Защо Европеана е лош проект, засега

Сайтът на Европеана стартира през ноември миналата година, беше спрян веднага поради претоварване на сървърите и пуснат отново в края на декември. Проектът по принцип е обявен като цифрова библиотека и би трябвало да ни свързва към „картини, текстове, звуци и видео“ от наследството на европейската култура. Но в сегашния прототипен вариант и при успешно изпълнение на всички добри намерения, ще бъде най-много трудно обозрим каталог на културните артефакти, притежавани от европейски държавни институции.

Въпреки цялата високопарност, става въпрос именно за каталог. Проектът си партнира с държавни и публични организации, които публикуват съдържанието (силно препоръчително на свои собствени сайтове) и предоставят метаданни за него, които да бъдат включени в базата от данни на Европеана.

Какъв е проблемът с каталогизирането? В един каталог метаданните са по-важни и по-критични от обектите. Обектите са абстрахирани до принадлежността си към краен брой характеристики. Този принцип работи относително добре в централизирани институции с внимателно изработени и спазвани правила, като например в библиотеките, ЕСГРАОН, фирмения регистър. Но не е много ясно доколко е удачен в начинание, въвличащо стотици организации, хиляди хора, повече от двайсет езика и коренно различни видове обекти, обединени от нещо толкова общо като принадлежност към културата на една цивилизация. Струва ми се, че не е възможна изчерпателна и едноизмерна подреденост.

За по-изкушението от материята, ето настоящата версия на функционалната спецификация (pdf, 1,56 мегабайта), публикувана на доста интересния и сравнително информативен развоен сайт. Похвално е, че освен през самия портал, данните ще бъдат достъпни през програмен интерфейс за външни приложения. Това все пак дава сериозен шанс за последваща добавена стойност и полезност.

Самото търсене ще се осъществява по два начина – чрез прости заявки (по съвпадение с текст) и чрез така нареченото семантично търсене, където всъщност структурата и коректността на метаданните ще играят критична роля. Макар и на различни нива, теоретично и двата вида имат сериозен проблем с осигуряването на релевантност и съответното приоритизиране на резултатите, което е същински важното качество на търсене сред милиони обекти. Сегашните прототипи (освен действащия на основния сайт има и друг) не изненадват с нищо, ако изключим ужасната ползваемост на интерфейсите.

В крайна сметка, има сериозна опасност това да е още един проект тип „административна гордост“ по подобие на туристическите имиджови сайтове, комисионирани от разни правителства, които едва ли някой ползва, за да си планира пътуването или почивката. От тях има някакъв смисъл, но хората ги знаят само докато текат рекламите по Си Ен Ен и Евронюз. Администрацията никога не е най-подходящия субект за осъществяване на такива начинания, пък била тя и Европейската комисия.

Съкратени продукти на Гугъл

По повод поредната изоставена услуга на Гугъл, ми се стори подходящо да направя равносметка на продуктите им, които бяха затворени напоследък.

Принт реклами

Прекратяването на програмата за публикуване на обяви в печатни издания чрез Гугъл беше обявено вчера. До този момент програмата включваше общо 807 издания (pdf), някои от които силно профилирани по отношение на аудитория и локация.

Гугъл Видео

Преди седмица беше обявено, че след няколко месеца възможността за качване на видео файлове ще бъде премахната от тази услуга. Съществуващите клипове ще продължат да бъдат поддържани. Това наистина не е много добра новина, предвид факта, че в Гугъл Видео нямаше ограничения за продължителността на видеото (за разлика от Ютюб). Това може да отвори някаква ниша за алтернативи като Вимео, Дейлимоушън, Метакафе (не знам какви са техните политики в това отношение).

Гугъл Ноутбук

Това е доста особена услуга, която не успя да се впише по интегриран начин към другите предложения на Гугъл, особено след като интерфейса на резултатите от търсенето беше променен. Засега обещанието е, че тя ще остане активна, но няма да приема нови потребители и няма да бъде развивана.

