Отчаяхте ли се вече? Виждате ли изход? Има много поводи да обвиняваме.
Царя и НДСВ, които четири години играха ролята на буфер и параван, а после се превърнаха в удобна постелка, на която комунистите да изтрият старата кал от обувките си.
БСП, които опиянени от успеха на лъжата и лицемерието подмениха старата си вина със стотици нови и затъват все повече, умножавайки своето безочие у всички около тях.
ДПС, които използваха волята за достойнство и признание на турците и мюсюлманите, за да опазят Държавна сигурност и да превърнат корупцията в най-предвидимия начин за постигане на резултати в държавата ни.
Десните, които си мислеха и все още си мислят, че политиката е куха игра на маркетинг и власт, и по това не се отличават от другите и нито една от техните вини не им е напълно чужда.
Бойко Борисов, който е просто продукт на цялата тази перверзия, празен ход, който ще бъде запълнен със същата помия и ще минира всякаква възможност вината да произведе поне малко мъдрост.
Всички подлизурковци, които идват с налуден и мразещ поглед и си отиват с кисела усмивка, без да знаят какво да правят с живота си и с трохите, които са откраднали.
Напира ли омразата в душите ви?
Полезно е да се вменява и поема вина. Но няма ефект, ако не покажем също и съчувствие. Не към уродливите обществени чудовища, изброени по-горе. Към всички нас. Към самите себе си. Защото това е нашето лице. И то е такова, защото забравихме, че най-важна е справедливостта.
Да, политиците ни лъжат и не работят за нас. Но дали всички ние не търсим успеха си за сметка на другите? Кога за последен път постъпихме справедливо?
Политиката не е пазар за обещания и състезание по омраза. Политиката е договаряне на справедливост. Справедливост за всички.
Добро начало! Чакам още. И ще трябва да поддържам политическа активност поне като говоря с приятели, роднини, ученици и пиша в блога, за да ти давам добър пример 🙂
А какво предлагаш на практика? Дотук виждам само хубави думи?
Не знам доколко тези думи са хубави. И къде точно думите прехождат към практическото. Предлагам справедливост. На практика. Дали това са само думи?
И кво са? Всичките са маскари?
Справдливост за всички така, както я разбрах аз 🙂
http://asktisho.wordpress.com/2007/06/18/justice4all/
Страхотно казано! Поздрави за текста! Не зная за вината, при нея има и много място за опрощение. За справедливостта съм сигурен — еднаква и за всички.
за жалост това, което последните 37 години от моя живот казват е, че справедливост на този свят не съществува … най-малко я намираме там, където трябва да е.
Е, чак пък да съм се отчаяла?
Такова е положението.
Истината е, че както обикновено, като се замисля за тези неща и стигам до почти същите мисли и даже до още по-горчиви, защото съм вече на 44 години и целият т.нар. преход се състоя в активния ми живот.
Всъщност, не съм се отчаяла, а обикновено изпитвам страшно много гняв.
Това ми един от най-големите грехове напоследък.
Гневът е греховна страст.
Ако сега изригна и напиша всичко, което ми е на душата по повод на справедливостта тук и сега, ще стане страшно.
Не бива да го правя:
1)Защото сме Велика сряда и сме в средата на Страстната седмица;
2)Защото ще стане много дълго – десет пъти по-дълго от написаното от теб, а това никак няма да бъде възпитано; освен това ми писна да се гневя – нищо не променям, само вредя на себе си;
Трето, защото само със ставащото тук и сега не може да се живее.
Трябват и вяра, надежда и любов.
За вярата и любовта сега няма да пиша, че е много лично, но надеждата ми специално за тази година е: з-е-л-е-н-и-т-е!
Моята надежда тук и сега е за тях, ако изобщо успеят да съберат пари за явяване на изборите, де…
Трогателен опит да споделиш отчаяние сред все по-отчаяните под лозунга „Всички са маскари!“ с памфлета на уста: „Нека се вгледаме в себе си“. 20 години се вглеждаме в себе си и оставяме БСП и ДПС да гледат себе си на гърба на всички ни. Ако смяташ, че този е начина да се бориш за по-добро бъдеще на и в страната си, забравил си, че друг начин да постигнеш това освен политическия просто няма. Вменяването на разни общи приказки за сметка на конкретни действия е бягство в сферата на философията и теоретизирането, в които явно ти е призванието… Съжалявам, че трябваше да съм така остър, но празни високопарни „вайканици“ на фона на престъпленията, които управляващата коалиция върши, ми се виждат смешни и недостойни.
Гласувайте, това е политическия и единствен начин да не ви се налага да ставате жалки оратори с голословни каузи.
