Какви действия извършваме, за да се социализираме? Най-общо казано, трябва да заявим присъствие, да общуваме и през това общуване да постигаме резултати и развитие, да осъществим промяна в себе си, в другите, в условията.
Тези неща имат различни модуси и контексти, които определят различните социални мрежи, в които сме вкючени. Социалната мрежа не е инфраструтура или статична конструкция. Социалната мрежа е динамична съвместност на субекти, които развиват себе си и света.
Има, разбира се, някои условия и отношения, които са по-устойчиви от други. Раждаме се в семейство. Имаме род, съседи, град, държава, език, включваме се в професионални и идейни общности. Нито една от тези общности не сме избирали „на чисто“. Няма момент, в който да не съм ангажиран изобщо с даден идентификационен модус и след това изведнъж да съм се включил в него без това да е вече обусловено от някакво общуване. Дори при най-рационалните и самостоятелни избори всъщност има вече извършени действия, които са ме развълнували или засегнали, вече открити перспективи, които са импонирали на моите ценности и цели. И заедно с това, моето включване или другите действия, които съм предприел, са променили тези общности и идентичности.
Да пренесем това в интернет. Идентичността в интернет играе все по-силна роля. И това не е просто мода, някакво временно явление. Това е напълно съгласувано с духа на времето, утвърждаването на демократичността и свободата. Просто технологиите ускоряват и улесняват процеса. Все повече хора активно заявяват себе си (лични сайтове, блогове, снимки, видео, всичко, което „показва“ хората). Същото се случва с общностите (форуми, отново блогове, Уикипедия, всеки общностен сайт, всяка услуга позволяваща публикуване на потребителско съдържание, всяко заявяване на привързаност и подкрепа). И тези неща, разбира се, са в постоянна синергия помежду си и с целия останал поток от информация, дейности и процеси.
В този момент се появява Фейсбук, който ви предлага инстументи да изградите идентичност и да се включите в общности. Разликата е, че процесът е станал още по-консистентен, нещата са се ускорили още повече, няма нужда да се грижите за абстракциите. Фейсбук е инфраструктура. Има готови устойчиви идентификации (мрежи) – държава или град, компания, университет. Има не чак толкова устойчиви, наричани групи. Има други, хибридни варианти. Имате контакти. Извършвате дейности и произвеждате резултати, които разпределяте в тази инфраструктура.
Въпросът е – защо това е отделен сайт, една конкретна услуга? Несъмнено, така е по-лесно да се демонстрира и осмисли структурата на социалността. Но създава и сериозни ограничения. Нито личностите, нито общностите могат в достатъчна степен да контролират условията, в които са поставени. Фейсбук може да твърдят, че ви дават контрол, дори може и да го искат. Но той никога няма да е достатъчен. Защото онова, което трябва да се контролира, е реалността, а тя е създадена централизирано и е по същество субективна, не достатъчно универсална.
Има начини да се излезе от това – например Фейсбук Кънект, който позволява да си използвате идентичността във външни сайтове. Но това не променя начина, по който я изграждате. Нито общото усещане, че Фейсбук е просто една затворена самодостатъчна територия, която е нещо паралелно. Затова там, например, игровостта е толкова акцентирана – Фейсбук не е основното. Да не говорим за специфичния маркъп за приложенията, които съответно много трудно могат да излезнат „навън“.
Преди време се случи да разговарям с една организация, която искаше да вкара „социална“ функционалност в някои от доста популярните си сайтове. Стана дума и за Френд Кънект на Гугъл и тогава споменах, че това засега не е достатъчно сериозно и не дава много функционалности. Все още смятам така.
Но да помислим в перспектива. Съчетанието между Френд Кънект и ОупънСошъл дава много по-различно отношение между идентичност, общности и условия. От една страна е идентичността. Най-общо, това е профилът в Гугъл, който обаче може да се подмени с много други начини на изграждане и дефиниране на идентичност. От друга са общностите – всички сайтове, които се включват. Условията се дефинират от ОупънСошъл и програмните му интерфейси – платформа с отворени спецификации, за която се грижи общност от разработчици, координирана от фондация.
Обратно, Фейсбук събира и затваря всичко това в себе си, като унифицира много повече неща, отколкото е нужно. И е неизбежно да се появяват драми като онази за собствеността върху информацията, която потребителите публикуват. Защото Фейсбук, всъщност, не е социална мрежа. Не ви позволява да контролирате и развивате в достатъчна степен инструменталността си. С всички следствия от това върху идентичностите, общностите и начините, по които едните развиват другите.
