Гугъл е новият Майкрософт. Това напоследък е страхът на българските блогъри. Или поне на Ясен Праматаров, който обвинява Гугъл за някои неудачи (или май нещо като лека депресия) на проекта Jabber, а след това, взимайки повод от Богомил Шопов, емоционално ги праща в девета глуха. Доста от коментаторите са съгласни и споменават начина, по който Гугъл оперират в Китай.
Нека, разбира се, оставим настрана доколко си струва човек в чисто личностен план да хаби нерви за услугите на една компания. Същественият въпрос касае думата „цензура“ и морално-политическите измерения на бизнеса на Гугъл. Тази тема присъства откакто Гугъл завзеха основният дял от онлайн търсенето, защото прекаленият контрол над нещо, което касае толкова много хора, поражда въпроси и притеснения от само себе си. Проблемът беше окончетелно обявен за такъв след като търсачката се съобрази с условията на китайското правителство, за да може да има ефективно присъствие на китайския пазар.
Нека кажем, съвсем в контекста на нещата, че по принцип е честно да се правят пари. Правенето на пари върви с много условности, но като чист принцип, доколкото това е възможно, е проявен най-вече при публичните компании. Теоретично, посоката, в която търгувана свободно компания се движи, е еманация на публичния интерес. Отговорностите на такава компания са пряка функция на отговорността, с която клиентите й формират нейната печалба, а акционерите й формират своите очаквания за нея и контролират процеса по осъществяването им.
В този смисъл дискусията засяга същността – да се ползва ли продукта или не. Продуктът и в случая, описан в блога на Ясен, и в този, който стана проблематичен в Китай, е онлайн търсене. Съответно онова, което е подвъпросно, е каква е дефиницията, какъв вид търсене предлагат Гугъл.
Индексиращата машина на Гугъл и алгоритъмът за подреждане на резултатите се характеризират с релевантност. Или поне са най-релевантните на пазара, което е в основата на доминацията им. Основата. Взета сама по себе си, в етичен и политически смисъл тя е възможно най-близка до неутралността. Въпросът, обаче, е дали публичността, в която компанията съществува, и която е източник на нейните печалби, харесва неутралността.
Всъщност правилния бизнес модел винаги диктува на този въпрос да се отговори отрицателно. Хората не пребивават в света на чистите форми. Не е неутрално, например, компаниите да отделят ресурси за благотворителност и да градят имидж с това. Не е неутрално продуктите да са „модерни“ и да съдържат в себе си емоционални провокации. Никой рекламиран продукт не е неутрален, по дефиниция. Неутралният продукт не може да бъде по-добър. Приближение до неутралния продукт е чистият въздух в планината, но дори и той в човешкия свят си има пазарна цена, която оценява какви са предимствата и недостатъците на това да се живее тук или там. За да се върнем в по-близкия до темата контекст на информационните технологии, не са неутрални и бизнес моделите, градени върху отворения код. Печалбите там също зависят от и въобще са възможни благодарение на спецификите на бизнес и обществени процеси, а не само на универсалността им.
Така че, важното е да се оценяват специфики. Ако можехме да клонираме търсачката на Гугъл и клонингът да не филтрира нацистски сайтове в Германия и Франция, дисидентско съдържание в Китай, сайтове, които потенциално съдържат вреден код, дали тази търсачка щеше да е по-добрият избор и да печели повече? Последната част от този въпрос е това, което определя поведението на компанията и потребителите й. И е нормално да има натиск подобна възможност да бъде тествана.
Скоро тук писахме за обнадеждаващ проект в тази посока. Същевременно, детайлите трябва да се преценяват ad hoc. Проблемът не е дали една компания иска да направи продукта си специфичен, а как се отнася към другите възможни „спецификации“ за този продукт. Има филтриране на съдържание в Китай – дали това е публично известно и съобщава ли се на клиента всеки път, когато е приложено върху показваните резултати? Има подозрение, че даден сайт съдържа вреден код – излиза ли този сайт в резултатите? А дали е по-добре адресът на сайта да е изписан? А дали този адрес трябва да бъде хиперлинк? Доколко тези неща запазват връзка с всеобщата дефиниция за, в случая, „търсене“? И доколко показват открито възможността друг продукт да подходи към тези функционалности по друг начин?
Когато една компания стане голяма, тя обикновено разгръща много дейности. Начинът да запази идентичност и интегритет в този случай не се предоставя директно от продукта и изисква специални усилия. Гугъл се опитват да синтезират това в нещото, което англоезичния свят нарича „mission statement“, и в който декларират стремежа си „да организират информацията в света и да я направят всеобщо достъпна и полезна„. Всяка целеположеност е противоречива, защото предполага интерпретиране. Гугъл са преценили, че е по-подходящо да се съобразят с начина, по който китайското общество се обективира в китайската държава и нейните правила, и смятат, че това поражда повече организираност, достъпност и полезност.
Ако трябва да коментираме неща в този порядък, дали смятаме, че трябва да има държави и техните правила да се спазват и кой по-специално е отговорен за тези правила? Разбира се, не само китайците, ние също. Но как можем да влияем – с ангажиране с правилата, което все пак доставя продукт, който иначе не би съществувал, или може би с подпомагане на дисидентски организации, или с военна намеса и налагане на по-добри правила? Или просто с пълен нуетралитет – няма Китай и не ни касае.
Питайки това, да се върнем в изходната ни позиция. Гугъл са публична компания, еманация на общностния и индивидуален стремеж за благополучие, което, за добро или лошо, хората мерят с абстракцията на парите и с емоцията на удовлетвореността. Би било напълно неадекватно да поемат по друг път или да не правят нищо, нежели нещо. Не че политическата отговорност няма отношение, но тя е само рамкираща и от нея никога не следва правене-на-нищо. Същото може да се каже за вредните сайтове или нацистското съдържание и за всяко „специфично“ решение, станало част от някоя „спецификация“.
Това, което Гугъл, а и всяка публична компания, по всяка вероятност, ще направи, е да отрази общностните разбирания за етични, морални и политически граници. И доколкото всеки от нас индивидуално има проблем с това, то той е политически проблем. Защо държавата ни е такава? Защо Европейският съюз или Съединените щати са такива? Защо въобще светът е такова място, в което има Китай, има нацизъм и сайтове с вредно или опасно съдържание? И как всички ние, като общност, сме се договорили или не сме се договорили какво собствено означават тези понятия?
Разбира се, добре е да сме на различно мнение по тези въпроси. Също така е добре понякога да успяваме да се договаряме и да зачитаме тези договорености.
