неуредиците със сайта на правителството би останало едно странично специализирано мнение, ако в мрежата нямаше достатъчно хора, които да разбират техническата и социалната им значимост. Оценката, изказана с думата „провал“ в хипервръзката към този сайт, би останала маргинална, ако нямаше достатъчно хора, които я споделят. Твърдението и демонстрацията, че нещо може да се направи, не означава задължително, че ще бъде направено. Ако някой си мисли, че хората масово правят неща произволно и без основания, той просто не разпознава същински човешкото в човешките действия.

Човешкото отива отвъд онова, което един машинен алгоритъм може да произведе. Това е причината, поради която така наречените Гугъл бомби са възможни. Определенията, които хората дават на нещата, са динамични. В някакъв смисъл е възможно да се фиксира значението на думите. Но смисълът им е жив и се развива постоянно. И е достъпен само за хората, защото е носител на човешкото в езика. Някой друг път може да напиша нещо повече за това.

Търсене

Да, сайтът на правителството излиза на първо място при търсене за „провал“ в Гугъл. Но нищо не следва от този факт. Ако оставим шума от последните дни на страна, колко хора на ден търсят по ключова дума „провал“? И какво всъщност се опитват да намерят?

Доколкото целият шум имаше някакъв ефект, той касае именно самото това събитие, хората, които го случиха, тези, които се изказаха за него, пък и обществото по принцип. Администрацията получи някакво напомняне, че би трябвало да обръща повече внимание на присъствието си онлайн. И не само това – тя получи обратна връзка – оценка, а в много случаи и обяснения за тази оценка. Онова, което хората търсят, е комуникация и смисъл.

Реакции и отразяване

Освен реакциите в блоговете и социалните мрежи, това събитие беше отразено като новина по някои електронни медии и вестници. Разменихме имейли с някои журналисти, получих и запитвания и покани за разговор. Част от тях в последствие отпаднаха, поради вчерашната случка с отвлечения автобус. Нека уточня, че не съм имал публичното внимание към себе си за цел. Но доколкото и технологичната, и социалната страна на въпроса ме интересуват, не виждах причина да отказвам комуникация.

Всеки си върши работата както може или както трябва, с някакви налични основания. Така че не смятам да навлизам в интерпретации защо някой е написал или не е написал нещо. Но бих искал да споделя някои наблюдения и коментари за нещата, на които попаднах и които ми направиха впечатление.

На първо място, някои новинарски сайтове, отразявайки събитието, просто се включиха в самата „акция“ с линкове „провал“, водещи към правителствения сайт. Като при това приписваха инициативата на „блогъри“, вместо на себе си. Въобще, определението „блогър“ е доста странно и флуидно. Не че е некоректно, но ми се струва не много релевантно в конкретния случай, в който гражданска позиция, изразена от някакво множество от хора, се приписва на характеристиката им на „блогъри“.

Отново под този етикет, Дневник дадоха реакции на хора, които поддържат някои от най-популярните блогове на български. Бих могъл да кажа, че изказванията на всички, включително тези, които подкрепят инициативата, се разминават с моето разбиране, но това едва ли има значение.

В някои публикации, освен сензационализиращия език, характерен за медийната ни среда, имаше и странни мисловни ходове, като например позоваване на източници, „които са поискали да останат анонимни“. При това за нещо толкова безобидно, като времето, в което „акцията“ е започнала. Все едно това не е в публичното пространство и е обвито в някаква мистерия и конспирация.

Личното ми мнение е, че публикацията в Капитал прим (изглежда след някои дребни корекции), е най-коректна и професионална като обяснение на технологичната основа на явлението.

Гостуването в Re:TV мисля, че беше интересно и информативно, макар и донякъде да се разминахме с Огнян за нещата, на които акцентираме. Което не само е нормално, но е в сърцевината на самото разбиране на това събитие.

Един от многото журналистически имейли, които получих, ме питаше (не мога да си обясня говоренето в единствено число, но и не държа да се заяждам с подобни стилистични похвати):

„… [Д]али се притесняваш за евентуални законови последствия за теб, долкото купища коментари, които прочетох, недвусмислено сочат към теб като единствен инициатор.“

Самият журналист, струва ми се, беше напълно добронамерен. Нямам намерение да привиждам в този въпрос някаква некоректност. И ще му отговоря публично:

„Единственото, от което се притеснявам, е некомпетентността, било то на правителството, на други институции или дори на всеки един от нас. Всички трябва да имаме ясно самосъзнание за това, което правим.

След като ме питате за „законови последствия“, предполагам имате нещо предвид или смятате, че някой друг би имал. Такова очакване за мен е непонятно, както с оглед на законовите норми, така и с оглед на разбирането ми за гражданско общество.“

Това е, пожелавам на всички ползотворна работа и повече отговорност.

Провал в отношенията с Гугъл

Това е кратка поучителна история за отношенията на българското правителство с Гугъл.

Адрес

Отдавна съм открил неприятния факт, че ако заредя направо http://government.bg и баузърът ми не приложи автоматики, не получавам нищо. Трябва изрично да отида на http://www.government.bg. Същото май е положението с всички други сайтове на централната администрация. Но да речем, че това е проблем само за мен като потребител. Ако няма много погрешни връзки от външни страници, търсещите машини ще се ориентират.

Инструкциите в robots.txt

Това е стандартен файл, който, сложен в основната директория на даден домейн, съдържа инструкции към търсачките какво от съответния сайт да индексират и какво – не. Съдържанието на този файл на сайта на българското правителство е:

User-Agent:*
Disallow:/

Преведено, това означава: „Ако сте търсеща машина, моля напуснете този сайт и не индексирайте неговото съдържание“.

Следствия за достъпа на гражданите

Накратко и опростено, този файл от 26 байта прави всичко, публикувано на правителствения сайт, недостъпно за търсения, които идват отвън. 

Всяко търсене, за което единствения резултат би бил от българското правителство, няма да върне резултати. Всяко търсене, за което най-релевантия документ би бил такъв от българското правителство, ще ви прати към други, евентуално не толкова подходящи източници.

Изкривеният образ

Резултати, сочещи към сайта, все пак има. Пример е търсенето за думата правителство. Те обаче, се определят най-общо от външните линкове към този адрес, защото в индекса на Гугъл няма нито един документ от правителствения домейн. Така централният орган на изпълнителната власт в България се появява в публичността на интернет според думите, с които го определят другите. Пълен провал* в отношенията с Гугъл.

––

* За битието на английския превод на тази дума в Гугъл, вижте тази публикация в публичния им блог, която идва тъкмо навреме.

Внимание към детайла

Когато Фейсбук промениха интерфейса си преди половин година, доста хора решиха да протестират до такава степен, че компанията счете за нужно да се оправдава. За мен лично промяната беше позитивна, защото ми позволява по-лесно да държа настрана нещата, които не ме инстересуват. Но не за това става въпрос.

Случайно попаднах на една служебна страница, която предоставя букмарклет за улесняване на споделянето на страници чрез Фейсбук.

Страницата на адрес http://www.facebook.com/share_options.php, посетена с Файърфокт, Интернет Експлорър и Гугъл Хром.
Фрагмент от страницата на адрес http://www.facebook.com/share_options.php, посетена с различни браузъри (от ляво на дясно: Файърфокс, Интернет Експлорър и Гугъл Хром).

Графичното изображение, показващо букмарклета в действие, е различно, в зависимост от браузъра, с който отваряте страницата. Фейсбук, разбира се, не е единствения сайт, който се е погрижил за подобна визуална адаптация. Но това е добър пример за интерфейс, който носи позитиви за различни видове аудитории.

Начинаещият и непретенциозен потребител би се ориентирал по-лесно за онова, което трябва да направи, за да ползва тази функционалност. Напредналият потребител, от друга страна, може да оцени грижата на сайта и да се почувства удовлетворен от зачитането на неговия избор на браузър, който нерядко има и емоционален заряд.

Би било интересно да се провери поведението на сайта под Сафари, Конкерър, Айскат или други по-екзотични четци.

Защо Европеана е лош проект, засега

Сайтът на Европеана стартира през ноември миналата година, беше спрян веднага поради претоварване на сървърите и пуснат отново в края на декември. Проектът по принцип е обявен като цифрова библиотека и би трябвало да ни свързва към „картини, текстове, звуци и видео“ от наследството на европейската култура. Но в сегашния прототипен вариант и при успешно изпълнение на всички добри намерения, ще бъде най-много трудно обозрим каталог на културните артефакти, притежавани от европейски държавни институции.

Въпреки цялата високопарност, става въпрос именно за каталог. Проектът си партнира с държавни и публични организации, които публикуват съдържанието (силно препоръчително на свои собствени сайтове) и предоставят метаданни за него, които да бъдат включени в базата от данни на Европеана.

