Когато определяме кои страни са демократични, ще използваме една строго формална дефиниция на демокрацията. Дадена страна е демократична, ако признава на своя народ правото да избира правителството си чрез периодични, тайни и многопартийни избори на основата на всеобщо и равно избирателно право. Наистина, чисто формалната демокрация не всякога гарантира еднакво участие и еднакви права. Демократичните процедури могат да бъдат манипулирани от елита и невинаги отразяват точно волята и интересите на народа. Но ако се отдалечим от формалната демокрация, ние даваме възможност за безкрайни злоупотреби с демократичните принципи. През нашето столетие най-яростните врагове на демокрацията атакуват „формалната“ в името на „действителната“ демокрация. Такова беше оправданието на Ленин и на болшевишката партия за разпускане на Учредителното събрание и за провъзгласяване на партийна диктатура, която „в името на народа“ да осъществява действителната демокрация. Формалната демокрация, от друга страна, предвижда реални институционални гаранции срещу диктатурата и е много по-вероятно в края на краищата именно тя да създаде „действителната“ демокрация.
Франсис Фукуяма, Краят на историята и последният човек, 1992
Важно е да не забравяме, че формата създава предпоставки, но не гарантира 🙂
Не сме достатъчно граждани
Да, няма демокрация. Демокрацията формално би се обществено състояла посредством властване на демократични правила. Синтетичното „нека властват демократични правила“ се разделя аналитично на положенията:
1. на власт да бъдат правила;
2. тези правила да бъдат демократични.
Т. е. нека ясно бъде прогласено, че властването на правила би било (едно необходимо) условие за реално демократично устройство (на обществото). Не че правила да властват заради демокрацията, а демокрацията да става по неотменими правила. Което иде да рече тъкмо, че демократичните правила биха били преди всичко правила, които са на власт и едва след това – демократически кодекс. Демокрацията не може да бъде теоретично изчерпана (и отстоявана единствено критически).
С настоящия свой текст се стремя (по повод и в приемственост на горепоместения текст на Фукуяма) да акцентирам върху властовия аспект на демокрацията.
Как демокрацията може да бъде на власт? Демократичните практики биха били последствия (от властващата демокрация). Демокрация, народовластие – как народът може да бъде на власт? Народът по отношение на себе си предпоставя политическо (икономическо) властване на елити (еманципанти). А властовата елитарност снема демокрацията. Невъзможно е народът да бъде народнически на власт. Народът може да бъде на власт, ако безостатъчно снеме себе си в гражданство (т. нар. гражданско общество). Тогава елитните в политически смисъл наистина ще бъдат властово делегирани от гражданството управленци (първи сред равни).
Парадоксът (предвид току-що написаното): ролята на гениалните и живописни политически парвенюта като Чезаре Борджия и Наполеон Бонапарт за формирането на гражданско общество.