Какво да се прави с БАН?

Има нужда от по-детайлен разговор. Репликата за феодалните старци не е лоша за разчупване на леда, но иначе си е глупава. Също толкова глупава е и претенцията, че на БАН всичко му е наред. В този смисъл какво да се прави с БАН е актуален и резонен въпрос. По същата логика и със същите съображения, обаче, е важен и въпросът какво да не се прави с БАН. Предлагам няколко принципни положения.

Трябва да се запази (и развива) всяка структура, система и позиция, която допринася за произвеждането на наука.

Вярно е, че в други държави университетите отделят много по-сериозен ресурс за научни изследвания и няма централизирани държавни научни институции, които да работят във всички основни клонове на познанието. Но не е вярно, че наука се прави само в университетите и се финансира само или предимно от частни капитали. Аргументът, че държавното финансиране не е пазарно, не е валиден, ако се положат достатъчно усилия в установяването на подходящите процедури. Централизацията е проблем, но и улеснение. Дългосрочно тя може и да е излишна и пречеща. Краткосрочно предоставя възможност за по-лесно преструктириране. Във всеки случай, нито един институт, секция, дори отделен учен, който произвежда някакъв резултат, не е излишен. Да се премахва ресурс, който просто може да бъде накаран да работи, е недалновидно.

Бъдещето на БАН не трябва да е функция на развитието на университетите.

Дали университетите ще успеят да развият изследователския си потенциал е открит въпрос. Трябва да се работи усилено това да стане. И е валидно твърдението, че науката по същността си трябва да се обективира в образование. Но образователният процес не е само преподаване. Ако Геофизичният институт може да определи рисковите сеизмични райони, да предвиди възможните сценарии и да консултира държавни институции, други организации и граждани относно мерките, които трябва да се взимат в областта на управлението на бедствия, планирането и градоустройството, това е образователен процес. Аналогичните примери са много. Образованието е овладяване, пресъздаване и употреба на познавателен резултат. Това не се случва само в университетите, това се случва в цялото общество. И БАН, както всяка друга научна институция, има пряко отношение към образованието.

Материалните активи, които са собственост на БАН, трябва да продължат са служат само за производство на наука и да останат собственост на научните институции или на държавата.

Това е в полето на очевидността. И е сериозен тест за всеки, който се заема да прави политика в тази област. Ако идеята е да се подобри научния потенциал на държавата, трябва да има ясна гаранция, че евентуални промени не се опитват да решават други казуси и да задоволяват други претенции.

Държавата трябва да се концентрира върху своите приоритети, не върху приоритетите на науката.

Призивът за определяне на приоритети не е лишен от основания. Но той не означава оставете пет института и закрийте другите. Той само означава какво и с колко може и трябва да се финансира с оглед на държавния интерес. Би било добре да се откажем да гледаме на научните и образователните институции като на нещо, предназначено само за държавна употреба. Науката е универсална. Всяка от тези институции може да работи във всякакви констелации, за всякакви (законни и академични) цели. Единственото, върху което държавните приоритети трябва да оказват влияние, при това в умерени граници, които не позволяват загубата на наличен потенциал, е държавното финансиране.

9 мнения за “Какво да се прави с БАН?”

  1. Геофизичният институт и сеизмичното райониране е вероятно най-лошият аргумент в полза на БАН, който бих могъл да измисля.

    Във ВИАС обичаха да ги сочат като пример за формализъм и малоумие – картата им от преди Свищовското земетресение просто игнорирала потенциалните огнища извън границите на България.

  2. Това ми напомни за проблема с циганите – да ги направим на сапун или да им помогнем да се грижат за себе си и така да генерират благополучие за цялата държава 🙂 Да унищожищ е по-лесно отколкото да върнеш към пълноценен живот. Да направиш революция е по-лесно отколкото да мислиш какво да дойде на мястото на разрушеното старо.

    А относно знанието и образованието, у нас мнозинството не мисли за тези неща извън клишетата (любимото, което ежедневно се мъча да преодолея с учениците ми е това, че знанието се получава като ти преподават, че това, което не е преподането, не се брои за научено или пък не е сигурно, че е научено „правилно“), но това може да се промени 🙂

  3. @Спас Колев Има начини да се контролира качеството на научната работа. Нямам идея как работи Геофизичния институт. Изразът в текста е „ако може, то…“. Много висши училища също са под всяка критика, но не са тръгнали да ги закриват. Друг въпрос е какво прави НАОА, за да ги стимулира да се развиват.

