Етикет: търсене

Фейсбук започнаха да уведомяват клиентите си чрез показаното съобщение за промяна в правилата за лични данни. „След няколко седмици“, според израза на по-подробното обяснение, резултатите от търсения на потребителски профили, които са разрешили това, ще бъдат отворени за индексиращи машини като тази на Гугъл.

Четецът на Гугъл за синдикирани уеб емисии вече предлага търсене. Тази функционалност изглеждаше доста логична и от доста време присъства в конкуретни услуги. Това е най-очевидната промяна в новата версия, която първоначално беше пусната за ограничен брой потребители, а от днес е напълно публична.

Може да се търси за имена на папки и емисии, както и думи, присъстващи в тяхното съдържание. Резултатите са подредени по дата.

Друга промяна, по шеговития израз на блогъри, е че Reader вече може да брои до 1000. Досега всяка група от емисии, съдържаща повече от 99 непрочетени статии, получаваше етикет (+100).

Вече има и линк за скриване на лявото навигационно меню, което дава повече пространство за съдържанието на самите статии.

Япония e притеснена от доминацията на Гугъл и опитва да я преодолее с институционални инициативи. Е, този път става въпрос за малко по-различен и профилиран подход. Ще се подкрепят, например, технологии за мобилни телефони и навигационни системи, вграждани в коли.

Имаше подобни опити и в Европа. Все пак, странно защо все още се смята, че в това има някаква рационалност. Същевременно никой, например, не се е сетил да даде подобна подкрепа на проекта на Wikia. Ако не друго, той предполага принципно различен подход към търсенето, в сравнение с тайните непубликувани алгоритми на комерсиалните търсещи машини, и обещава да гаратира прозрачност на начина, по който се генерират резултатите.

В преразказан разговор с човека зад Google Scholar Анураг Ачаря Info Today представят някои новости около търсачката за академична и научна периодика.

• Разширяване на индекса към публикации на различни езици, основно китайски, немски, френски, португалски, испански, японски.
• Въвличане в оформянето на резултите на автоматичната преводачка на Гугъл, което позволява правенето на връзка с публикации на други езици по същата тема.
• Отделната програма на Scholar за цифровизиране на печатни текстове.
• Добавянето на ключови автори по темата към страницата с резултати.

Интересен и противоречив поглед на Робърт Скобъл. Твърдението е, че в рамките на няколко години търсачки, разчитащи на резултати предварително дефинирани от хора като Mahalo или дори социални мрежи като Facebook ще видят сметката на Гугъл и въобще на алгоритмичното индексиране и подреждане на съдържанието в мрежата. Дискусията към поста е дълга и интересна.

Теккрънч отразяват и слагат началото на друга дискусия.

През изминалата седмица в Сан Хосе се състоя „Search Engine Strategies“ – ежегодна конференция и изложение за търсачките в Интернет. Новината от Гугъл, произведена там, идва от вицепрезидента на компанията Мариса Мейър.

Сторед нея Гугъл упорито работят по въвеждането на CPA модел за заплащане на рекламите.

Сегашният начин, по който се формира цената на рекламите е базиран най-вече на кликове. CPA означава Cost per Action и е относително по-сложен модел, който предполага заплащане само когато се постигне дадена „маркетингова цел“. Най-директният пример би бил продажба на продукт или регистрация в даден сайт, но разбира се са възможни много други вариации.

Този модел дава по-директен бизнес смисъл и на Google Analytics – платформата на Гугъл за уеб аналитики, която е достъпна безплатно. Същевременно, той има потенциала да повиши ефективността на рекламите и за Гугъл, и за рекламодателите, както и да направи целия процес по-прозрачен и проследим, позволявайки на компаниите по-ясни калкулации на възвръщаемостта на отделените средства. Приятен страничен ефект е и елиминирането на възможността да се фалшифицират кликове.

Гугъл е новият Майкрософт. Това напоследък е страхът на българските блогъри. Или поне на Ясен Праматаров, който обвинява Гугъл за някои неудачи (или май нещо като лека депресия) на проекта Jabber, а след това, взимайки повод от Богомил Шопов, емоционално ги праща в девета глуха. Доста от коментаторите са съгласни и споменават начина, по който Гугъл оперират в Китай.

Нека, разбира се, оставим настрана доколко си струва човек в чисто личностен план да хаби нерви за услугите на една компания. Същественият въпрос касае думата „цензура“ и морално-политическите измерения на бизнеса на Гугъл. Тази тема присъства откакто Гугъл завзеха основният дял от онлайн търсенето, защото прекаленият контрол над нещо, което касае толкова много хора, поражда въпроси и притеснения от само себе си. Проблемът беше окончетелно обявен за такъв след като търсачката се съобрази с условията на китайското правителство, за да може да има ефективно присъствие на китайския пазар.

Нека кажем, съвсем в контекста на нещата, че по принцип е честно да се правят пари. Правенето на пари върви с много условности, но като чист принцип, доколкото това е възможно, е проявен най-вече при публичните компании. Теоретично, посоката, в която търгувана свободно компания се движи, е еманация на публичния интерес. Отговорностите на такава компания са пряка функция на отговорността, с която клиентите й формират нейната печалба, а акционерите й формират своите очаквания за нея и контролират процеса по осъществяването им.

В този смисъл дискусията засяга същността – да се ползва ли продукта или не. Продуктът и в случая, описан в блога на Ясен, и в този, който стана проблематичен в Китай, е онлайн търсене. Съответно онова, което е подвъпросно, е каква е дефиницията, какъв вид търсене предлагат Гугъл.

