Трябва да се подобрят условията за правене на бизнес и въобще за реализиране на човешката свобода.
Трябва да се пресекат потоците от държавни пари към клиентелата около управляващите и измамата да стане морално и правно неприемливо и опасно начинание.
Трябва да се намали корупцията и да се премахнат елементите от системата, които я правят възможна, ефективна, а често дори и смислена, поради откритата абсурдност на правилата.
Трябва да се промени самия процес по изработване на тези правила така, че да включва в себе си мъдрост, съвест, толерантност и солидарност.
Трябва драстично да се подобри качеството на публичните услуги за гражданите, които се предлагат чрез посредничеството на държавата.
И най-важното, трябва да се гарантира справедливо правосъдие.
Дали това ще се случи? Едва ли веднага и в достатъчна степен, независимо от резултатите на изборите. Проблемът е, че този политически процес не е основан върху договарянето на справедливост.
Идеята за справедливост не може да се реализира стихийно. Условията за нея трябва да се изграждат търпеливо, последователно и мъдро. Отделните хора и общности – „народът“ – може да искат справедливост. Но някой трябва да артикулира това като цел. И всъщност не само „някой“, а всички, които молят обществото за доверие. Никой не изглежда в състояние да го направи. Никой не мисли през тази идея като водещ принцип, било защото същинският му интерес е друг, било защото е повлечен от обстоятелствата.
Ще трябва да чакаме още. Защото това всъщност никога не се е случвало в историята на тази държава и тази нация. Все още.
Мисля, че е крайно време да започнем да разсъждаваме в посока „КАК ДА ПРОМЕНИМ“, а не „ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ“.
Има смисъл. Но, разбира се, понякога трябва да можем да погледнем отстрани и да си дадем сметка какво се случва и какво е възможно да се случи по-дългосрочно. Проблемът през 1997 – 2001 беше тъкмо този. Поради някакво сложно премерено вътрешно балансиране и страх от краткосрочни ефекти не се случиха неща, които можеха да променят процесите и нагласите дългосрочно. И не стана ясно дали въобще тази визия я имаше.
Затова понякога казвам, че дори и десните, дори и по-нормалните и адекватни хора от тях, възприемат политиката като маркетингова игра. Предприемат стратегически действия през способността си да промислят и овладеят начина, по който хората биха ги разчели в непосредствено бъдеще. А това не е мислене през справедливост.
Друг е въпросът дали тогава и дали сега това е възможно и е добра политическа стратегия, дали това не поставя под въпрос оцеляването на съответните политически играчи. Но ето, те се включиха в тази игра и подцениха ходовете на противника. Когато се играе по такива правила, резултатът винаги е негативен.
И да не забравяме, че в добрия случай сега водещите ще бъдат ГЕРБ. А на тях все още им предстои да преминат през начални цикли на политическите организации. Просто все още нямаме нормален контекст за същински политически процес. Само си представете ситуация, в която повечето политически сили наистина работят с оглед на благото на обществото и справедливостта. И после се огледайте.
Това означава, че предстоящите избори са много важни, но е още по-важно какво правим след тях.
Важно е. Всичко е важно.
Аз ще ти предложа нещо конкретно. Още повече е във връзка с проект, който сме дискутирали. По начало Conceptmoves беше замислен и като think tank.
Можем да предложим безплатно да организираме мислене какво би било добре да се направи след изборите и да го предложим на победителя, без значение кой.
За това което трябва да се промени спор няма, но ми се струва че ще се разминем по отношение на въпроса Как?
Така зададени промени са прекалено абстрактни, за да бъдат директно прокарвани. По отношение на първите няколко бих предложил една единствена мярка, която съм уверен ще даде много добър резултат – забрана на кешови разплащания на стойност 5000 лв. Това директно ще капсулира сивата икономика и ще даде шанс на предприемаческото мислене. Тук има само един проблем – в България сивата икономика е голяма част от икономиката, затова преди подобна мярка да бъде въведена трябва да се мине през амнистия на сивите капитали.