    @lyd Всъщност, трябва допълнително да се каже, че БАН образова и в по-прекия смисъл на думата, като обучава докторанти. И не е лошо да разгърне тази дейност по-сериозно, включително, например, чрез интитуционално сътрудничество с университети, а не само чрез индивидуални ангажименти на учените.

  4. Макар и много предубеден (работя в СУ) моето мнение до голяма степен се застъпва с това на Юнуз и то по няколко обективни кръга, а не по принцип. Смятам, че закриване/разрушаване на каквото и да е би било пагубно в настоящата смяна на поколения, поведенчески модели и разбирания. По-добре би било младите учени сами „да направят разликата“ и да разберат кое как е. Това става с много пътуване, гледане и РАБОТА. Ето и какво смятам за полезно от гледна точка на държавното финансиране – чуждестранни специализации на млади учени, много реална практика в научната сфера (работа в смесени екипи, фирмени структури, мултидисциплинарни изследвания) и да им се създава ежедневна и тежка работа. Всичко друго са спорове за яйцето и кокошката.

    ПП Щях да забравя – много полезни биха били методите на неформалното обучение на места като преструктуриращи се звена на БАН или факултети на висши училища. Виждал съм ефекта върху хора в предпенсионна възраст, очаквам, въпреки съпротивите това да помогне и на научните кадри. Това също е важно – какъв инструментариум ще се подбере за преквалификация на тези хора – реформа без задължителни обучения няма как да се случи.

  5. ВПРОЧЕМ САМО НИ РАЗДЕЛЯТ НА ВУЗ И БАН!!! ЗАЩОТО МАФИЯТА ОКОЛО ХИТРАТА АЛБЕНА ОТ ФОНДА В МИНИСТЕРСТВОТО ВЕЧЕ СЕ ГОТВИ ДА ЛАПНЕ ПАРИТЕ, КАТО ГИ ДАДЕ (СЛЕД НАГЛАСЕНИ КОНКУРСИ) НА СВОИ ХОРА, ЕСТЕСТВЕНО ЩЕ ИМА ПРОЦЕНТ!

  6. ПАРИ ЗА НАУКА ТРЯБВА ДА СЕ ДАВАТ, А ЗАРАДИ ЕС ЩЕ ТРЯБВА ДА СЕ ДАВАТ И ПОВЕЧЕ! значи ИЗОБЩО НЕ СТОИ ВЪПРОСЪТ ДАЛИ ДА СЕ ДАВАТ ПАРИ ЗА НАУКА! А НА КОГО ДА СЕ ДАВАТ! и създадоха конфронтацията на БАН или на ВУЗ…..
    истината е че :
    повечето ДОБРИ УЧЕНИ СА В БАН, НО ТАМ СТРУКТУРАТА Е КРАЙНО ЗАКОСТЕНЯЛА.
    В УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПОВЕЧЕТО СА САМО ДАСКАЛИ, НО ОРГАНИЗАЦИЯТА ИМ Е ПО-РАЗКРЕПОСТЕНА И ДИНАМИЧНА!
    значи трябва:
    БАН значително да подобри организацията и СТРУКТУРАТА си !
    реформите в БАН задължително трябва да включват
    1.1. връщане мандатността, където има лице с повече от 2 мандата веднага да се проведе нов конкурс!
    1.2. промяна на начина на финансиране така че парите да отиват дирекно до учените, без междинни звена! да се увеличат заплатите в БАН, евентуално след умерени съкращения,
    1.3. промяна в устава – директори, зам.директори и н. секретари на институти да не могат да се избират за членове на общото събрание на БАН!”
    1.4. да се махнат специалните станишеви пари за академици. да се даде срок пр. 6 месеца академиците сами да се прочистят от слаби, избрани по политически причини учени! ако след това не са махнали поне 15-20 академици и член. кор. да се премахат тези титли и ДА СЕ ИЗБЕРА НОВИ АКАДЕМИЦИ ПО НОВА, ПО-ДЕМОКРАТИЧНА СЪСТЕМА – НАПР С ГЛАСУВАНЕ НА ВСИЧКИ ИМАЩИ ДОКТОРАТ В ОБЛАСТТА!
    1.5. да се СЪКРАТИ ПОНЕ НАПОЛОВИНА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ, а освободените стаи да се дадат на институти които са натясно!
    1.6. Поне половината от БАН ( а защо не и от ВУЗ) ДА МИНАТ НА СРОЧНИ ДОГОВОРИ! напр. 2-3 години за нехабилитирани, 3-4 за хабилитирани. атастацията им да е според публикациите им, като главно се гледат дали са в престижни международни издания (с висок импакт фактор за точните науки и да са в ERIH при хуманитарни и обществени)
    1.7.,1,8….,1.n., ….. добавете още, знам че знаете!!
    НО – ТОВА ТРУДНО ЩЕ СТАНЕ – ИМАЩИТЕ ВЛАСТ В БАН НЯМА ДА СЕ РАЗДЕЛЯТ С НЕЯ!

