Наскоро чиновниците от МОН решиха, че трябва да се пишат оценки за поведението на учениците. Какво общо имат Гугъл с това? Те знаят доста за вашето поведение. И от вчера използват това знание за по-добро таргетиране на рекламите, които виждате. Накратко, приписват ви категории от интереси според сайтовете, които посещавате, и ви показват повече реклами, свързани с тях. Или казват на рекламодателите, че вече сте били на техния сайт.
Идентификацията всъщност е сведена до браузъра, който ползвате. Твърдението е, че Гугъл не използва лични данни в строгия смисъл на думата. Извън таргетирането остават и неща като историята на търсенията, които сте правили, или активността ви в други продукти на компанията като безплатната електронна поща и агрегатора на емисии.
Разбира се, това не са достатъчни основания защитниците на поверителността в мрежата да подминат промяната, поради което Гугъл допълнително се заеха да обясняват подробности и основания в блога си за публична политика. Аргументите, в общи линии, се свеждат до това, че логиката на таргетирането е прозрачна, потребителите могат сами да избират категориите, които ги интересуват, или пък напълно да се откажат от подобна функционалност чрез специалната страница за управление на предпочитанията за рекламите. Разработена е дори приставка за Файърфокс, която запазва този избор при изчистване на кукитата от браузъра.
Интересна е и другата перспектива – може ли така нареченото поведенческо прицелване на реклами всъщност да повиши качеството им? Очакванията на бизнес анализаторите са положителни, но истината е, че дългосрочно концепцията може да създава и ограничения, които да доведат до пропуснати възможности. Подобно таргетиране разчита на създаването на каузална връзка между минало и бъдеще, както и между привидното и същностното. Ако сте се интересували от самолети преди време, дали е защото пътувате много или защото сте учили авиационно инженерство? Дали този интерес все още се е запазил? Разбира се, тук са важни детайлите и конкретните алгоритми, но със сигурност е лесно да се стигне до подвеждащи заключения от частичната фактология, която знаем за човешките действия. Май го казвам често и по много поводи, но хората се променят постоянно, освен това е трудно да се схване и осмисли поведението им чрез алгоритми.
Гугъл ще опитат. Всъщност, тази промяна в някакъв смисъл е дори реактивна. Рекламирането в интернет все повече се движи в подобна посока и натискът да се използват демографски, поведенчески и всякакви други данни за потребителите е голям. Линиите за защита са две: Дали знаем и контролираме какви данни и по какъв начин се използват? И можем ли въобще да откажем търговска комуникация? Предстои още дълъг път до повишаването на публичната информираност и чувствителност, както и до установяването на ефективни регулаторни механизми в тази област. И двата проблема са поставени в нова среда, различен тип обществени отношения и променени властови механизми. Дори и контекстът тепърва предстои да се доизгражда.
