Политика. Продукти

Вчера с едни готини хора между другото си говорехме за политика – Европейският съюз – смисъл, история, защо, накъде, харесвам, не харесвам. Аз съм за. Но някак не толкова утилитарно. Не в регистъра, че заради това ще ни е по-добре, или трябва да сме там, иначе не ни уважават. Тези мисли са ми доста едноизмерни и разчитат на някаква мързелива аналогия.

Въпросът е, че в света има разнообразие, има и универсалност. И двете са особено ценни. И двете трябва да се обгрижват внимателно. И Европейският съюз, с всичките си недоразумения, странности и дефекти, постепенно се превръща във въплъщение на тази идея. Васил изрази този инсайт с въпроса защо съюзът е Европейски. Аз мислено тествах как би трябвало да гледаме на нещата, ако целият свят беше един Европейски съюз, с неговата настояща посока и начин на действие.

Отдавна не съм писал тук, но политиката си заслужава. Именно тази политика, в чийто контекст всеки от нас е бил на няколко континента, говорил е с невероятно различни хора, знае няколко езика и черпи идеи и впечатления от хиляди места. Това не важи за всички само на пръв поглед. Всъщност важи. Защото то е истинският контекст, в който пребивават и най-локалните и уж затворени смисли. Духът на времето.

Отдавна не съм писал тук, но не защото нямам нужда от обективации. Работя като продуктов мениджър в онлайн компания. Интензивна работа, изисква време, което влияе на другите неща, които човек прави или не. Но пък част от начина да я вършиш добре е да следиш какво става наоколо, в контекста. Контекстът е предимно Интернет. И понеже така или иначе професионално отделям време за това, започнах да „логвам“ наблюденията си за компанията, която съвсем по философски, което може би ще рече и малко случайно, преобърна начина, по който тече информационния поток. Така започнах блогът за Гугъл.

Това е малко заобиколен начин да пиша за това, което работя. Но от по-директен няма нужда, а и самият начин в случая има предимството да е експеримент и да дава обратна информация.

Мой приятел, специалист (най-добрия) по антична култура, пътуващ археолог, веднъж нарече Гугъл „просветителите на 21-ви век“. Това не е похвала, това е по-скоро присъда. Защото освен всички детайлности има философски и политически импликации. След десет години може и да няма Гугъл. Но това просвещение ще продължи дълго. И именно реалностите, създавани от такива компании, или всъщност от такива хора, ще тестват неговите граници и възможности. И това е същият процес, който задава привидната неопределеност на европейската идея, която в момента тества своите граници и възможности.

Синергия

Гугъл стартират блог, посветен на SketchUp – програма за триизмерно моделиране. Натрупването на критична маса потребители около нея сигурно вече е факт, най-вече покрай моделите на сгради, които се добавят към Google Earth. Блогът ще съобщава новости и ще дава подсказки и съвети. Това сигурно ще ентусиазира повече потребителите и би трябвало да доведе до повече приноси към програмата за виртуални разходки по Земята. А може би и малко повече продажби за платените версии на двата продукта. Натрупването на синергия между услугите и продуктите на компанията е в пълен ход.

Заедно с това, напоследък Гугъл агресивно купуват по-малки компании и добавят техните услуги към своето портфолио. Скорошното придобиване на Feedburner доведе до нови въпроси дали тази синергичност не става прекалена. Дейв Уайнър, един от пионерите на синдикирането на съдържание в мрежата, направи вече дежурното сравнение с Майкрософт.

Изглежда тази посока на развитие е неизбежна. Размерите и размахът на бизнеса на Гугъл естествено създават притеснения. Така единственото, което може да удържи репутацията им, остават самите бизнес практики – начина, по който интегрираността на различните услуги се осъществява, и отвореността и достъпността им за частните и бизнес потребители.

Две седмици

След няколко часа трябва да тръгвам на работа. Дори съм си наумил преди това да се кача до ресторанта на последния етаж и да закусвам, което май съм правил един или два пъти откакто съм тук. Този път трябваше да бъда в апартамент поради по-дългия престой от почти месец, но се оказа, че няма свободни. Все едно, вече ми се струва, че почти живея в Гибралтар – навлезнал съм в нормалния си ритъм – нощи, в които непланирано пропускам да спя нормално, уикенди, които прекарвам в безсмислени занимания, спорадични ходения до офиса в необичайно извънработно време. Отчасти се надявах нормалния ми ритъм тук да е наистина нормален, но явно личностното надделява над средата.

Ето накратко няколкото интересни неща през последните две седмици. Първото е, че дойдох без паспорт, забравяйки, че ще ми трябва за евентуалното пътуване до Мароко, което съответно пропадна. Гостувах на колега в Алкаидеса. Не за да играем голф, както може да се предположи, а на великденска вечеря, която беше такава само поради деня, в който се случи. Денят в частта си, която наричат „нощ“, продължи в близкото казино, където никой нищо не загуби, и приключи на границата, където открихме работещо заведение за хранене тип американска закусвалня. В събота се качихме на скалата. Там има маймуни, тунели, пещера, и гледка. Видяхме ги всичките и беше интересно.

Le Meridien

Една от интересните страни на честите пътувания е разнообразието от усещания, които различните хотели създават. Току що се нанасям в Le Meridien, който въпреки френското си име се намира на стотина метра от Виенската опера. Широка стая, квадратни форми, светло дърво, осветено стъклено пано на стената зад леглото, стъклени мивки в банята, алуминиеви елементи в интериора, включително алуминиеви чаши за кафе. Страхотен кич, който странно как успява да не е натрапчив. Направих си удоволствието да се разходя дотук пеша от Wien-Mitte, където спира експресът от летището. Тук съм за една конференция, за която все още нямам идея доколко ще е ангажираща откъм време. Но пък дори самото пребиваване във Виена е един вид културен туризъм. Изпитвам удоволствие от спокойствието й. И сега излизам да го усетя по-непосредствено.

