Категория: nomina

Значението и смисълът на имената

Враждебна е хубаво име

Фактът, че 24 часа превръщат някаква плоска асоциативна мисъл в патриотарска кампания не е изненадващ. Не ме изненадва също, че БНТ и БНР се хващат на това хоро. Но понеже става дума за имена, бих искал да напомня защо този шум е глупав и ненужен.

Да именуваш важен обект по най-близкото до него селище е естествено и според обичая. Самото дружество Летище София ЕАД, доколкото знам, не използва името Враждебна официално. Летището е било построено на терени, отчуждени от землището на селото с указ на цар Борис ІІІ. По-късно то е станало квартал на София. Петър Пунчев е решил сега да изпитва срам от начина, по който навремето хората са си нарекли селото. Хората, според обичая и традициите си. Аз не изпитвам такъв срам. По-скоро бих призовал обичаят и традициите да бъдат зачитани.

ukazvrazhdebna

Името Враждебна е хубаво семантически. За онези, които разбират езика, създава отношение и задава въпрос. За онези, които не го разбират, е провокация да научат една сложна дума с подчертана езикова специфика.

Името Враждебна е хубаво граматически, защото е в женски род.

Името Враждебна е хубаво естетически, защото съдържа звуковите съчетания -вр-, -жд- и -бн-.

Името Враждебна е хубаво и психологически, защото ни напомня да не се комплексираме от традициите и езика си. И предизвиква усмивка.

Сдвоености

Заместник-министър имал две имена и ги ползвал избирателно, за да укрива конфликт на интереси. Освен всичко останало, тази постъпка е несъмнено глупава. Но нещо се крие зад тази глупост и то не е само конспиративното желание за облага.

Спомням си как родителите ми се притесняваха, когато станах ученик в гимназия, отдалечена на двеста километра от родното ми място. Според тях да имаш турско име беше предпоставка за предубедено отношение и неприятности. Спомням си как мои познати запазиха насилствено наложеното име на сина си, който беше обещаващ талант в школата на един от големите столични футболни отбори. Това сигурно има отношение към традиционния начин, по който се обиждат агитките по стадионите. И досега срещам хора, слава богу не много, чиято първа реакция след като се запознаем е да обясняват как за тях „това няма значение“.

Историята включва Насилственото преименуване от средата на 80-те, което все още наричат Възродителен процес, продължава с правилата, по които имената бяха „върнати“ в началото на 90-те, с начина, по който една политическа партия монополизира присъствието на турската общност в публичното пространство и начина, по който всички останали приеха това етикетиране и го превърнаха в свое собствено, оставяйки мултикултурализма да пребивава само в така наречената от Ивайло Дичев „проектна култура“.

Страховете на този човек не са никакво оправдание, хората трябва да отговарят за страховете си, още повече ако са ги превърнали в облаги. Струва си, обаче, да си дадем сметка за средата, която ги прави възможни.