  7. Уважаеми писачи, няма да Ви тормозя с анализи и предложения, но искам само да припомня на тези, които знаят и да кажа на по-младите, които не знаят, че преди около 30 години имаше Единни центрове по математика, физика, химия и т.н. между институтите от БАН и съответните факултети от Софийския университет /единствен, който и сега е Университет/. Учените от БАН четяха лекции заедно с колегите си от СУ, без да имат пререкания и без проблеми. Студентите биваха дипломанти и в Университета, и в БАН. В БАН и сега се обучават и дипломанти, и докторанти. Скоро Сметната палата прави одит на институтите на БАН, последван от международен, чиито резултати се очакват. Нито едно нарушение не беше отбелязано. А сегашните псевдоуниверситети – биха ли издържали на един одит с тия купувания на изпити, дипломи, корупция. Знаете ли, че най-калпавите ставаха студенти вав ВИИ „КАРЛ МАРКС“ сега УНСС /известен с масовото купуване на изпити/. Тази сутрин по БНТ показаха, че това е и в Стопанска академия Д Ценов в гр. Свищов. Люпилни на менижъри, рекламни агенти и тем подобни никому не нужни. Не сравнявайта Американските университети с новоизлюпените български. Спрете разрухата!
    Коментирайте факта, че 80% от проектите на МОМН при чуждестранни рецензенти са спечелени от учените в БАН.

  8. >“Вярно е, че в други държави университетите отделят много по-сериозен ресурс за научни изследвания и няма централизирани държавни научни институции, които да работят във всички основни клонове на познанието.“

    Това е много относително.
    Общо взето много хора вдигат този „аргумент“ срещу БАН, без да са ориентирани за какво говорят.

    Примерно в Щатите има много национални лаборатории:
    Livermore
    Brookhaven
    Los Alamos
    Като попитах Google
    Изкочиха и един куп, за които ня бях чувал.

    Ако кажа Франция със сигурност ще скочат „специалисти“, да ми обяснят, че Френската академия на науките няма нищо общо с българската.
    Тя да, но „спецовете“ явно не са чували (или се правят, че не знаят) за CNRS – организация, подобна на БАН, с тая разлика, че БАН е съсредоточена в София, има институт във Варна, както и обсерваторията на Рожен и метеостанцията на Мусала.
    CNRS има подразделения в цяла Франция. Като умножим това по разликата в мащабите, може да се добие представа, за какво иде реч.

    Може и още много да се говори, примено за Германия, където си има един куп академии, и т.н.

    Може да има и страни, където наука да се прави единствено в университетите, но поне в развитите страни се налага да се направят допълнителни научни центрове.

  9. Абе остави БАН, то там смислени промени няма да има поне още 20 години. Най-доброто което може да се направи пак Дянков го каза още преди доста време – разпродажба на дълготрайни активи на БАН в полза на фонд за целево финансиране на научна дейност – оттам ще дойде вече и стимула за по-ефективна дейност и хорицата там (стари или млади) сами ще се реформират.

    За мен лично по интересен е въпросът ЗА и ПРОТИВ ВАК и централизираното раздаване на звания и акредитации – тук имам категорично мнение, но все пак ми се иска да чуя и други такива преди да го споделя. 🙂

Вашият отговор на Божо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *