Държавата, това сме ние. Ние плащаме заплатите на учителите. Така че е важно да се каже кой какво иска и кой какво дава.
Казва се, пари срещу качество и реформи. Все едно реформите не са част от политиката. Не съм доволен, че няма достатъчно реформи, но дали учителите биха ги приветствали или биха били недоволни няма значение. След като управниците са били толкова „търпеливи“ толкова дълго, излиза, че трябва да ги поощряваме за пестеливостта им. Че дори и със стачка не се дават. За сметка на унижение и накърнено достойнство.
Ако парите и реформите са едни срещу други, нека направят реформите. Ако заради тях учителите стачкуват, няма да ги подкрепя. В момента е важно да се постигне някакъв праг на разумност. Важни са парите. Все едно не е очевидно, че с такива заплати човек не може да е нормален.
Първа стъпка – всеобща разумност. Повече пари за учителите. Втора стъпка – конкретна разумност, реформи и оптимизация, за да ни харчат парите както трябва. Едното не може да се търгува за сметка на другото, защото го обуславя.