Какъв е проблемът с каталогизирането? В един каталог метаданните са по-важни и по-критични от обектите. Обектите са абстрахирани до принадлежността си към краен брой характеристики. Този принцип работи относително добре в централизирани институции с внимателно изработени и спазвани правила, като например в библиотеките, ЕСГРАОН, фирмения регистър. Но не е много ясно доколко е удачен в начинание, въвличащо стотици организации, хиляди хора, повече от двайсет езика и коренно различни видове обекти, обединени от нещо толкова общо като принадлежност към културата на една цивилизация. Струва ми се, че не е възможна изчерпателна и едноизмерна подреденост.

За по-изкушението от материята, ето настоящата версия на функционалната спецификация (pdf, 1,56 мегабайта), публикувана на доста интересния и сравнително информативен развоен сайт. Похвално е, че освен през самия портал, данните ще бъдат достъпни през програмен интерфейс за външни приложения. Това все пак дава сериозен шанс за последваща добавена стойност и полезност.

Самото търсене ще се осъществява по два начина – чрез прости заявки (по съвпадение с текст) и чрез така нареченото семантично търсене, където всъщност структурата и коректността на метаданните ще играят критична роля. Макар и на различни нива, теоретично и двата вида имат сериозен проблем с осигуряването на релевантност и съответното приоритизиране на резултатите, което е същински важното качество на търсене сред милиони обекти. Сегашните прототипи (освен действащия на основния сайт има и друг) не изненадват с нищо, ако изключим ужасната ползваемост на интерфейсите.

В крайна сметка, има сериозна опасност това да е още един проект тип „административна гордост“ по подобие на туристическите имиджови сайтове, комисионирани от разни правителства, които едва ли някой ползва, за да си планира пътуването или почивката. От тях има някакъв смисъл, но хората ги знаят само докато текат рекламите по Си Ен Ен и Евронюз. Администрацията никога не е най-подходящия субект за осъществяване на такива начинания, пък била тя и Европейската комисия.

Съкратени продукти на Гугъл

По повод поредната изоставена услуга на Гугъл, ми се стори подходящо да направя равносметка на продуктите им, които бяха затворени напоследък.

Принт реклами

Прекратяването на програмата за публикуване на обяви в печатни издания чрез Гугъл беше обявено вчера. До този момент програмата включваше общо 807 издания (pdf), някои от които силно профилирани по отношение на аудитория и локация.

Гугъл Видео

Преди седмица беше обявено, че след няколко месеца възможността за качване на видео файлове ще бъде премахната от тази услуга. Съществуващите клипове ще продължат да бъдат поддържани. Това наистина не е много добра новина, предвид факта, че в Гугъл Видео нямаше ограничения за продължителността на видеото (за разлика от Ютюб). Това може да отвори някаква ниша за алтернативи като Вимео, Дейлимоушън, Метакафе (не знам какви са техните политики в това отношение).

Гугъл Ноутбук

Това е доста особена услуга, която не успя да се впише по интегриран начин към другите предложения на Гугъл, особено след като интерфейса на резултатите от търсенето беше променен. Засега обещанието е, че тя ще остане активна, но няма да приема нови потребители и няма да бъде развивана.

Каталози

Това беше специализирано търсене в сканирани (рекламни) каталози, подобно като принцип на Гугъл Книги. Последните добавени каталози бяха от 2006 година. Домейнът вече не е активен и пренасочва към основната страница на търсачката.

Mashup Editor

Тази услуга така и не излезе от бета и не беше отворена за публично ползване. За сметка на това, Гугъл вече предлагат App Engine – доста по-мощен продукт, който позволява да изграждате онлайн приложения и да ги хоствате на сървърите на Гугъл. Неприятният момент е, че услугата ограничава броя потребители на приложението, а пълното издание е платено.

Джайку

Това е услуга, на която Гугъл така и не намериха адекватно приложение след придобиването й преди няколко години. Тя също няма да бъде развивана от самата компания, но кодът й ще бъде пуснат под отворен лиценз. В тази рубрика се включва и Доджбол – мобилна социална мрежа, която ще бъде затворена.

При поискване

Напоследък разпитвам приятели дали и къде може човек да произведе единична бройка от дадена книга с готов предпечат. Проучвайки въпроса, попаднах на едно рекламно видео, което споделям.