Каталози

Това беше специализирано търсене в сканирани (рекламни) каталози, подобно като принцип на Гугъл Книги. Последните добавени каталози бяха от 2006 година. Домейнът вече не е активен и пренасочва към основната страница на търсачката.

Mashup Editor

Тази услуга така и не излезе от бета и не беше отворена за публично ползване. За сметка на това, Гугъл вече предлагат App Engine – доста по-мощен продукт, който позволява да изграждате онлайн приложения и да ги хоствате на сървърите на Гугъл. Неприятният момент е, че услугата ограничава броя потребители на приложението, а пълното издание е платено.

Джайку

Това е услуга, на която Гугъл така и не намериха адекватно приложение след придобиването й преди няколко години. Тя също няма да бъде развивана от самата компания, но кодът й ще бъде пуснат под отворен лиценз. В тази рубрика се включва и Доджбол – мобилна социална мрежа, която ще бъде затворена.

При поискване

Напоследък разпитвам приятели дали и къде може човек да произведе единична бройка от дадена книга с готов предпечат. Проучвайки въпроса, попаднах на едно рекламно видео, което споделям.

Скоро и при вас

Една странична новина, която може би трябва да носи заглавие „На вниманието на СЕМ“. Или може би не, щом се позамислим по-подробно какво прави СЕМ по въпроса и с какво количество внимание разполага.

Така или иначе, Федералната комисия по съобщенията в САЩ обявява Инициатива за партньорство и обучение за белите полета (pdf), с което проявява готовност да сподели натрупания опит и експертиза по въпроса с регулатори от други държави. Бяло поле в цифровия телевизионен сигнал е онази част от спектъра, която не се използва от телевизионните оператори. През ноември (всъщност точно в деня на президентските избори), комисията одобри свободното използване на този спектър от доставчици на интернет свързаност. Тук преди година и половина бях споменал за активното лобиране на Гугъл по въпроса.

Малко контекст за цифровизацията, предимно български, от Капитал.

Още социализация чрез Гугъл

За много години.

Преди време тук бях споменал за Френд Кънект. Тази услуга вече е публична и предлага лесно вграждане на някои базисни функционалности във външни сайтове.

В дясната колона на блога съм сложил така наречения Members гаджет. Чрез него можете да станете „член“ на този сайт, макар този израз в случая да не е съвсем коректен, заради което съм нарекъл кутията „Приятели“. Функционалността, която се предлага, е по-скоро да заявите себе си. Влизането става с Гугъл акаунт, а след това посетителите на сайта могат да разгледат малка част от вашия Гугъл профил и да видят към кои други сайтове сте се включили през тази услуга. Ако ви се експериментира – заповядайте.

Другите налични гаджети са опростен логин (който е нужен за нормалното функциониране на следващите в този списък), „стена“, подобна на тези във Фейсбук, на която могат да се оставят реплики и коментари, и гаджет за оценяване и ревюта, който май е единствения, който може да се използва смислено и да носи някаква съществена полза.

Интересно е, че Гугъл имат изключително разнообразие от услуги, които са в жанра „социална мрежа“, но всички те от дълго време насам стоят разпокъсано и рудиментарно. Ето непълен списък:

  • Оркут тръгна обещаващо, но поради недомислици в дизайна, технически проблеми и липса на развитие остана далеч зад други социални мрежи. Функионалностите, които предлага, са доста назад не само в сравнение с Фейсбук, а и с други по-малко популярни конкуренти.
  • Още преди повече от две години Гугъл спонсорираха проект в Карнеги Мелън, наречен Сошълстрийм, който трябваше да „премисли социалните мрежи“. Резултатите са интересни, на засега няма нищо публично.
  • След дълги колебания, Гугъл пуснаха публични потребителски профили, но тази услуга засега има само потенциал и не предлага нищо съществено.
  • ОупънСошъл се развива динамично, но все още липсва критична маса имплементации, особено в собствените продукти на Гугъл.
  • Управлението на личните контакти в Гугъл сметките, които присъстват в услуги като Гмейл, Читалня, Документи, Календар и т.н.,  е напълно объркано и липсват признаци за по-нататъшна интеграция, въпреки, че услугата е реално отделена в собствен сайт, достъпен от Гмейл, където се влючва с iframe таг (последвайте линка).
  • Гугъл поддържа няколко начина, по които можете да споделяте уеб съдържание – отделни публикации или цели „папки“ от RSS емисии в Читалнята, услугата за „споделяне на неща„, възможност за публикуване на документи и календари. Тези функционалности засега не могат по никакъв начин да се съберат на едно място, освен чрез сложни и отнемащи време еквилибристики с уеб емисиите от всяка от тях, което така или иначе създава големи ограничения.

От друга страна, ето нещо за баланс. В цялата концепция за изключително бавното и не много организирано развитие на тематичната интеграция на различни услуги на Гугъл ми се струва, че има нещо правилно и добре премислено. Те никога не са пускали продукт, който да е пряка конкуренция на пазарен лидер. По-скоро новите им услуги са или изключително отличими и силни, с принципно нови функционалности, или напротив, съвсем базисни и само допълващи тяхното портфолио. Няколкото изключения от този принцип през последните години са или неглижирани, или направо закрити.

В този контекст, разпокъснатостта оставя ситуацията отворена и дава възможност на Гугъл не просто да съберат няколко продукта, чрез които да конкурират Фейсбук, а да изчакат момента за лансирането на нещо наистина иновативно. Което е и моята прогноза за Гугъл през 2009.

Статия в Уикипедия е цензурирана в Обединеното кралство

Статията за албума на Скорпиънс от 1976 Virgin Killer в английската версия на Уикипедия е попаднала в черния списък на Internet Watch Foundation (IWF), която е доброволна неправителствена организация в Обединеното кралство, следяща за незаконно съдържание в мрежата. Резултатът е, че статията е недостъпна за близо 95% от домашните потребители. Според някои твърдения мярката не засяга бизнес потребителите и мобилните потребители.

Причината е изображението в статията, което възпроизвежда обложката на албума и представлява голо момиче на видима възраст под 18 години. В съобщение до пресата от Фондация Уикимедия заявяват, че нямат основание да считат изображението за незаконно и изтъкват факта, че то е налично в онлайн магазина Амазон и в множество други сайтове, които не са засегнати от блокирането. Специална страница с въпроси и отговори по случая обяснява ситуацията в детайли. Ответното изявление на IWF потвърждава намерението им да не отменят решението си.

Съществен старичен ефект от тази мярка е невъзможността на всички засегнати потребители да редактират която и да е статия в Уикипедия. Очевидно техническата реализация на блока предполага трафика към съответния сървър да се пренасочи през ограничен малък брой проксита, което задейства защитата на Уикипедия срещу злонамерени редакции, известни в уики жаргона като „вандализми“.

Множество интересни реакции от потребители има в коментарите към съответната публикация в технологичния блог на BBC.

Как се чува светът от София

Слушам радио когато съм навън – в колата или през телефона. Откакто в София беше отнета лицензията на BBC, имам сериозен проблем с намирането на подходящата честота.

Не разбирам защо почти всички радио станции са музикални. Добре, музиката вълнува хората, тя е почти въпрос на идентичност, създава съпричастност и покрай това могат да се пускат реклами и да се разчита те да работят. Но защо това да е единствената възможност?

Няма станция, която безусловно да съответства на моите музикални предпочитания. Пък и ако ми се слуша музика, не знам защо трябва да разчитам на избора на ограничен брой музикални редактори, прицелени във форматирани аудитории. В колата имам дискове, телефонът ми е зареден с внимателно подбрана музика, вкъщи имам лесен достъп до услуги като Last.fm и неизброимо количество подкасти и услуги за обмен на файлове.

