Свободата на градския стил

Появи се някаква интрига в проекта urbanstyle.org, когато наскоро беше преоформен в място с текстове (за сметка на предишния му вариант на фотоблог). По принцип има недостиг на общностни изяви в българската част от мрежата. И първата стъпка беше добра – беше дадена заявка, че това ще е общностен блог.

Напоследък, обаче, се чудя как ще се развие това място и дали фокусът е прицелен добре. Имам си причина – работя върху подобен по замисъл проект, макар и в съвсем друга посока (в смисъл – не е „конкурентен“ и има други цели).

Успешността на такова начинание, предполагам, се мери според потребяването на онова, което то предлага. Темите явно ще са много и различни. Остава „стилът“ да е специфичен. Би станала добра заигравка с името на сайта, ако това можеше да се удържи. Въпросът е, че май не може. А лично аз имам проблем с прекалена разнопосочност. В крайна сметка, едва ли бихте искали да видите текстове от „Егоист“, „Агробизнесът“ и „Космополитън“ на едно място.

Има, все пак, едно последно нещо, което май е в основата на ентусиазма за създаването на сегашния urbanstyle. И това е свободата да изкажеш нещо и да позволиш то да бъде потребявано свободно (съдържанието на сайта е лицензирано под „Creative Commons„). Но едва ли самото предоставяне на свобода е достатъчно основание за потребяването й. Все пак, като потребители и като автори изхождаме от презумпцията, че ние въобще сме свободни – самата свобода не е основание да се прави нещо (например да се чете даден блог), тя е по-скоро условие. Така по естествен начин се появиха и опитите за рефлексия върху самата свобода. Нищо, че Средновековието си го отнесе, бивайки наречено „робска епоха“.

Свободата и нейното осмисляне биха били най-добрият фокус, който този проект може да следва. Има, обаче, проблем. Трудно ни е да отидем отвъд едноизмерността на такива „изтъркани“ думи. А трябва, даже е много наложително. Обществото ни живее и говори толкова едноизмерно, че отдавна е натрупана голяма досада. А това не е здравословно.

Политически компас

Интересен опит, който ви дава възможност да погледнете на политическото в себе си отстрани и отдалеч. Тест провокиращ политическа саморефлексия. Доста „американски“, но това май е естествено. Предимно американците решават, че тези неща са лесно измерими.

Философският сарказъм е отново тук…

По повод на сайта Философско консултиране, представен в предишната публикация, се разрази страхотна дискусия (при това във форум, който все още е „неофициален“ и засега с точно деветима записани участника). Със сигурност темата е много провокираща. От много време не бях имал повод и нагласа да отстоявам някаква позиция. Явно си възвръщам способността да изпитвам удоволствие от философски спор 🙂

Особено съм доволен от следното си „откритие“:

Не всеки разговор почва начисто. Философският – най-малко.

Много мъдро, да…

Философско консултиране

http://philosophicalcounseling.hit.bg

Ако ви трябват консултантски услуги, предлагам ви да ги потърсите от философ. Добрите философи в най-висша степен знаят какво правят 🙂

Сериозността на темата предполага да отбележа, че сайтът, който искам да представя, е много ценен. Първо, защото въпреки периодично възраждащия се ентусиазъм у мен да преравям мрежата за философски сайтове на български, досега не бях попадал на този. И всъщност научих за него от създателя му. Второ, защото винаги съм смятал, че философията трябва по-активно да „пробие навън“ и да престане да бъде строго академично занимание на една до голяма степен затворена общност. Още по-хубавото в случая е, че този пробив не е манипулативен, а напълно открит, предлагащ философските умения като услуга, която може да бъде използвана, инструментализирана с оглед на постигането на конкретна цел. Трето, философията като специфичен пазарен продукт възвръща шанса за интегрираност, споделимост и социалност на начините, по които се изгражда смисъл.

Един цитат:

Преките резултати от философското консултиране са категории, понятия и идеи. А сред главните ефекти са постигането на нови начини на мислене…

Засега изглежда достатъчно трудно постигането на нови начини на мислене да бъде възприето като възможност за осмисляне и овладяване на конкретна цел. Трудността, обаче, предимно произлиза от липсата на достатъчно разгърнато прагматизиране на самото мислене. Това не е проблем на „пазара“, а предимно на самосъзнанието на философията, която често запазва онтологичните си резултати в рамките на абстракцията, особено в своето академичното битие.

Е, сега вече (или отново, или с повече увереност) можем да кажем, че философията не е само академично занимание, а и реална, жива дейност и действителност на мисленето.