Справедливостта пък за съжаление е по-скоро субективна категория, така че преследването на справедлив резултат е безсмислено и дори опасно начинание. Ако политиците разглеждат дейността си като маркетингова стратегия, защо просто да не използваме това за постигане на едно равновесно състояние на пазара на политики. Тук по-скоро виждам недостатък от страна на гражданите, които не могат или не искат да използват своята пазарна сила. Естествено заслужава си да се помисли дали някой институционални промени не могат да помогнат за по-осезаема взаимовръзка. Например – защо териториалните полицейски началници и градските прокурори да не са избираеми длъжности?
*на стойност над 5000
Точно това си мислех и аз, Владо – бих предложила всичките си идеи за благоденствие на всички, които спечелят изборите. Въпросът е, обаче, дали те се интересуват от каквито и да е идеи за благоденствие. Ето защо е важно кой ще бъде избран – дали ще иска да работи за благоденствието на гражданите или за нещо друго. Добрите намерения не са кой знае какво, но са важна предпоставка.
Във връзка с този коментар, хвърлете око на днешния ми постинг за (не)влизането ми в политиката.
@Владо
Можем да го обсъдим. Но за да бъдат смислени такива инициативи, трябва да има „същностна размяна“, както казва Веско. Така че, „няма значение кой“ може да е окей, но този „някой“ трябва да го иска и да е готов да вложи нещо в осмислянето на процеса и резултата. Иначе добрите идеи са си „някъде там“, не е като да ги няма.
@Добри
Това може би предполага отделна публикация, но набързо. Не става дума, например, за „икономическа справедливост“. Нито за нечие специфично разбиране за това що е справедливо. Става дума самото търсене на справедливостта да се оценности, да има грижа за дискутирането и разгръщането на идеята, да има процес, който да бъде воден от тази идея.
@Yunuz
Юнуз ти си домакин тук. Ако организираш някакво обсъждане, аз ще се включа. За „същностната размяна“ съм съгласен, но животът ме убеди, че ако не опиташ нещо, то обикновено не става от само себе си.
Лидия – за съжаление всички умни и честни хора, които познавам нямат желание да влизат в политиката (поне засега). Аз също. Но пък от друга страна сериозно ми писна да ме правят на будала в страна, в която съм останал, защото съм вярвал, че човек е най-добре да стой в Родината си и че за 10-15 години всичко ще се нареди. И се получи, че докато „умните се наумуват, лудите се налудуват“. В последното L’Europeo чете ли разговора с участник А. Райчев – как тънко се опитва да убеди аудиторията, че „това е положението, това е капитализмът“. Да, ама не. На всеки мислещ човек му е ясно, че винаги ще има хора, които в някакво отношение са По от него – било то по-богати, по-красиви, по-високи и прочее. Въпросът е играта да има правила, които да важат за всички.
@Владо – четох 🙂 но, да, това Е капитализмът като суровина. Друг е въпросът как може да бъде „обработен“. Фактът, че не колим сами прасета, не може да промени факта, че ядем салам. А правила може да има и да важат за всички, но други фактори да пречат на някого да влезе в играта. Ясните правилата за бизнес и спазването не гарантират непременно на всеки условия за влизане в бизнеса, например. Нужен е капитал, знания, умения и пр. Но това са едни други въпроси, разглеждани така или онака отдясно и отляво.
Лидия, не говоря за обработване, нито за равен старт. Това беше и е утопия. Говоря за спазване на правила и закони. Нормално е един човек с повече ресурс (било то капитал, знания, умения, др.) да има повече успех от друг с по-малък ресурс. Животът е пъстър – един иска да става футболист, втори -учен, трети – бизнесмен, а четвърти – овчар. Въпросът е това какъв ставаш и постигаш да зависи в по-голяма степен от ресурси като собствени знания и умения, отколкото от партийна принадлежност, роднински връзки и прочие. Навсякъде по света има неспазване на законите, но май в никоя нормална демократична страна те не са толкова големи и повсеместно разпространени както в България.
Попаднах от един форум в блога на БгРаботодател. От там пък попаднах тук.
В статията „Правилата на играта…“ (http://www.bgrabotodatel.com/blog/2009/05/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-1/) много добре е описан един важен момент, които често ни обягва – и именно възпитанието и израстването на децата в тази една и съща среда от години и като общо цялата нагласа за измама.
Темата не е много светла, но наистина корена на злото в случая се крие в едно много дълбока залегнала в умовете, кротка и тиха измамническа реалност на българина.