Някъде след седем вечерта е. Вече съм добре запознат със сложната система от обозначения на летище Шарл дьо Гол. Чакам да стане време. Междувременно съм си похапнал baguette jambon и вече имам просветление за душевния мир на архитекта, който е построил това нещо. Има грижа само за очевидните неща, а детайлите май са оставени на случайността.
По-рано днес бяхме стигнали до скуката. След като тя свърши своето, се оказа, че пътят минава през Париж. От София с Ер Франс. Компанията, с която сега ще летя от Париж до Малага е нискобюджетната Ер Еуропа. Самолетът е Боинг 373-700. Мръщя се на това, изпълнен с европейски шовинизъм. Облечените в дънки представители на персонала са любезни. И има защо – всичко на борда се плаща. Не предлагат кой знае какво. Толкова съм гладен, а има само сандвичи.
Нощните полети са хубави, когато небето е ясно. Или трябваше да кажа – когато земята е ясна.