В София е мъгливо и вали дъжд

До този хотел се стига по специално изграден тунел. Или тръба, което е май по-точно описание, понеже всъщност е над земята. Започва на входа на Терминал 4, свършва на входа на хотела. На всеки две минути ти съобщават с надписи, че ти остават две минути по-малко, докато стигнеш. Шест минути до Хилтън Хийтроу, четири минути до Хилтън Хийтроу, две минути до Хилтън Хийтроу, Хилтън Хийтроу.

Стаята ми е на втория етаж и през прозореца виждам рецепцията. И разни други неща. Да… някои от стаите гледат само навътре – към атриума. Стъклото е матово и служителите на рецепцията едва ли могат да отвърнат на погледа ми, но все пак усещането е странно.

Тук съм защото самолетът ми излита около осем и половина. Ставам в шест. На отиване към Терминал 4 няма надписи. Всъщност нямам нищо общо с Терминал 4, освен с въпросната тръба и един от асансьорите на входа му, който води надолу към станцията на Хийтроу Експрес. Спирката за Терминал 1 (и 2 и 3, само 4 е съвсем отделен от другите) е на пет минути.

Нещата около проверките след записването са по-добре, отколкото човек би очаквал (записване е това, което на Софийското летище е дефинирано като чекин). При влизане в безмитната зона съм посрещнат от рекламен плакат, който ми съобщава „breaking news“ – вече мога да взимам всичко, което съм пазарувал тук, включително и течностите, в ръчния си багаж. Не ми се налага, но е добре да се знае.

Полетът е дълъг около 3 часа. В София е мъгливо и вали дъжд.

Продължения

А извън моментните пристъпи на учудване като това по-долу, днес е продуктивен ден. Още повече срещи, нови проекти, стари разговори. И измъчено овладяване на технически реалности. Колко излишно трудно е, когато комуникацията става през предметността на подръчното, а не през осмислеността на понятията.

От друга страна, май тъкмо за това си харесвам работата. Пътуванията са приятно допълнение. Тази вечер ресторантът е перуански. Вкусна храна – не особено изтънчена, но наистина вкусна. Перуанското вино е ужасно.

Арсенал бият Болтън след продължения. Няколко души в кръчмата следят мача, но реагират вяло. Другите просто си пият и разговарят. Точно в единайсет бият камбаната. Затворено.

Хамлет е идиот, Платон е гений

Днес малко преди полунощ получавам по пощата стихотворение от Емили Дикинсън. Има нещо странно в историята – човешката и световната. Колко далечни могат да ни звучат неща, които напълно разбираме. Същевременно колко са разбираеми неща, които в ежедневието са ни напълно чужди.

Хамлет е идиот. Платон е гений.

Картичка за Михаела

Здравей, Мишел,

Изпращам ти поздрави от мостовете над Темза. Ето един, изобразен абстрактно и само на половина:

