yunuz.yunuz

Ентусиаст от Швеция се е сдобил с малко особен регистрационен номер за колата си. На него е изписано „GOOGLE“, ни повече, ни по-малко. Жестът има почти теоретични измерения относно особеностите на брандинга. Обяснение в блога му (задвижван – познайте – от Гугъл).

Може ли успехът на Уикипедия да бъде повторен в търсенето? Джими Уелс, който е създател на свободната енциклопедия, смята, че дори е наложително. Инициативата идва в рамките на Уикиа, където Уелс преди седмица обяви началото на проекта за търсеща машина с отворен код и дефинира следните принципи, които тя ще следва:

• Прозрачност – отвореност на работата на системите и алгоритмите, едновременно под формата на лицензи за отворен код и отворено съдържание и програмни интерфейси.
• Сътрудничество – Всеки е способен да допринася по някакъв начин (като частно лице или организация), силен обществен и общностен фокус.
• Качество – Значително подобряване на адекватността и точността на резултатите от търсенето.
• Лични данни – „В търсене на Свещения граал на защитата на личните данни“

Това е опит за радикално пренаписване на правилата. Истината е, че в момента тече игра на котка и мишка между създателите на съдържание и търсачките. Алгоритмите, които Гугъл, Яху, Лайв и другите Интернет услуги за тъсене използват при класирането на резултатите са тайна, за да не могат да бъдат лесно манипулирани. Същевременно множеството проекти за директории, свободни като Open Directory Project, която е основа на Директориите в Гугъл, или полукомерсиални, каквито са директориите на Яху, използват човешки ресурси при групирането на сайтовете по категории и преценяването на релевантността им към дадена тема, но досега не успяват да бъдат ефективна конкуренция на търсачките. Новият проект трябва да осъществи съчетание между автоматизираното индексиране и човешката преценка за адекватността и полезността.

В публикация от 27 юли Блогът на Капитал споменава Гугъл в опита си да разкритикува сайта на правителството. Водещото изречение:

Според Google и дизайнерите на правителствения сайт си имаме „правителство на република българия“…

По-нататък има лирическо отклонение. Стават ясни две неща:

1. Търсачката на Гугъл има мнение.
2. Името на даден сайт и начинът му на изписване се определят от дизайнерите.

Изводът? Тривиално е – Гугъл вече е част от поп културата, много неща се подразбират, няма нужда от прекалена коректност. Все пак – зависи.

От няколко месеца насам Гугъл отговарят по дело заведено от медийната компания Виаком за нарушения на авторски права в YouTube. Искът е за 1 млрд. долара.

В заседанието от петък на това дело адвокатът на Гугъл е заявил, че компанията се надява да пусне нова функционалност, която да удовлетвори претенциите на големите медиа и филмови компании.

Въпреки неясните формулировки в много новинарски източници, някои технологични детайли са ясни. Гугъл обещават до голяма степен да автоматизират разпознаването на материали нарушаващи авторски права чрез техника близка до тази за разпознаване на пръстови отпечатъци. Държателите на правата ще могат да подават тези отпечатъци към системата на YouTube, която от своя страна ще сваля всяко видео, което съвпада с тях за не повече от минута.

След коментарите за българските преводи, още за това доколко Гугъл взимат под внимание обратната връзка от потребителите си.

Гай Кюни разказва в The Register как е успял или по-скоро как не е успял да съобщи досаден проблем в продуктовия дизайн на Gmail. Става въпрос за това, че когато пощата се ползва през POP3, потребителят няма начин да научи за изчепрването на дисковото пространство, което му е отредено. Очевидно Гугъл са си повярвали на мантрата, с която навремето стартираха Gmail – че никога повече няма да ви се налага да си триете имейлите.

Това всъщност е специфичен страничен ефект на иначе впечатляващия бизнес модел на търсачката. Множеството иновативни и същевременно безплатни продукти връщат инвестициите чрез продажби на реклама. От една страна, това усилва натиска към непрекъснато разширяване на потребителската база, за да могат да се продават повече реклами, които да стигат до повече хора. От друга, няма достатъчно добър начин да се идентифицират „ценните“ потребители, чието мнение има значение повече от това на другите. На пръв поглед това звучи отворено и демократично. Но заедно с това, компанията очевидно не може да осигури добра клиентска поддръжка на всички. Това води до невъзможност и самата тя да организира потока от потребителска обратна връзка и да идентифицира важните проблеми, които могат да произведат негативен ефект.

Така се стига до ситуация, в която комуникацията се измества към опосредстван публичен диалог (ще го напиша в The Register, за да знам, че стига до когото трябва), вместо непосредствен частен (благодаря господине, екипът ни увери, че ще оправи проблема при следващото обновяване на продукта).

Сиатъл Пост Интелидженсър посвещава подробен материал на темата. През второто тримесечие на тази година приходите на Гугъл за първи път задминават приходите на Майкрософт от продажбите на операционната система Уиндоус.

Майкрософт, разбира се, имат и други източници на печалба. Но сравнението между базово необходим настолен софтуер и комплекс от онлайн услуги е несъмнено интигуващо.

Много пъти и на много места вече е коментирано, че българските преводи на продуктите на Гугъл, когато ги има, са неадекватни. Ето един пример от футъра на Gmail:

Странното е, че не се забелязват подобрения с времето. Веднъж направен, преводът замръзва в първоначалния си вид. При влизане в акаунт, например, Гугъл упорито ви подканват да си въведете потребителското име и паролата и да се регистрирате:

Това едва ли е опит да се пренапише българския Интернет език, тъй като в самите преводи на Гугъл не се усеща устойчивост и стандартност на подхода. Същевременно, със сигурност не малко потребители са се опитали да дадат обратна връзка, поне за последния фрапиращ случай. Още в началните дни на Gmail на български въпросът се обсъждаше в дискусионните групи за локализациите, създадени от самите Гугъл.

Може би е крайно време наистина да наемат човек за позицията, спомената в предишния пост.

Немалко от услугите на Гугъл имат българска локализация. Но Гугъл все още нямат непосредствено присъствие на българския пазар, което да е ясно видимо за потребителите и бизнеса.

Липсата на координация и фокус е очевидна. От друга страна вече година и половина явно не може да се намери достоен кандидат за позицията „Консултант за България“. Обявата все още е валидна. Нищо чудно, ако Гугъл са настоятелни към изискванията в нея, сред които и такива като:

• Магистърска степен по бизнес администрация, в комбинация с техническо бакалавърско образование
• Управленски опит в бързо растяща технологична компания или висша позиция в консултантска фирма
• Установена мрежа от контакти в местните интернет, рекламни и правителствени среди

Не е лесно.

Търсачката на Гугъл засича откъде я достъпвате и ако се намирате в България по подразбиране зарежда българската версия, която изглежда така:

Има различни причини, поради които това може да не е най-добрият вариант. Например лошият превод и по-малкото предоставени опции. За да преминете на английската версия е достатъчно към www.google.bg да добавите /en (т.е. да отидете на адрес www.google.bg/en). Така българският домейн на Гугъл ще се зарежда на английски и ще имате бързи връзки към всички видове търсене и услуги:

Търсачката ще запомни този избор за следващите ви посещения от същия компютър.