Разходка в Хасково

Хасково е градът, в който съм роден и в който никога не съм живял. Сега тук живеят сестра ми и прекрасната ми племенница. Когато минавам насам, не пропускам да се разходя и да загубя няколко часа по кафетата в центъра.

Часовникът, издигнат по повод 1000 годишнината на града през 1985. Един от интересните монументи от времето на социалистическия реализъм.

Новата часовникова кула до бившия универсален магазин.

Драматичен театър

Драматичен театър „Иван Димов“.

Егоист

Егоист – едно от приятните кафенета в центъра – по-приятно през деня, отколкото вечер.

Сградата на общината

Сградата на общината.

Безвремие

Тези дни преокривам разни неща. Едно от тях е кафенето в Дома на Архитектите на улица Кракра, където попаднах за първи път след много години с помощта на Николай. Ходехме често там с приятели в студенските ми години. Това всъщност беше едно от местата, където се случваха първите ни опити да осмислим ангажимента си към философията като нещо, което може да се работи и практикува по всеобщ начин. Отчасти тези дискусии доведоха до идеята за Проектория, даже мисля, че самото име се роди там.

Обстановката, обаче, не беше подходяща. Сега кафенето е различно по един много приятен начин. С дървен паркет, дървени мебели, закачалки и щори, масивна библиотека и репродукции по стените, лампиони, кафенето напомня на времето от преди войната. Част от редовните посетители са пенсионирани архитекти, които сигурно имат спомени от това време.

Същевременно има безжичен интернет и приятелски настоен млад персонал. Новото име на кафенето е Timeless, доколкото разбрах е обновено преди няколко месеца. Място със специфична атмосфера, което ви предлага спокойствие в центъра на София.