================
|| |/ |/ |/
~~~~~~~~~~~~~

Другият е по-хубав, но е много сложен и не мога да го нарисувам. Поздрави, прегръщам те.

Юнуз

Днес времето тук е чудесно

През голяма част от деня вали ситен дъжд и тегне спокойно-естествена мъгла. Забравете за клишето, че това било подтискащо – не е вярно. Сутрин излизам от хотела и пресичам моста над Темза, за да стигна до офиса. Същото правят хиляди други хора и движението по двата тротоара е напълно еднопосочно. Долу, по алеите покрай реката, хора съвсем не спортни по телосложение правят своя сутрешен крос. Много от тях са облечени съвсем леко – почти по тениски. Духа силен вятър.

Вечер всичко се повтаря в обратната посока. Освен вятъра – не е съвсем ясно откъде духа. И спортуващите – те тичат наоколо.

Работата върви нормално. Интересно е, че в подхода на хората не се усеща нито напрежение, нито хаотичност. Което е малко учудващо с оглед на начина, по който нещата се случват напоследък. Виждам познати лица, водим кратки непринудени разговори, срещам и такива, които досега съм познавал задочно, понякога излизам пред входа на улицата за една цигара.

В хотела има малайзийски ресторант с малайзийско-малайска, малайзийско-индийска и малайзийско-китайска храна, малайзийска минерална вода, малайзийска бира. Не попитах за портокаловия сок – донесоха ми го в чаша.

Книги, срещи, Лондон

За втори път съм в Лондон. Отседнал съм в Лондон Бридж – хотел до моста със същото име. От другата страна на Темза е Ситито и офисът ни. За него ще се вълнувам от утре сутрин. Днес пообиколих наоколо, отчасти за да запълня следобеда, а всъщност за да се насладя на усещането за познатост. Приятно е. Вторите пъти са много важни, понякога решителни.

Разказът, обаче, започва три дни по-рано, в четвъртък, на третия етаж на книжарница Ориндж на Графа. Там и тогава беше премиерата на Писма до Егина. Част от първата страница на моят екземпляр от книгата е запълнена с възхитителния почерк на автора Николай Гочев. Успях да запиша половината от събитието, което изпъкваше посред обичайната за една книжарница суматоха.

Това е хубав начин да се представят книги. Снимайки, например, обяснявах на някакъв индиец на средна възраст кой е този човек с очилата отсреща и за какво собствено става дума. Не знам дали го заинтригувах – благодари ми усмихнато и си тръгна.

През това време представителна извадка от българската хуманитаристска общност слушаше внимателно откъси от книгата и контекстуални податки към нея. Взимайки повод от тази среща, през уикенда се видяхме с Димка и Николай за по-дълго. Сега чета писмата.

XLI

До рано тази сутрин с компания ентусиасти населявахме Фланаганс, за да отбележим 41-вия Супер боул. Интересни са ирландските кръчми – другото място, където можеше да се гледа този мач беше J. J. Murphy’s.

Според достоверен източник допреди две-три години в Германия също никой не се е интересувал от американски футбол, но вече бил много популярен. Но пък именно това може да обърне представата на организаторите, които все още обявяват този мач за „най-голямото събитие“ в отборните спортове. Както и да е, на американците не бива да им се обръща внимание за такива неща – илюзиите са за тяхна сметка.

Прословутите реклами са по-голямата част от телевизионното излъчване, но иначе не са особено впечатляващи. Другият предмет на клюки е музикалната програма при откриването (химна – тази година в изпълнение на Били Джоел, сикс таймс Грами уинър) и на полувремето (Принс – направо си беше кротък, нищо общо с ексцесиите на госпожица Джаксън).

Колтс биха. Бяха подобрени сума рекорди, което явно се случва всеки път. Беърс замалко да прецакат работата, след като в началото на последната четвърт допуснаха ужасно тъп тъчдаун направо след открадната топка. Обаче след това и двата отбора заспаха и залогът ми издържа – 10 лева за това, че общият брой на точките ще бъде под 49 (след въпросния тъчдаун станаха 46, така и си остана до края).

Още един отговор

Като съм тръгнал да давам идеи за печелене на пари, ето още една.

Има много хора в София с добри доходи, които живеят под наем. А е доста сложно да се намери добро жилище. Заради начина, по който е организиран пазара и онова, което се предлага на него. Учудващото в случая е, че май никой не строи сгради, чието предназначение да е именно и само такова. Наемите в тях биха били приемливо по-високи от средните ако:

  • Жилищата са в прилично състояние и има постоянна поддръжка.
  • Самото им планиране е съобразено със специфичната целева група на евентуалните клиенти.
  • Подхожда се гъвкаво към това какво обзавеждане е необходимо на наемателя и какво – не е.

Приходите могат да се увеличат чрез предлагане на допълнителни услуги – нужна е само малко фантазия. Постъпленията от наеми сигурно биха били по-ниски, от колкото в един хотел, но същото се отнася и за разходите по логистиката.

Къде да си пия кафето?

Ето една идея за сайт.

Искам да има място, където да потърся къде в София има безжичен интернет. Дали е безплатен, ако не – как и колко се плаща. Бих оставил впечатления от заведенията, в които съм ползвал това удобство. Бих препращал натам, когато си уреждам срещи, ако има подходящи карти или описание на местоположението.

Ако е полезен, потребителите ще разширяват съдържанието, ще рекламират сайта и ще линкват към него. Заведенията ще си плащат за добро позициониране. Интернет доставчиците ще рекламират решения, които собствениците на заведения могат да ползват. При добре изградена концепция ще има нужда само от текуща поддръжка, предимно техническа. Дългосрочно приходите от реклами ще са добри.

Дали някой ще поеме идеята?

Малко сухи факти за Гибралтар

Бях обещал да разкажа за Гибралтар. Понеже мина известно време от пътуването ми дотам, ето някои откъслечни неща.

Гибралтар е полуостров – в най-южната част на Иберия, съвсем до Африка. Отсреща е Мароко, което се вижда само ако заобиколите високата скала по средата или се качите върху нея. Интензивно застроената част, обаче, гледа на запад и север, към Испания и Гибралтарския залив. Името означава Планината на Тарик, който е първият арабин, завладял европейска земя в началото на осми век.

Гибралтар е британски от около 300 години. Война с Испания, мирен договор, британците се настаняват там. В последствие – много войни, чрез които Испания иска да си върне контрола, все неуспешно. През цялото време отношенията са били обтегнати, но при Франко сухоземната граница – километър и нещо – е напълно блокирана за 17 години. Комуникациите през този период са били възможни само по въздух и вода.

Местното население е около 30 000 души. Имало е и испанци, но са се изнесли при началото на блокадата. Доста чужденци работят за международни компании, базирани там заради данъчния режим. За малко над седмица бях в тази роля и усещането беше относително приятно.

Откъм Испания е Ла Линея – два пъти по-голям от Гибралтар. Спокойно се стига пеша за пет-десет минути, като за целта трябва да се пресече пистата на летището. Има граничен контрол, тъй като Гибралтар, като британска територия, не е част от Шенгенското споразумение. Всъщност документи проверяват само формално, основната интрига е в пренасянето на цигари и алкохол, които в сравнение с Испания са много по-евтини.

Понеже полетът ми беше до Малага, успях да видя и средиземноморското крайбрежие на Андалусия. Следващия път ще трябва да му отделя повече време. Също и на Мароко.