Разбирането ми за радио е различно. Това, което наличните станции успяват да постигнат, е да бъдат фон. И уж емоционално ангажиращият музикален формат, какъвто и да е той, успява да ме привърже най-много към копчето на плейъра в колата, което го е запаметило. И си остава фон.

Аз по принцип предпочитам да правя смислени неща. Предполагам това важи за всеки, по някакъв начин. С музиката осмислянето е оставено предимно на мен самия. В говорето, напротив, мога да чувам споделени смисли. Не разбирам защо говоренето по радиото е толкова пренебрегнато. И толкова непрофесионално тогава, когато се случва.

В редките случаи, когато по български радиа се говори, изговореното избива или в някаква лиготия и веселяшки подскоци, или в мъгла от едноизмерни мъдрувания, която водещите предпочитат пред задаването на ясни и смислени въпроси, пред съдържателния репортаж и пред правенето на открити и обосновани коментари. Може и да има изключения, но те са дълбоко заровени в програмните схеми и не са водеща стратегия за нито една станция, включително за онези, които претендират да са новинарски. Единственото изключение, което аз познавам, е онази част от програмата на RFI, която се излъчва от Париж (българските предавания са странно неадекватни и непрофесионални).

Има ли поне едно предаване, което си струва да бъде слушано всеки път?

Електронните книги

Размислите са предварителни, защото са по повод, но без изрична цел. Засега.

Ясно е, че нещата се развиват. За книгата, както и за много други неща, се питаме – ще бъде ли и в бъдеще такава, каквато е била или е в момента? Не съм държал в ръце устройство за четене на електронни книги. Следя някои новини за тях и имам обща представа как се проектират и маркетират неща, които дигитализират обекти от реалния свят.

Всъщност има съществуващи опити за радикална промяна на формата или съдържанието на „нормалните“ книги. Те дори не са толкова нови. Може, например, съдържанието да е от образи – фотографии или репродукции. И може текстът да се предоставя като звук, както в плочите с приказки или по-скорошните mp3 книги.

Нетекстуалността на съдържанието е ясно, че просто допълва идеята и не може да я измести или развие радикално.

Ако удобството на слушането беше повече от онова, което трансформацията в звук отнема, сигурно аудио книгите щяха да са по-разпространени. Но изглежда те влизат в употреба тогава, когато трябва да се преодалява някаква липса или недостатъчност – деца, които не могат да четат, незрящи хора, липса на подходящ контекст за боравене с хартиеното тяло, например по време на разходка в парка или пътуване в градския транспорт.

Електронните книги се опитват да доближат оригинала в някои неща, като запазят предимствата. Съдържанието им е цифрово и в това отношение са доста гъвкави. Цифровата информация може да се превръща и в говор. Непосредствения процес на четене не е далеч от този при хартиения аналог. Но дали е достатъчно?

Естествено, тук може да се помисли за тактилното усещане, аромата, раздвижването на въздуха от прелистването на страниците и други подобни романтики. Все пак, тези неща може би се надценяват, доколкото са свързани с личните житейски навици. Те се променят и в онова, което идва след промяната, също може да се роди романтика.

Книжното тяло, обаче, има още характеристики, които участват в цялостта на книгата. Площта на страниците и дебелината на книгата са вариации, които са информативни и някак се губят в електронните устройства. Хартиената книга може да бъде разгръщана и зачитана на случайни места, което е важно при първоначалното запознаване с нея. Прочетената книга отива в домашната библиотека, която за някои е важен елемент от дома. Тя дава специфичен начин на достъп до притежаваните томове, който достъп, казано на „цифров“ език, е с доста добра ползваемост. Освен това библиотеката обикновено позволява устойчив визуален контакт, който от своя страна може да стане важен елемент от човешкото поведение и дори възпитание, да обуслови припомняния, напомняния и разговори. Книгата може да се подарява. Подарена книга може да съдържа посвещение, пожелание или автограф. Можем да я ползваме за подпиране или за тежест, да подчертаваме, драскаме, рисуваме в нея. Можем да откъснем страница, да изрязваме изображения и да й причиним още много други телесни поражения, нарочно или случайно.

