Етикет: би би си

Как се чува светът от София

Слушам радио когато съм навън – в колата или през телефона. Откакто в София беше отнета лицензията на BBC, имам сериозен проблем с намирането на подходящата честота.

Не разбирам защо почти всички радио станции са музикални. Добре, музиката вълнува хората, тя е почти въпрос на идентичност, създава съпричастност и покрай това могат да се пускат реклами и да се разчита те да работят. Но защо това да е единствената възможност?

Няма станция, която безусловно да съответства на моите музикални предпочитания. Пък и ако ми се слуша музика, не знам защо трябва да разчитам на избора на ограничен брой музикални редактори, прицелени във форматирани аудитории. В колата имам дискове, телефонът ми е зареден с внимателно подбрана музика, вкъщи имам лесен достъп до услуги като Last.fm и неизброимо количество подкасти и услуги за обмен на файлове.

Разбирането ми за радио е различно. Това, което наличните станции успяват да постигнат, е да бъдат фон. И уж емоционално ангажиращият музикален формат, какъвто и да е той, успява да ме привърже най-много към копчето на плейъра в колата, което го е запаметило. И си остава фон.

Аз по принцип предпочитам да правя смислени неща. Предполагам това важи за всеки, по някакъв начин. С музиката осмислянето е оставено предимно на мен самия. В говорето, напротив, мога да чувам споделени смисли. Не разбирам защо говоренето по радиото е толкова пренебрегнато. И толкова непрофесионално тогава, когато се случва.

В редките случаи, когато по български радиа се говори, изговореното избива или в някаква лиготия и веселяшки подскоци, или в мъгла от едноизмерни мъдрувания, която водещите предпочитат пред задаването на ясни и смислени въпроси, пред съдържателния репортаж и пред правенето на открити и обосновани коментари. Може и да има изключения, но те са дълбоко заровени в програмните схеми и не са водеща стратегия за нито една станция, включително за онези, които претендират да са новинарски. Единственото изключение, което аз познавам, е онази част от програмата на RFI, която се излъчва от Париж (българските предавания са странно неадекватни и непрофесионални).

Има ли поне едно предаване, което си струва да бъде слушано всеки път?

Международен инсайт

Предупреждения, отправени от Европейската комисия към България след последните убийства, в момента са водеща новина в секция Европа на ББС. От както се разгърна безумната история във вътрешното министерство, опитвах да следя дали тя по някакъв начин стига до международните новинарски източници. Така и не се появи нищо съществено, освен в малкото англоезични български издания и в реакции, провокирани от не много старателната находчивост на местни български медии.

Убийствата, обаче, са друго нещо. До тази сутрин се въртеше кратък репортаж по Евронюз, има статии в Льо Монд и Интернешънъл Хералд Трибюн. Разбира се, нормално е медиите да говорят най-вече за такива конкретни събития, а не за оплетени като спагети истории за изтекли подслушвания, връзки с организираната престъпност и неясна серия от очаквани и отлагани доклади в една периферна европейска държава. Все пак, ББС завършват новината със следния полу-инсайт:

Bulgarian Prime Minister Sergey Stanishev publicly pledged that his country would do its utmost to prosecute those responsible for the latest attacks, but diplomats say he is involved in a power struggle with the interior minister, Rumen Petkov.

Скоро обсъждахме с приятел безполезността на държавните ни медии и полезността на всяко по-сериозно разследване, което ББС прави тук. Това е организация, която се финансира предимно от данъкоплатците на Обединеното кралство (излъчва реклами само в някои от продуктите си, насочени към международна аудитория). Което някак не е честно. Търся начин да плащам на ББС за техните услуги. Току виж се почувстват по-ангажирани със страната ни.