Скоро и при вас

Една странична новина, която може би трябва да носи заглавие „На вниманието на СЕМ“. Или може би не, щом се позамислим по-подробно какво прави СЕМ по въпроса и с какво количество внимание разполага.

Така или иначе, Федералната комисия по съобщенията в САЩ обявява Инициатива за партньорство и обучение за белите полета (pdf), с което проявява готовност да сподели натрупания опит и експертиза по въпроса с регулатори от други държави. Бяло поле в цифровия телевизионен сигнал е онази част от спектъра, която не се използва от телевизионните оператори. През ноември (всъщност точно в деня на президентските избори), комисията одобри свободното използване на този спектър от доставчици на интернет свързаност. Тук преди година и половина бях споменал за активното лобиране на Гугъл по въпроса.

Малко контекст за цифровизацията, предимно български, от Капитал.

Още социализация чрез Гугъл

За много години.

Преди време тук бях споменал за Френд Кънект. Тази услуга вече е публична и предлага лесно вграждане на някои базисни функционалности във външни сайтове.

В дясната колона на блога съм сложил така наречения Members гаджет. Чрез него можете да станете „член“ на този сайт, макар този израз в случая да не е съвсем коректен, заради което съм нарекъл кутията „Приятели“. Функционалността, която се предлага, е по-скоро да заявите себе си. Влизането става с Гугъл акаунт, а след това посетителите на сайта могат да разгледат малка част от вашия Гугъл профил и да видят към кои други сайтове сте се включили през тази услуга. Ако ви се експериментира – заповядайте.

Другите налични гаджети са опростен логин (който е нужен за нормалното функциониране на следващите в този списък), „стена“, подобна на тези във Фейсбук, на която могат да се оставят реплики и коментари, и гаджет за оценяване и ревюта, който май е единствения, който може да се използва смислено и да носи някаква съществена полза.

Интересно е, че Гугъл имат изключително разнообразие от услуги, които са в жанра „социална мрежа“, но всички те от дълго време насам стоят разпокъсано и рудиментарно. Ето непълен списък:

  • Оркут тръгна обещаващо, но поради недомислици в дизайна, технически проблеми и липса на развитие остана далеч зад други социални мрежи. Функионалностите, които предлага, са доста назад не само в сравнение с Фейсбук, а и с други по-малко популярни конкуренти.
  • Още преди повече от две години Гугъл спонсорираха проект в Карнеги Мелън, наречен Сошълстрийм, който трябваше да „премисли социалните мрежи“. Резултатите са интересни, на засега няма нищо публично.
  • След дълги колебания, Гугъл пуснаха публични потребителски профили, но тази услуга засега има само потенциал и не предлага нищо съществено.
  • ОупънСошъл се развива динамично, но все още липсва критична маса имплементации, особено в собствените продукти на Гугъл.
  • Управлението на личните контакти в Гугъл сметките, които присъстват в услуги като Гмейл, Читалня, Документи, Календар и т.н.,  е напълно объркано и липсват признаци за по-нататъшна интеграция, въпреки, че услугата е реално отделена в собствен сайт, достъпен от Гмейл, където се влючва с iframe таг (последвайте линка).
  • Гугъл поддържа няколко начина, по които можете да споделяте уеб съдържание – отделни публикации или цели „папки“ от RSS емисии в Читалнята, услугата за „споделяне на неща„, възможност за публикуване на документи и календари. Тези функционалности засега не могат по никакъв начин да се съберат на едно място, освен чрез сложни и отнемащи време еквилибристики с уеб емисиите от всяка от тях, което така или иначе създава големи ограничения.

От друга страна, ето нещо за баланс. В цялата концепция за изключително бавното и не много организирано развитие на тематичната интеграция на различни услуги на Гугъл ми се струва, че има нещо правилно и добре премислено. Те никога не са пускали продукт, който да е пряка конкуренция на пазарен лидер. По-скоро новите им услуги са или изключително отличими и силни, с принципно нови функционалности, или напротив, съвсем базисни и само допълващи тяхното портфолио. Няколкото изключения от този принцип през последните години са или неглижирани, или направо закрити.

В този контекст, разпокъснатостта оставя ситуацията отворена и дава възможност на Гугъл не просто да съберат няколко продукта, чрез които да конкурират Фейсбук, а да изчакат момента за лансирането на нещо наистина иновативно. Което е и моята прогноза за Гугъл през 2009.