Всичко това всъщност може и сигурно би трябвало да се адресира и от електронните книги. Рязкото разграничаване между чисто цифровото съдържание и формата на устройството, която при това е обща за едва ли не всяка възможна книга, прави някои от тези адресирания лесни, а други трудни. Хубавото е, че книгата в крайна сметка е нещо повече от начина, по който присъства в предметността ни. Затова и възможностите за развитие са много.

Футболна мотивация

Опитвам се да премисля кой какво каза след мача на националния ни отбор с Грузия. И не мога да се отърва от чувството на досада.

Какво прави един треньор на национален отбор? Избира играчи и им казва как да играят. Ако на тези неща се гледа абстрактно, Пламен Марков сигурно би бил добър треньор. Смятам, че след известно трупане на опит би се справил доста добре в някоя компютърна игра или в състезания от типа на фентъзи футбол. Когато, обаче, работиш с живи хора, има нещо повече.

Марков нарича това „повече“ мотивация. Нарича го така, защото смята, че си е свършил работата с избора, след като „това е нивото на футбола ни“ и тези са най-добрите футболисти, с които разполага. Грешка номер едно. Най-добрите футболисти не правят най-добрия отбор. Справка – Англия преди и сега, Реал Мадрид и Челси в някои от годините на звездните им селекции и сумата провалени свръх финансирани футболни проекти. Този начин на избиране на най-доброто би бил адекватен, ако не се избираха живи хора, които трябва да постигат резултати съвместно.

Нека да подменим думата мотивация по следния начин. Имат ли футболистите основание (разумно, емоционално, някакво) да играят добре в националния отбор и специално в мача срещу Грузия? Още повече след като треньорът им е казал, че това е било факт в друг мач четири дена преди това. Разбира се, че имат. А дори и да нямат, не е ясно защо това е тема за публично обсъждане, а не просто повод за съответни треньорски решения.

В крайна сметка наличието или отсъствието на мотивация беше сведено до нещо, което придава качество на футболния материал, с който отборът разполага. Тактическите указания не били осъществени поради нейната липса. Т.е. е била зададена някаква по-„правилна“ форма, но материалът, който е трябвало да я изгради, се е разпаднал, не е бил качествен. Така се получава, когато мислиш един отбор от хора в предметни категории. И сигурно това е причината, поради която нашите отбори имат треньори, а не мениджъри.

Съвест, моля

Текущите политически интриги са подходящ повод да се каже отново, че има системен проблем в българската държава. Казването не е ново. Предлагам нова интерпретация.

Институционалната система и политическите процеси са настроени по начин, който не допуска проява на съвест. Не е вярно, че всички по подразбиране са лоши. Това, което е лошо, е на системно ниво. Няма добра партия. Няма добра институция. Парламентът, правителството и съдът работят лошо. Как през всичките тези години тези констатанции постоянстват?

Любителите на конспиративни теории тук трябва да получат някакво признание. Да, има немалко субекти, които правят неща и задават посоки задкулисно, без публично заявен интерес. От друга страна, да се смята, че този процес е централизиран и всичко се консолидира в една единствена воля ми се струва абсурдно. Диалектиката на политическия процес предполага, че сблъсъците между задкулисни интереси постепенно трябва да произвеждат публично видимо развитие и да дават по-голяма устойчивост на разумността.

Защо това не се получава? Защото няма нито един елемент в системата, който да снема прикритата и потисната виновност в рефлексивно самосъзнание.

Не някой конкретно, всички заедно трябва да се почувстваме виновни. И да намерим начин да проявяваме съвест.