Има нужда от по-детайлен разговор. Репликата за феодалните старци не е лоша за разчупване на леда, но иначе си е глупава. Също толкова глупава е и претенцията, че на БАН всичко му е наред. В този смисъл какво да се прави с БАН е актуален и резонен въпрос. По същата логика и със същите съображения, обаче, е важен и въпросът какво да не се прави с БАН. Предлагам няколко принципни положения.
Трябва да се запази (и развива) всяка структура, система и позиция, която допринася за произвеждането на наука.
Вярно е, че в други държави университетите отделят много по-сериозен ресурс за научни изследвания и няма централизирани държавни научни институции, които да работят във всички основни клонове на познанието. Но не е вярно, че наука се прави само в университетите и се финансира само или предимно от частни капитали. Аргументът, че държавното финансиране не е пазарно, не е валиден, ако се положат достатъчно усилия в установяването на подходящите процедури. Централизацията е проблем, но и улеснение. Дългосрочно тя може и да е излишна и пречеща. Краткосрочно предоставя възможност за по-лесно преструктириране. Във всеки случай, нито един институт, секция, дори отделен учен, който произвежда някакъв резултат, не е излишен. Да се премахва ресурс, който просто може да бъде накаран да работи, е недалновидно.
Бъдещето на БАН не трябва да е функция на развитието на университетите.
Дали университетите ще успеят да развият изследователския си потенциал е открит въпрос. Трябва да се работи усилено това да стане. И е валидно твърдението, че науката по същността си трябва да се обективира в образование. Но образователният процес не е само преподаване. Ако Геофизичният институт може да определи рисковите сеизмични райони, да предвиди възможните сценарии и да консултира държавни институции, други организации и граждани относно мерките, които трябва да се взимат в областта на управлението на бедствия, планирането и градоустройството, това е образователен процес. Аналогичните примери са много. Образованието е овладяване, пресъздаване и употреба на познавателен резултат. Това не се случва само в университетите, това се случва в цялото общество. И БАН, както всяка друга научна институция, има пряко отношение към образованието.
Материалните активи, които са собственост на БАН, трябва да продължат са служат само за производство на наука и да останат собственост на научните институции или на държавата.
Това е в полето на очевидността. И е сериозен тест за всеки, който се заема да прави политика в тази област. Ако идеята е да се подобри научния потенциал на държавата, трябва да има ясна гаранция, че евентуални промени не се опитват да решават други казуси и да задоволяват други претенции.
Държавата трябва да се концентрира върху своите приоритети, не върху приоритетите на науката.
Призивът за определяне на приоритети не е лишен от основания. Но той не означава оставете пет института и закрийте другите. Той само означава какво и с колко може и трябва да се финансира с оглед на държавния интерес. Би било добре да се откажем да гледаме на научните и образователните институции като на нещо, предназначено само за държавна употреба. Науката е универсална. Всяка от тези институции може да работи във всякакви констелации, за всякакви (законни и академични) цели. Единственото, върху което държавните приоритети трябва да оказват влияние, при това в умерени граници, които не позволяват загубата на наличен потенциал, е държавното финансиране.
