Етикет: съвест

Трябва да се подобрят условията за правене на бизнес и въобще за реализиране на човешката свобода.

Трябва да се пресекат потоците от държавни пари към клиентелата около управляващите и измамата да стане морално и правно неприемливо и опасно начинание.

Трябва да се намали корупцията и да се премахнат елементите от системата, които я правят възможна, ефективна, а често дори и смислена, поради откритата абсурдност на правилата.

Трябва да се промени самия процес по изработване на тези правила така, че да включва в себе си мъдрост, съвест, толерантност и солидарност.

Трябва драстично да се подобри качеството на публичните услуги за гражданите, които се предлагат чрез посредничеството на държавата.

И най-важното, трябва да се гарантира справедливо правосъдие.

Дали това ще се случи? Едва ли веднага и в достатъчна степен, независимо от резултатите на изборите. Проблемът е, че този политически процес не е основан върху договарянето на справедливост.

Идеята за справедливост не може да се реализира стихийно. Условията за нея трябва да се изграждат търпеливо, последователно и мъдро. Отделните хора и общности – „народът“ – може да искат справедливост. Но някой трябва да артикулира това като цел. И всъщност не само „някой“, а всички, които молят обществото за доверие. Никой не изглежда в състояние да го направи. Никой не мисли през тази идея като водещ принцип, било защото същинският му интерес е друг, било защото е повлечен от обстоятелствата.

Ще трябва да чакаме още. Защото това всъщност никога не се е случвало в историята на тази държава и тази нация. Все още.

Текущите политически интриги са подходящ повод да се каже отново, че има системен проблем в българската държава. Казването не е ново. Предлагам нова интерпретация.

Институционалната система и политическите процеси са настроени по начин, който не допуска проява на съвест. Не е вярно, че всички по подразбиране са лоши. Това, което е лошо, е на системно ниво. Няма добра партия. Няма добра институция. Парламентът, правителството и съдът работят лошо. Как през всичките тези години тези констатанции постоянстват?

Любителите на конспиративни теории тук трябва да получат някакво признание. Да, има немалко субекти, които правят неща и задават посоки задкулисно, без публично заявен интерес. От друга страна, да се смята, че този процес е централизиран и всичко се консолидира в една единствена воля ми се струва абсурдно. Диалектиката на политическия процес предполага, че сблъсъците между задкулисни интереси постепенно трябва да произвеждат публично видимо развитие и да дават по-голяма устойчивост на разумността.

Защо това не се получава? Защото няма нито един елемент в системата, който да снема прикритата и потисната виновност в рефлексивно самосъзнание.

Не някой конкретно, всички заедно трябва да се почувстваме виновни. И да намерим начин да проявяваме съвест.