20 години Олимпиада по философия

Идеята за провеждането на ученическо национално съзтезание по философия е на Иван Колев. Другите основатели са Александър Андонов и Стоян Асенов. Началото е през 1988 година в София, а през 1993 олимпиадата е за първи път международна. През 1995, по време на третата международна олимпиада в Стара Загора, е създаден международен организационен комитет със секретариат във Философския факултет на Софийския университет. Също през 1995 олимпиадата получава подкрепа от ЮНЕСКО. От следващата година последният международен кръг за първи път е извън България и оттогава насетне обикаля света. През 2000 е разработен нов статут и организацията се поема от Международната федерация на философските общества.

Аз лично съм участвал в олимпиадите от 1994 до 1996 – в Петрич, Стара Загора и Созопол. Първите две съчетаваха международното участие с националния кръг на българското съзтезание. Публикувам тази кратка история, защото скоро получих покана от Иван Колев за честването на 20 годишнината на олимпиадата, с допълнителната молба да предам на хора, които са участвали или са били съпричастни с организацията й през годините. Пуснах няколко съобщения тук и там, предавам поканата и тук.

Иван Колев е публикувал по-подробна информация на своя сайт.

Хасково – наемане на жилище

Късно снощи се върнах от Хасково, където се опитвам да се установя за идните месеци с идеята за по-пълноценна почивка и по-интензивно общуване със семейството ми. Основната цел на това пътуване беше да проуча пазара на жилища под наем. Ако съдя по размера му, едва ли много хора биха се заинтересовали от информация за него. Все пак, споделям някои наблюдения, по-скоро като сбор от любопитни културологични факти.

Сестра ми живее в града от няколко години и първото, към което ме насочи, бяха два местни вестника за обяви. Те съдържат всякаква информация и не са специализирани в областта на имотите. Излизат по веднъж на седмица, в понеделник и вторник, и могат да бъдат намерени по всички будки.

Учудващо за мен, голяма част от предложенията за наеми, публикувани в тези вестници, всъщност идват от частни лица, без посредничеството на агенции. Бързо стана ясно, обаче, че нито едно от тях не си струва. Може би това е причината – хората нямат сериозни притеснения за апартаментите, които предлагат, понеже състоянието им и без това е лошо. За сметка на това, всички, с които говорих по телефона или срешнах лично, бяха доста добронамерени и делови – бяха наясно какво предлагат, проявяваха разбиране и нямаха излишни претенции.

Очевидно това е по-локалната и затворена част от пазара, насочена към местни хора, които не са притиснати от срокове, наемат жилища за по-дълги срокове като няколко години, склонни са да вложат усилия и време за да ги приведат в добър вид, същевременно търсят ниска цена. Всъщност, може би последният фактор е водещ, не знам. Във всеки случай, няколко телефонни разговора и два огледа бяха достатъчни, за да изоставя тази посока.

Паралелно с това обиколях доста агенции за недвижими имоти. Очевидно, както, предполагам, в повечето други малки градове, те се фокусират най-вече върху продажби. Склонни са да ви предложат това, което имат в момента като оферти за наемане, но не и да ви бъдат истински агент – да проучат пазара, да разговарят с други агенции и собственици и да ви представят списък от неща, които отговарят на вашите условия.

Положителната страна тук е, че повечето оферти при агенциите попадат в категория лукс. Разбира се, това просто означава апартаменти в добро състояние с прилично обзавеждане и локация, а не нещо изключително. Повечето от тях са на цени, които са сравними със софийските.

Не забелязах да има истински развита интернет услуга, която може да помогне при първоначалното проучване. Няколко от агенциите имат сайтове с публикувани оферти, но изглежда не ги обновяват редовно и не разчитат много на тях. Има и единични оферти по големите сайтове за недвижими имоти, но единствената сигурна информация в тях, на която може да се разчита, са телефонните номера на агенциите, които вероятно ще ви предложат нещо различно от това, на което сте попаднали предварително.

Сдвоености

Заместник-министър имал две имена и ги ползвал избирателно, за да укрива конфликт на интереси. Освен всичко останало, тази постъпка е несъмнено глупава. Но нещо се крие зад тази глупост и то не е само конспиративното желание за облага.

Спомням си как родителите ми се притесняваха, когато станах ученик в гимназия, отдалечена на двеста километра от родното ми място. Според тях да имаш турско име беше предпоставка за предубедено отношение и неприятности. Спомням си как мои познати запазиха насилствено наложеното име на сина си, който беше обещаващ талант в школата на един от големите столични футболни отбори. Това сигурно има отношение към традиционния начин, по който се обиждат агитките по стадионите. И досега срещам хора, слава богу не много, чиято първа реакция след като се запознаем е да обясняват как за тях „това няма значение“.

Историята включва Насилственото преименуване от средата на 80-те, което все още наричат Възродителен процес, продължава с правилата, по които имената бяха „върнати“ в началото на 90-те, с начина, по който една политическа партия монополизира присъствието на турската общност в публичното пространство и начина, по който всички останали приеха това етикетиране и го превърнаха в свое собствено, оставяйки мултикултурализма да пребивава само в така наречената от Ивайло Дичев „проектна култура“.

Страховете на този човек не са никакво оправдание, хората трябва да отговарят за страховете си, още повече ако са ги превърнали в облаги. Струва си, обаче, да си дадем сметка за средата, която ги прави възможни.

Моралът в българските медии

Институтът по философски изследвания организира конференция по етика, чиято тема е Моралът в българските медии. Поканата беше препубликувана от д-р Борис Грозданов в Проектория и е чудесен материал за дискусия, тъй като показва предразсъдъчната рамка, в която една философска институция си комуникира с обществото.

