Хасково е градът, в който съм роден и в който никога не съм живял. Сега тук живеят сестра ми и прекрасната ми племенница. Когато минавам насам, не пропускам да се разходя и да загубя няколко часа по кафетата в центъра.
Новата часовникова кула до бившия универсален магазин.
Драматичен театър „Иван Димов“.
Егоист – едно от приятните кафенета в центъра – по-приятно през деня, отколкото вечер.
Сградата на общината.
Тези дни преокривам разни неща. Едно от тях е кафенето в Дома на Архитектите на улица Кракра, където попаднах за първи път след много години с помощта на Николай. Ходехме често там с приятели в студенските ми години. Това всъщност беше едно от местата, където се случваха първите ни опити да осмислим ангажимента си към философията като нещо, което може да се работи и практикува по всеобщ начин. Отчасти тези дискусии доведоха до идеята за Проектория, даже мисля, че самото име се роди там.
Обстановката, обаче, не беше подходяща. Сега кафенето е различно по един много приятен начин. С дървен паркет, дървени мебели, закачалки и щори, масивна библиотека и репродукции по стените, лампиони, кафенето напомня на времето от преди войната. Част от редовните посетители са пенсионирани архитекти, които сигурно имат спомени от това време.
Същевременно има безжичен интернет и приятелски настоен млад персонал. Новото име на кафенето е Timeless, доколкото разбрах е обновено преди няколко месеца. Място със специфична атмосфера, което ви предлага спокойствие в центъра на София.