Вчера с едни готини хора между другото си говорехме за политика – Европейският съюз – смисъл, история, защо, накъде, харесвам, не харесвам. Аз съм за. Но някак не толкова утилитарно. Не в регистъра, че заради това ще ни е по-добре, или трябва да сме там, иначе не ни уважават. Тези мисли са ми доста едноизмерни и разчитат на някаква мързелива аналогия.
Въпросът е, че в света има разнообразие, има и универсалност. И двете са особено ценни. И двете трябва да се обгрижват внимателно. И Европейският съюз, с всичките си недоразумения, странности и дефекти, постепенно се превръща във въплъщение на тази идея. Васил изрази този инсайт с въпроса защо съюзът е Европейски. Аз мислено тествах как би трябвало да гледаме на нещата, ако целият свят беше един Европейски съюз, с неговата настояща посока и начин на действие.
Отдавна не съм писал тук, но политиката си заслужава. Именно тази политика, в чийто контекст всеки от нас е бил на няколко континента, говорил е с невероятно различни хора, знае няколко езика и черпи идеи и впечатления от хиляди места. Това не важи за всички само на пръв поглед. Всъщност важи. Защото то е истинският контекст, в който пребивават и най-локалните и уж затворени смисли. Духът на времето.
Отдавна не съм писал тук, но не защото нямам нужда от обективации. Работя като продуктов мениджър в онлайн компания. Интензивна работа, изисква време, което влияе на другите неща, които човек прави или не. Но пък част от начина да я вършиш добре е да следиш какво става наоколо, в контекста. Контекстът е предимно Интернет. И понеже така или иначе професионално отделям време за това, започнах да „логвам“ наблюденията си за компанията, която съвсем по философски, което може би ще рече и малко случайно, преобърна начина, по който тече информационния поток. Така започнах блогът за Гугъл.
Това е малко заобиколен начин да пиша за това, което работя. Но от по-директен няма нужда, а и самият начин в случая има предимството да е експеримент и да дава обратна информация.
Мой приятел, специалист (най-добрия) по антична култура, пътуващ археолог, веднъж нарече Гугъл „просветителите на 21-ви век“. Това не е похвала, това е по-скоро присъда. Защото освен всички детайлности има философски и политически импликации. След десет години може и да няма Гугъл. Но това просвещение ще продължи дълго. И именно реалностите, създавани от такива компании, или всъщност от такива хора, ще тестват неговите граници и възможности. И това е същият процес, който задава привидната неопределеност на европейската идея, която в момента тества своите граници и възможности.