Нека си направим удоволствието да коментираме, следвайки самия текст, може пък да помогнем на общностната саморефлексия.

Нататък Моралът в българските медии

{{Редактирам}}

Това е синтаксиса на шаблон в Уикипедия, който се слага на страница, която в момента променяте. Никога не съм го използвал, някак не ми е в съзвучие с начина, по който разбирам свободната енциклопедия. Но пък се сещам за него всеки път, когато почна да ровичкам тук.

Вече започвам да намирам време за личните си пространства, та съм тръгнал да променям и подреждам блога си. Все пак става бавно, сигурно известно време разни неща няма да изглеждат съвсем на място.

А всъщност, редактирам и множество други неща. От няколко дни не ходя на работа. Спя доста, обикалям кафенета и приятели и гледам повече телевизия. Току виж ми останало време и да закарам колата на ремонт.

Планирам също да се изнеса от София. Поне за известно време. В началото бях доста ентусиазиран. Днес обаче се замислих за две неща, които ме разколебават, макар и не на сериозно. В София има много места, на които мога да ходя сам. За това се изисква устойчив навик, познатост, може би ще отнеме време, докато усетя същото другаде. Второто е малко неприятно откритие от днес – изглежда само в София може да се слушат BBC и RFI. Напоследък бях свикнал да излизам с прикачени слушалки към телефона си и това са комай единствените станции, които са ми интересни.

Не обичам да си променям навиците, макар редактирането да е интересно занимание.

Оставка

Добър вечер. Малко лични новини.

От около седмица съм продуктов мениджър в оставка. Предполагам най-късно към края на март ангажиментите към настоящия ми работодател ще приключат. Чудесен повод за нови планове и за възраждане на стари. Както и за малко почивка, след тези интензивни шест години в Геймбукърс и в ПартиГейминг. Повече книги, повече философия, повече лични проекти в Интернет и извън него.

Ще се чуем скоро пак.

Коментари от Нокия и Симбиан

В ВВС. В общи линии, Симбиан казват, че тая работа с Андроид е несериозна, меко казано, и Гугъл нямат никакъв опит на този пазар, той е много сложен и не е като тая работа с търсенето. Нокия казват, че ще си поговорят с Гугъл, но тая работа с Андроид и така нататък. Коментарите звучат като насочени към техните си инвеститори.

Има нещо, което прави цялата операция много различна от немалкото опити за опериционна система за мобилни устройства, базирана на Линукс. Или от модела на Майкрософт, Блекбъри или Симбиан.

Гугъл обявиха, че системата ще бъде пусната под отворен код, съответно търговският интерес от разпространението й няма да бъде сведен до броя на продадените лицензи. И сега системи, които са базирани на Линукс, държат към 13% от пазара. Въпросът е, че усилията по производството (или адаптирането) им са доста разпокъсани. Разликата е, че Гугъл всъщност са доставчик на услуги и дългосрочният им интерес е да продават именно тях (или реклами покрай тях). Съответно всички стъпки до момента, в който потребителят получава достъп до тези услуги, трябва да се оптимизират. И начинът за това е стандартизация и прозрачност.

Много неща, разбира се, са неясни. Едно от тях е по какъв начин Гугъл ще се опитат да гарантират директен ефект върху ползването на услугите си от цялата инициатива. Консистентният, но и по-предизвикателен начин, е да наблегнат на вече водещата си позиция на този пазар, без прекалено рестриктивни сделки с оператори, налагащи тези услуги по непазарен начин. Една от добрите предпоставки в тази посока е и развитието на „мобилната“ рекламна мрежа, където в момента са единственият видим играч. Предстои да видим.

Във всеки случай, след вече дългогодишното измъчено изстискване на потенциала за услуги с добавена стойност, мобилният пазар се среща с нова констелация.

Пакман и други дивотии

Нова седмица, нов уиджет. Този път е класическата игра Пакман. Загуба на време? Да, но това не е лошо – всеки иска хората да си губят времето на неговия сайт.

Във връзка с това, ето и разни начини да си губите времето, помагайки на Гугъл.

  • Етикетиране на изображения. Идеята е Гугъл да разбира по-добре изображенията, които индексира. Дори печелите точки. Още по-безсмислено, защото точките не ви дават нищо.
  • Конзола за преводи. Този линк в момента не може да ви предложи нищо. Но да се изясним – това ще ви покаже как Гугъл локализират и защо преводите им са толкова зле (между другото, не само на български).
  • Кодово лято. Така де, Summer of Code. Това не е точно загуба на време – идеологически правилно занимание за студенти по компютърни науки, в стил „ние сме фенове на отворените неща“.

gPhone всъщност е нещо съвсем трето

Гугъл ще дадат пресконференция в понеделник (утре), на която ще обявят плановете си в областта на мобилните устройства. Или поне част от тях.

Новината е навсякъде, но препоръчвам CNET, които предоставят подробен котекст и добър коментар. Въпреки, че усилено се коментираше възможността компанията да пусне собствено мобилно устройство по подобие на iPhone на Епъл, в случая става въпрос за нещо доста различно. Гугъл ще пуснат среда за производство на софтуер за мобилни устройства, която ще позволи стандартизирано произвоство на цялостен набор от приложения. Платформата е базирана на Линукс.

В този проект Гугъл си партнират с цяла серия от сериозни компании, което по-нататък ще бъде формализирано в организация с име Open Handset Alliance. Тук се включват мобилни оператори като японските KDDI и NTT DoCoMo, както и множество други сериозни играчи в мобилния бизнес като Qualcomm, Intel, Samsung, Motorola, Sprint и Texas Instruments.

Средата носи кодовото име Android по името на компания, която Гугъл придобиха през 2005.