Етикет: демокрация

Ако Европа въобще успее да излезе от тази криза, вероятно ще последват две неща.

Първото е ясното осъзнаване, че политическите механизми за взимане на решения са много далеч от оптимални и ефективни. Пазарите, светът и гражданите виждат и оценяват съюза като нещо единно и интегрирано, но самият той не успява да се субектира адекватно и да влезе с тях в равнопоставено общуване. Доверието, ултимативно, се дава на онези, които имат самосъзнание. Трябва да знаеш кой си, какви са ти целите и ценностите. Само така можеш да останеш фокусиран в критична ситуация. Теоретично е ясно, в живия живот – не съвсем.

Второто е следствие. Държавите ще загубят още от своя суверенитет. Това не е задължително лошо, макар че сигурно ще създаде тактически проблеми за всички и ще е нужно пренагласяване на много процеси.

Същинският проблем е, че това евентуално подсилване на рационалността ще стане за сметка на маргинализиране на гражданското участие. Рационалността ще победи, откъсвайки се от своя първичен източник. Няма как това да бъде дългосрочно устойчиво.

Когато определяме кои страни са демократични, ще използваме една строго формална дефиниция на демокрацията. Дадена страна е демократична, ако признава на своя народ правото да избира правителството си чрез периодични, тайни и многопартийни избори на основата на всеобщо и равно избирателно право. Наистина, чисто формалната демокрация не всякога гарантира еднакво участие и еднакви права. Демократичните процедури могат да бъдат манипулирани от елита и невинаги отразяват точно волята и интересите на народа. Но ако се отдалечим от формалната демокрация, ние даваме възможност за безкрайни злоупотреби с демократичните принципи. През нашето столетие най-яростните врагове на демокрацията атакуват „формалната“ в името на „действителната“ демокрация. Такова беше оправданието на Ленин и на болшевишката партия за разпускане на Учредителното събрание и за провъзгласяване на партийна диктатура, която „в името на народа“ да осъществява действителната демокрация. Формалната демокрация, от друга страна, предвижда реални институционални гаранции срещу диктатурата и е много по-вероятно в края на краищата именно тя да създаде „действителната“ демокрация.

Франсис Фукуяма, Краят на историята и последният човек, 1992