Идеи за училищното образование

Образованието си има министерство. То е модерна институция и има сайт. На неговата начална страница министерството публикува новини. Една от тях е озаглавена “Предложение за обсъждане и обществена дискусия на Проект за Закон за училищното образование”. Текстът на публикацията съдържа две изречения. Първото повтаря дословно заглавието и е хипервръзка към файл с текста на проектозакона (който на места вече е поправян с промени и прецизирания на някои клаузи). Второто призовава читателите на сайта (сиреч общетсвото) да пращат “аргументирани предложения” на имейл адрес uchilishte@mon.bg.

Обществото трябва да се аргументира. Министерството, обаче, не се е погрижило. Не са публикувани мотиви и няма никакво позоваване на предхождаща работа. Няма дори елементарно линкване към по-общи документи като стратегии, програми или други целеполагания, които всъщност са налични на сайта му. Администрацията явно си представя дискутирането като процес, в който тя чака някой да й каже нещо, без самата да поема активна роля. (Тук може би трябва да изключим спорадичните семинари и конференции в не много широк кръг и медийните изяви на министъра.)

Проектът всъщност витае в пространството вече за трети мандат. Сегашният вариант беше анонсиран някъде през април. Акцентите, които бяха изведени в медиите, касаеха неща като финансирането и дисциплината. Министерството започна дебата, като обсъди намеренията си с “родителски и други организации”. Някак в ход законопроектите станаха два, като първия, вече приет от Министерския съвет в началото на юни, изменя за пореден път сегашния Закон за народната просвета, на който след това му предстои да бъде отменен. Идеята е някои промени да влезнат в сила веднага и да важат от следващата учебна година.

Цялостният закон, който явно ще бъде обсъждан по-дългосрочно, е към 60 страници. Заявяват се принципни положения на образователната политика, която държавата ще води. Качеството е “право” на получаващите образование, “задължение” на учителите или нещо, чието “осигуряване” се делегира на отделните институции в системата. Най-големият дял дискутира “образователната среда”, която освен институциите и организацията на системата със замах десубектира ученици, педагози, психолози, съветници и родители, като ги третира също като пейзаж.

Извън някои прекалености, проектът включва немалко разумни неща. Но каква е идеята? Текстът на един евентуален закон сам по себе си не е идея. Не е ясно дали министерството работи с такива.

Едно мнение за “Идеи за училищното образование”

Вашият отговор на lyd Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *