Още един отговор

Като съм тръгнал да давам идеи за печелене на пари, ето още една.

Има много хора в София с добри доходи, които живеят под наем. А е доста сложно да се намери добро жилище. Заради начина, по който е организиран пазара и онова, което се предлага на него. Учудващото в случая е, че май никой не строи сгради, чието предназначение да е именно и само такова. Наемите в тях биха били приемливо по-високи от средните ако:

  • Жилищата са в прилично състояние и има постоянна поддръжка.
  • Самото им планиране е съобразено със специфичната целева група на евентуалните клиенти.
  • Подхожда се гъвкаво към това какво обзавеждане е необходимо на наемателя и какво – не е.

Приходите могат да се увеличат чрез предлагане на допълнителни услуги – нужна е само малко фантазия. Постъпленията от наеми сигурно биха били по-ниски, от колкото в един хотел, но същото се отнася и за разходите по логистиката.

Къде да си пия кафето?

Ето една идея за сайт.

Искам да има място, където да потърся къде в София има безжичен интернет. Дали е безплатен, ако не – как и колко се плаща. Бих оставил впечатления от заведенията, в които съм ползвал това удобство. Бих препращал натам, когато си уреждам срещи, ако има подходящи карти или описание на местоположението.

Ако е полезен, потребителите ще разширяват съдържанието, ще рекламират сайта и ще линкват към него. Заведенията ще си плащат за добро позициониране. Интернет доставчиците ще рекламират решения, които собствениците на заведения могат да ползват. При добре изградена концепция ще има нужда само от текуща поддръжка, предимно техническа. Дългосрочно приходите от реклами ще са добри.

Дали някой ще поеме идеята?

Малко сухи факти за Гибралтар

Бях обещал да разкажа за Гибралтар. Понеже мина известно време от пътуването ми дотам, ето някои откъслечни неща.

Гибралтар е полуостров – в най-южната част на Иберия, съвсем до Африка. Отсреща е Мароко, което се вижда само ако заобиколите високата скала по средата или се качите върху нея. Интензивно застроената част, обаче, гледа на запад и север, към Испания и Гибралтарския залив. Името означава Планината на Тарик, който е първият арабин, завладял европейска земя в началото на осми век.

Гибралтар е британски от около 300 години. Война с Испания, мирен договор, британците се настаняват там. В последствие – много войни, чрез които Испания иска да си върне контрола, все неуспешно. През цялото време отношенията са били обтегнати, но при Франко сухоземната граница – километър и нещо – е напълно блокирана за 17 години. Комуникациите през този период са били възможни само по въздух и вода.

Местното население е около 30 000 души. Имало е и испанци, но са се изнесли при началото на блокадата. Доста чужденци работят за международни компании, базирани там заради данъчния режим. За малко над седмица бях в тази роля и усещането беше относително приятно.

Откъм Испания е Ла Линея – два пъти по-голям от Гибралтар. Спокойно се стига пеша за пет-десет минути, като за целта трябва да се пресече пистата на летището. Има граничен контрол, тъй като Гибралтар, като британска територия, не е част от Шенгенското споразумение. Всъщност документи проверяват само формално, основната интрига е в пренасянето на цигари и алкохол, които в сравнение с Испания са много по-евтини.

Понеже полетът ми беше до Малага, успях да видя и средиземноморското крайбрежие на Андалусия. Следващия път ще трябва да му отделя повече време. Също и на Мароко.