Книги, срещи, Лондон

За втори път съм в Лондон. Отседнал съм в Лондон Бридж – хотел до моста със същото име. От другата страна на Темза е Ситито и офисът ни. За него ще се вълнувам от утре сутрин. Днес пообиколих наоколо, отчасти за да запълня следобеда, а всъщност за да се насладя на усещането за познатост. Приятно е. Вторите пъти са много важни, понякога решителни.

Разказът, обаче, започва три дни по-рано, в четвъртък, на третия етаж на книжарница Ориндж на Графа. Там и тогава беше премиерата на Писма до Егина. Част от първата страница на моят екземпляр от книгата е запълнена с възхитителния почерк на автора Николай Гочев. Успях да запиша половината от събитието, което изпъкваше посред обичайната за една книжарница суматоха.

Това е хубав начин да се представят книги. Снимайки, например, обяснявах на някакъв индиец на средна възраст кой е този човек с очилата отсреща и за какво собствено става дума. Не знам дали го заинтригувах – благодари ми усмихнато и си тръгна.

През това време представителна извадка от българската хуманитаристска общност слушаше внимателно откъси от книгата и контекстуални податки към нея. Взимайки повод от тази среща, през уикенда се видяхме с Димка и Николай за по-дълго. Сега чета писмата.

XLI

До рано тази сутрин с компания ентусиасти населявахме Фланаганс, за да отбележим 41-вия Супер боул. Интересни са ирландските кръчми – другото място, където можеше да се гледа този мач беше J. J. Murphy’s.

Според достоверен източник допреди две-три години в Германия също никой не се е интересувал от американски футбол, но вече бил много популярен. Но пък именно това може да обърне представата на организаторите, които все още обявяват този мач за „най-голямото събитие“ в отборните спортове. Както и да е, на американците не бива да им се обръща внимание за такива неща – илюзиите са за тяхна сметка.

Прословутите реклами са по-голямата част от телевизионното излъчване, но иначе не са особено впечатляващи. Другият предмет на клюки е музикалната програма при откриването (химна – тази година в изпълнение на Били Джоел, сикс таймс Грами уинър) и на полувремето (Принс – направо си беше кротък, нищо общо с ексцесиите на госпожица Джаксън).

Колтс биха. Бяха подобрени сума рекорди, което явно се случва всеки път. Беърс замалко да прецакат работата, след като в началото на последната четвърт допуснаха ужасно тъп тъчдаун направо след открадната топка. Обаче след това и двата отбора заспаха и залогът ми издържа – 10 лева за това, че общият брой на точките ще бъде под 49 (след въпросния тъчдаун станаха 46, така и си остана до края).

Още един отговор

Като съм тръгнал да давам идеи за печелене на пари, ето още една.

Има много хора в София с добри доходи, които живеят под наем. А е доста сложно да се намери добро жилище. Заради начина, по който е организиран пазара и онова, което се предлага на него. Учудващото в случая е, че май никой не строи сгради, чието предназначение да е именно и само такова. Наемите в тях биха били приемливо по-високи от средните ако:

  • Жилищата са в прилично състояние и има постоянна поддръжка.
  • Самото им планиране е съобразено със специфичната целева група на евентуалните клиенти.
  • Подхожда се гъвкаво към това какво обзавеждане е необходимо на наемателя и какво – не е.

Приходите могат да се увеличат чрез предлагане на допълнителни услуги – нужна е само малко фантазия. Постъпленията от наеми сигурно биха били по-ниски, от колкото в един хотел, но същото се отнася и за разходите по логистиката.

Текущи занимания

Съвместните усилия на две печки дадоха резултат и вече е малко по-топло. Мога да приютя компютъра в скута си и да споделям. Има две причини да съм в такова настроение. Тази вечер се обади Димка и си дадох сметка колко рядко общувам с много от приятелите си. Също и това, че съм на село – тук някак всичко ми се струва далечно и достойно да бъде оценявано.

Днес, в последния ден от тази година, е и празникът на жертвоприношението. Онова жертвоприношение, за което Авраам приготвил сина си, но бог пратил агнец и пощадил живота му (Битие 22:13). Затова съм тук – в мир с традициите. Не ми понася за повече от ден-два, но е отрезвяващо.

Мелда, моята прекрасна племеничка, която няма още годинка, е в кисело настроение и не иска да заспи. В този късен час последната стратегия е, че трябва да се симулира разходка с детската количка в коридора. Учудващо, но май работи и вече е по-тихо.

По средата на декември бях в Гибралтар. Натрупах доста впечатления, но беше толкова ангажиращо, че не намерих време да ги описвам тук. Може би ще го направя post factum.

Кратката ваканция около Коледа използвах само за почивка. Сега компенсирам с някои работни задължения, макар и от разстояние. Заедно с това чета дисертацията на Васил. Няма и съмнение, че е интересна, но си създавам допълнителна интрига със следенето на стилистичните му похвати. Ще ги обсъдим като се видим.

Все още не съм си купил „Сняг“.

Как си, Васил?

[20:19] vasil: Много гладен. Тук вали дъжд. Днес е thanks giving. Американците празнуват. Снощи всички се напиха яко! Ама яко! Днес нищо не четох – размотах се. Сега ще ям. После пак ще се свържа и ще уча френски.