Да, Юнуз. Но заставайки зад изконната идея на вътрешната политика като справедливо и целесъобразно управление на едно общество помага да видим само отклоненията. Проблемът за избора сега е по-значим. Защото твоите думи, трябва да се превърнат в дела и така да бъдат продуктивни. И има два начина: или да създадеш алтернатива (да влезеш в политическия живот със своя идеология и партия) или да избереш сред вече налично съществуващото. В рамките на една система (каквато е изборната демократична система), отказът от избор Е също избор. Не считам публикацията ти за празни думи или вайкане. Насърчавам за една крачка по-напред. През призмата на справедливостта партиите са уродливи обществени чудовища, което само би довело до пасивност по време на избори. Трябва да предложиш нещо повече.
Аз като човек с десни пристрастия не разбирам защо десните да са хора, които да си мислят, че политиката е куха игра на маркетинг и власт. И също ме притеснява фактът, че излиза, че всички налични политически фигури отиват, макар и с нюанси, в един кюп.
Разбира се, че десните са правели грешки и сигурно правят. Грешките са нещо нормално и слава Богу, че човек се учи. За мен въпросът е дали направените грешки се възприемат като грешки, както мисля, че все пак става при десните, или се определят като грешки само на думи. Важно ми се струва също поради каква причина са направени грешките: принципно неправилна изходна позиция (неправилна, защото не поставя доброто на народа на първо място), неопитност, недобра преценка… вторите две са поправими.
За справедливостта… трудно ми е да намеря пряка връзка. Това, че всеки народ заслужавал управлението си, смятам за вярно само доколкото целият народ взет заедно е избрал и заслужил управлението си; но много хора, взети поотделно, съвсем не заслужават избраното иначе от народа управление. Не вярвам, че няма справедливост в политиката, защото ние не постъпваме справедливо в решенията, които взимаме. Независимо дали ние лично постъпваме или не постъпваме справедливо, имаме правото да изискваме справедливост, защото тази справедливост засяга не само нас, а целия народ. Само че ако не сме справедливи, а искаме справедливост, не сме с чисто сърце, но чистото сърце е нещо лично.
Еми то това е големият въпрос – дали да оперираме само в личното или да излезем навън и да оперираме в общественото 🙂 Ако смятаме, че самите ние сме се научили на справедливост (или каквато друга ценност си изберем за важна), да чакаме ли всички останали да се научат на същото или да действаме навън преди това?
Политиката е игра и говоренето за игри винаги привлича запалянковците. Казвания, че неизбирането е избор и че десните са си добри, или пък че не може само с говорене, а трябва да се влезе в политиката, или пък новата вълна на ограничен интерес към зелените са нищо повече от това — запалянковщина. Не се сърдете — така си е.
Мисленето за справедливост е много по-важно от фенското заиграване. Разбирането на тая справедливост, прилагането и във всяко действие е много по-ценно от въпроса „ах, за кого ще гласуваме, щото нали трябва да гласуваме“. Мисленето и разбирането на вината — също. А вини и несправедливост има много.
И много от тях са наши — и най-добрият измислен политик да изберем, без да имаме понятие за доброто в обществото, правим само поредния празен ход. А понятие се нямаме.
Turin, никъде в моя коментар няма място за тълкуването, че не може само с говорене, а трябва да се влезе в политиката. Обрисувах само двете алтернативи на участие в демократичната система – или да бъдеш избранник или избирател. Отказът от едното и другото, за мен е отказ от самата система. Бих разбрала всеки, който отказва да гласува, но не защото всички са маскари, а защото иска преврат на властовата форма на управление. В противен случай, трябва да се помисли върху гореспоменатото от самия теб понятие за добро в обществото и да се направи избор. Изборът спрямо идеи и понятия никога няма напълно да ги удовлетворява, но тъкмо това е и ролята на критериите – да ни направи способни да отсъждаме.
Но къде се водят разговорите за ценностите? Искам Юнуз и Ясен да говорят за ценности и офлайн и да ги чуват повече хора, и все повече да се включват в разговора. Имам мечта 🙂
А аз не мисля, че политиката е игра. Че в политическата пристрастност може да има елементи на запалянковщина, да, но не виждам нещо кой знае колко лошо в това. И понеже вярвам, че немаловажна част от живота ни зависи от политически решения (а не от световната конспирация, например), смятам, че въпросът за кого ще гласуваме е важен. Не разбирам защо този въпрос трябва да бъде степенуван по важност с разбирането на справедливостта и какво следва от това степенуване по важност. И двете са важни и са съвсем не противоречиви или несъвместими. Надпоставената позиция ми е неоснователна.