Трябва да се подобрят условията за правене на бизнес и въобще за реализиране на човешката свобода.
Трябва да се пресекат потоците от държавни пари към клиентелата около управляващите и измамата да стане морално и правно неприемливо и опасно начинание.
Трябва да се намали корупцията и да се премахнат елементите от системата, които я правят възможна, ефективна, а често дори и смислена, поради откритата абсурдност на правилата.
Трябва да се промени самия процес по изработване на тези правила така, че да включва в себе си мъдрост, съвест, толерантност и солидарност.
Трябва драстично да се подобри качеството на публичните услуги за гражданите, които се предлагат чрез посредничеството на държавата.
И най-важното, трябва да се гарантира справедливо правосъдие.
Дали това ще се случи? Едва ли веднага и в достатъчна степен, независимо от резултатите на изборите. Проблемът е, че този политически процес не е основан върху договарянето на справедливост.
Идеята за справедливост не може да се реализира стихийно. Условията за нея трябва да се изграждат търпеливо, последователно и мъдро. Отделните хора и общности – „народът“ – може да искат справедливост. Но някой трябва да артикулира това като цел. И всъщност не само „някой“, а всички, които молят обществото за доверие. Никой не изглежда в състояние да го направи. Никой не мисли през тази идея като водещ принцип, било защото същинският му интерес е друг, било защото е повлечен от обстоятелствата.
Ще трябва да чакаме още. Защото това всъщност никога не се е случвало в историята на тази държава и тази нация. Все още.