Индексиращата машина на Гугъл и алгоритъмът за подреждане на резултатите се характеризират с релевантност. Или поне са най-релевантните на пазара, което е в основата на доминацията им. Основата. Взета сама по себе си, в етичен и политически смисъл тя е възможно най-близка до неутралността. Въпросът, обаче, е дали публичността, в която компанията съществува, и която е източник на нейните печалби, харесва неутралността.

Всъщност правилния бизнес модел винаги диктува на този въпрос да се отговори отрицателно. Хората не пребивават в света на чистите форми. Не е неутрално, например, компаниите да отделят ресурси за благотворителност и да градят имидж с това. Не е неутрално продуктите да са „модерни“ и да съдържат в себе си емоционални провокации. Никой рекламиран продукт не е неутрален, по дефиниция. Неутралният продукт не може да бъде по-добър. Приближение до неутралния продукт е чистият въздух в планината, но дори и той в човешкия свят си има пазарна цена, която оценява какви са предимствата и недостатъците на това да се живее тук или там. За да се върнем в по-близкия до темата контекст на информационните технологии, не са неутрални и бизнес моделите, градени върху отворения код. Печалбите там също зависят от и въобще са възможни благодарение на спецификите на бизнес и обществени процеси, а не само на универсалността им.

Така че, важното е да се оценяват специфики. Ако можехме да клонираме търсачката на Гугъл и клонингът да не филтрира нацистски сайтове в Германия и Франция, дисидентско съдържание в Китай, сайтове, които потенциално съдържат вреден код, дали тази търсачка щеше да е по-добрият избор и да печели повече? Последната част от този въпрос е това, което определя поведението на компанията и потребителите й. И е нормално да има натиск подобна възможност да бъде тествана.

Скоро тук писахме за обнадеждаващ проект в тази посока. Същевременно, детайлите трябва да се преценяват ad hoc. Проблемът не е дали една компания иска да направи продукта си специфичен, а как се отнася към другите възможни „спецификации“ за този продукт. Има филтриране на съдържание в Китай – дали това е публично известно и съобщава ли се на клиента всеки път, когато е приложено върху показваните резултати? Има подозрение, че даден сайт съдържа вреден код – излиза ли този сайт в резултатите? А дали е по-добре адресът на сайта да е изписан? А дали този адрес трябва да бъде хиперлинк? Доколко тези неща запазват връзка с всеобщата дефиниция за, в случая, „търсене“? И доколко показват открито възможността друг продукт да подходи към тези функционалности по друг начин?

Когато една компания стане голяма, тя обикновено разгръща много дейности. Начинът да запази идентичност и интегритет в този случай не се предоставя директно от продукта и изисква специални усилия. Гугъл се опитват да синтезират това в нещото, което англоезичния свят нарича „mission statement“, и в който декларират стремежа си „да организират информацията в света и да я направят всеобщо достъпна и полезна„. Всяка целеположеност е противоречива, защото предполага интерпретиране. Гугъл са преценили, че е по-подходящо да се съобразят с начина, по който китайското общество се обективира в китайската държава и нейните правила, и смятат, че това поражда повече организираност, достъпност и полезност.

Ако трябва да коментираме неща в този порядък, дали смятаме, че трябва да има държави и техните правила да се спазват и кой по-специално е отговорен за тези правила? Разбира се, не само китайците, ние също. Но как можем да влияем – с ангажиране с правилата, което все пак доставя продукт, който иначе не би съществувал, или може би с подпомагане на дисидентски организации, или с военна намеса и налагане на по-добри правила? Или просто с пълен нуетралитет – няма Китай и не ни касае.

Питайки това, да се върнем в изходната ни позиция. Гугъл са публична компания, еманация на общностния и индивидуален стремеж за благополучие, което, за добро или лошо, хората мерят с абстракцията на парите и с емоцията на удовлетвореността. Би било напълно неадекватно да поемат по друг път или да не правят нищо, нежели нещо. Не че политическата отговорност няма отношение, но тя е само рамкираща и от нея никога не следва правене-на-нищо. Същото може да се каже за вредните сайтове или нацистското съдържание и за всяко „специфично“ решение, станало част от някоя „спецификация“.

Това, което Гугъл, а и всяка публична компания, по всяка вероятност, ще направи, е да отрази общностните разбирания за етични, морални и политически граници. И доколкото всеки от нас индивидуално има проблем с това, то той е политически проблем. Защо държавата ни е такава? Защо Европейският съюз или Съединените щати са такива? Защо въобще светът е такова място, в което има Китай, има нацизъм и сайтове с вредно или опасно съдържание? И как всички ние, като общност, сме се договорили или не сме се договорили какво собствено означават тези понятия?

Разбира се, добре е да сме на различно мнение по тези въпроси. Също така е добре понякога да успяваме да се договаряме и да зачитаме тези договорености.

От днес китайците могат да се радват на http://blogsearch.google.cn. След големия шум, който се вдигна около начина, по който Гугъл установиха трайно присъствие на китайския пазар, компанията е в постоянен процес на извличане на ползи от похарчения имидж.

Политическите и етичните измерения на това присъствие са повод за отделен коментар, ще го има скоро.

Това твърди скорошно проучване. Само 33% от респондентите на проучването, проведено в Щатите, отговарят, че не са били провокирани от офлайн медия да направят търсене в мрежата. При хората, които ползват търсачки ежедневно, този процент е 28.

Интересно интервю в The Register с изпълнителния директор на Опера. Между другите теми става и въпрос за това доколко Опера се притесняват от зависимостта на бизнес модела си от Гугъл и от другите търсачки. Изглежда не много. Или поне не звучи като да имат друг избор.