Предложения нов Закон за училищното образование внася някои промени в продължителността и структурата на обучението.
Две години предучилищна подготовка
Предучилищната подготовка става задължителна за всички деца, които в съответната година навършват пет годишна възраст. Тази норма присъства и в приетия проект за изменение на сегашния закон, което би трябвало да се направи скоро и да влезе в сила от идния септември. Мярката е по-скоро положителна, макар мотивите за нея, с които проектът е пратен към Народното събрание, да са доста формално изложени.
Два гимназиални етапа
По-интересно е в другия край. Гимназиалната степен започва от VIII клас и се разделя на първи и втори етап (съответно от осми до десети клас и единайсти и дванайсти клас). При условие, че степента ще бъде пет годишна независимо от вида училище, в разделянето се постига някакъв ритъм и вероятно дари естетика. Определенията и оразличаванията, обаче, са доста мъгляви и сякаш целят да регламентират най-вече отпадането на част от учениците в X клас, а не структуриране и рационализиране на образователния процес.
Задължителните часове във всички етапи включват задължителна и задължителноизбираема подготовка. Освен тях, във втория гимназиален етап има и „профилирана/професионална“ подготовка. (Чл. 70) Това на пръв поглед звучи все едно профилиране или професионално обучение ще се случва само в XI и XII клас. Но не е вярно. Удостоверението за завършен X клас може да бъде съпроводено и от свидетелство за професионална квалификация. Редица клаузи постановяват всякакви възможни изключения, които се уреждат в наредба на министъра. Изключенията са и в двете посоки – задължително учебно съдържание може да отпада или незадължително да става задължително, според вида на училището. Това не означава, че по-надолу в нормативната йерархия няма да има ясна структура, просто законът не стига много далеч в предписанията си.
Удостоверението за завършен X клас дава „право на професионално обучение“. Тази формулировка сигурно има някакво обяснение, ако се свърже с последващото регламентиране на придобиването на професионална квалификация, уреждано в наредби на министерството. Обаче, „право на обучение“, каквото и да е то, би трябвало да има всеки. Това какви условия ще се поставят в някакви други нормативни актове е въпрос, който трябва да се урежда там, не тук. Нима никакво „професионално обучение“ никога няма да може да се регламентира и да се състои без завършен Х клас? Такива клаузи имат свойството да звучат по-скоро като отнемане на права, не като даване.
Още по-абсурдно е, че удостоверението дава „достъп до пазара на труда“. Не е ясно какво по този начин държавата се опитва да каже на пазара. Вероятно да бъде така добър за зачита този документ. Но не виждам възможните следствия от тази клауза в този закон.
Преходът от X към XI клас включва задължително външно оценяване, оценките от което се вписват в приложение към удостоверението. По всичко изглежда, че тук очакваните сценарии са или ученикът да излезе от системата и да си търси късмета „на пазара“ или да остане в същото училище и да продължи образованието си по учебния план, по който е бил приет три години по-рано. Практически, обаче, няма начин тази граница да не се превърне в стресова. Нищо чудно някои гимназии да престанат да обучават ученици в по-горни класове. Няма опит тук да се регламентира някаква мобилност на учениците, което означава, че преместването към друго училище ще става на общо основание, което пък означава, че дори успешните ученици от иначе слаби училища ще бъдат маргинализирани.
Принципи
Да направим крачка назад и да погледнем нещата по-общо.
В момента образованието е задължително до 16 годишна възраст. Проектът слага задължителна начална точка – на 5 години всяко дете трябва да влезе в системата – и прави възможно регламентираното и санкционирано излизане от системата в края на задължителния период с удостоверение за завършен Х клас. В някакъв смисъл това е позитивна структурна промяна, макар че втората й част в сегашната формулировка е сериозно проблематична.
Задължителността на образованието в този период трябва да подпомогне съвместното овладяване от учениците на основни познавателни, граждански и културни компетенции и умения, както и да създаде възможност за преодоляване на проблеми като неграмотност, невладеене на езика и маргинализация. Извън пожелателни и общи формулировки, които сами по себе си не са лоши („единна система“, „национален приоритет“, „Европейски съюз“, „равен достъп“, „качествено образование“, „пълноценно развитие на личността“, „диагностика и оценка на личностното развитие“, „учене през целия живот“), проектът не изглежда да адресира очевидни проблеми като неефективност на образованието при етнически малцинства и други маргинализирани групи, хаотична структурираност на учебното съдържание по образователни етапи и по вид, голямата фрагментираност на видовете училища и учебни програми.
Имаш ли представа защо правят предучилищната от 1 на 2 години? За да намалят работата на детските градини ли? Там не се учи писане и смятане и ще са едни доста изгубени 2 години за децата.
Ето тук има мотиви. Първо, разбира се, се позовават на ЕС и Лисабонската стратегия. Не че тя казва „направете го задължително“, но тук такива са навиците.
Най-сериозната причина, която виждам, е да опитат да помогнат в овладяването на езика при малцинствата, както и да улеснят навлизането в училищна среда за децата, които не са ходили на детска градина. Писане и смятане не се учи, но се придобива опит от общуване с връстници и поведение в по-организирана среда, което може да е наистина полезно при започването на първи клас. Особено ако през тези две години с децата се работи съвестно.
Юнуз, чудесно е, че правиш тези постове!
Само по последния въпрос на dzver да вметна разяснение, понеже детето ми е в детска градина и учим заедно по тетрадките, а другата година е предучилищна, та само да кажа, че не е вярно, че не се учи писане и смятане. Напротив, в програмите, които, струва ми се, са достъпни в нета, ще потърся линкове друг път, за предучилищните и за детско-градинските групи, ясно показват какво се учи. Има още в 3-та група всички цифри, форми, голямо-малко, събиране и изваждане, също така конструиране на изречение, времената, множествено и единствено число, конструиране на разказ, цялата азбука и т.н. още доста неща. Както знаете, нашето образование е спираловидно организирано и нещата се повтарят всяка година, като полека-лека се разширяват (един добър модел, според мен).
Второ, в САЩ и някои европейски страни училищната подготовка започва по-раничко (5 годишна възраст), като именно се минава през визуалния етап. Човек първо трябва да се научи да прави кръг, линия и т.н., за да може да изпише буква. Тези години изобщо не са изгубени, защото детето се подготвя психически (за което Юнуз вече горе е писал) и технически (писане, рисуване, броене и т.н.) за това, което после ще се превърне в по-организирано знание.
С две думи – първо поглеждайте програмите 🙂
Поздрави!
А какви са шансовете на един десетокласник да се постави успешно на трудовия пазар? Изобщо, като какъв работиш само със завършен десети клас? Това ми се вижда абсурдно и страшно, макар че очевидно има такава тенденция. Някъде може ли да прочета повече за това?
Гергана, благодаря за полезните уточнения. Мисля, че има накъде програмите да се развиват, но със сигурност две години задължителна предучилищна подготовка не ми се виждат проблематични.
bendyourcircuit, по принцип това са резонни въпроси. Би било полезно и похвално всеки да продължава образованието си възможно по-дълго и да получава от него възможно повече. Но това не може да се решава чрез въдворяване на младите хора в училище, докато решим, че са готови. По принцип тази задължителност трябва да е „мека“ норма. В никакъв случай училището не може и не бива да разчита на чисто институционално насилие.
Така че по принцип не е лошо да има начин системата да се напуска легитимно. Но трябва да се погрижим и за последствията.