Мълчание

Днес много ясно усетих с какви хора мога да общувам спокойно. Критерият едва ли е всеобщ. Но някак ми подрежда възприятията.

Огледайте човек, който е видял лицето на злото. В даден момент това се случва на всеки. Никак не е уместно това да се очаква и въобще да е някаква цел за някого. Но когато настъпи, защото то настъпва, отражението на злото е отчетливо по лицата ни. Крясък? Или мълчание. Изглежда мога да се доверя на онези, които не споделят. Тях разбирам по-добре.

Отвореният маркетинг

Get Firefox!

Браузърът Файърфокс е вече обект на фокусирана маркетингова стратегия. Общата схема се върти около новосъздадения сайт Spread Firefox (все още в бета версия) и възпроизвежда отворения модел на създаване на самия браузър. От потребителите на този сайт се очаква да дават идеи за кампании и стратегии за популяризирането му.

Едно нещо е много интересно в този проект: той се опитва да впрегне усилията на общността на ползвателите не толкова в процеса на докладване и поправяне на грешки, подобряване на наличните и добавяне на нови функции, а в реклама и маркетинг. Т.е., казано по класически, малко неадекватен начин, не само в производството, но и в търговията.

Разбира се, потребителите на софтуер с отворен код винаги са били готови да представят, препоръчват и защитават приложенията, които им вършат работа (пък и не само тях, доколкото важна е въобще идеята за отвореността и свободата). Специфичното тук е, че експанзията на продукта и разпологането му по отношение на другите продукти на „пазара“ се абстрахира като отделен момент, който изисква отделно и, предполага се, различно по насока и същност усилие. Така би трябвало да се избегне хаотичността, да има координация и да се изгради цялостен образ. И това отново да стане по „хаотичния“ отворен модел на ангажиране на общността на потребителите.

Очевидно маркетинг отделите на компаниите, които правят бизнес по модела на отворения код ще трябва да следят този проект внимателно. Той ще отговори на някои много важни въпроси като: Знаят ли ползвателите на софтуер какво искат? Как именно съвпадат производство и потребление при софтуера с отворен код? Дали и как това съвпадане се осъществява в идеята, която седи зад продукта? Има ли „лайфстайл“ елемент във всичко това? Доколко „общото“ ще се окаже убедително?

И така, настанете се удобно, защото ще е интересно. А, всъщност, защо да не се включите?

Цигари

Ето, забелязах току-що, че съм забравил да си купя цигари. Явно това не е последното ми прибиране вкъщи за днес.

Сещам се за два разговора свързани с цигарите, които проведох напоследък. Защо не съм вегетарианец, след като яденето на месо в общия случай е вредно? Ами това е като с цигарите – отговарям аз – нещо, което вършиш не според всеобщ принцип, а някак „просто тъй“, на момента. Няколко седмици преди това. Казвам на много уважаван от мен човек: Пушите много, преди не беше така. Проблеми – казва тя – пушенето е отплатата за тях. Но не е честно, че по-нататък ще трябва да се плаща и за цигарите, с които сме платили.

Pre-scriptum

Експериментирам си аз по този сайт напоследък, без да постигам нещо смислено. Лигавщини, които започнаха с това най-сетне да придам някакъв приличен вид на Pivotlog който доскоро задвижваше този блог, а после продължиха с инсталирането на DotClear, който се оказа много… и само… френски (което на мен не ми пречи, но изглеждаше все пак странно). И изведнъж се чуха някакви възгласи под формата на публикувани коментари от Роси и Себастиян. Та това ме постресна и ме накара да подходя по-консервативно. И така, още един блог с WordPress. Експериментите са хубаво нещо, но когато ни омръзнат, залагаме на сигурното, за да продължим нататък сериозно.

Само се чудя дали да пренясям предишните публикации тук. Засега май няма да го правя; и без това бяха много разхвърляни, освен това референциите, доколкото ги е имало, си остават прецакани. Сори 🙁

П.П. Замалко да прасна на този постинг заглавие „Hola hombre“. Имам един колега, с когото се виждаме само в мрежата, който с това започва всеки наш разговор. Това е неговото „Hello World!“, което пък си седеше като заглавие на тестовия постинг след първоначалната инсталация.

П.П.П. Това само за информация: П.П. Означава Послепис. Нормално е (включително на български) да се използва еквивалентното P.S., което идва от латинското Post Scriptum. Обаче доста се дразня от факта, че някои хора означават втори последователен послепис с P.S.S. Близко до ума е, че вторият послепис е Post Post Scriptum и сътветно правилното съкращение е P.P.S. Та ако имате навик да разстройвате читателите си с такива не много нужни „допълнения“, имайте го предвид 🙂