Какви действия извършваме, за да се социализираме? Най-общо казано, трябва да заявим присъствие, да общуваме и през това общуване да постигаме резултати и развитие, да осъществим промяна в себе си, в другите, в условията.
Тези неща имат различни модуси и контексти, които определят различните социални мрежи, в които сме вкючени. Социалната мрежа не е инфраструтура или статична конструкция. Социалната мрежа е динамична съвместност на субекти, които развиват себе си и света.
Има, разбира се, някои условия и отношения, които са по-устойчиви от други. Раждаме се в семейство. Имаме род, съседи, град, държава, език, включваме се в професионални и идейни общности. Нито една от тези общности не сме избирали „на чисто“. Няма момент, в който да не съм ангажиран изобщо с даден идентификационен модус и след това изведнъж да съм се включил в него без това да е вече обусловено от някакво общуване. Дори при най-рационалните и самостоятелни избори всъщност има вече извършени действия, които са ме развълнували или засегнали, вече открити перспективи, които са импонирали на моите ценности и цели. И заедно с това, моето включване или другите действия, които съм предприел, са променили тези общности и идентичности.
Да пренесем това в интернет. Идентичността в интернет играе все по-силна роля. И това не е просто мода, някакво временно явление. Това е напълно съгласувано с духа на времето, утвърждаването на демократичността и свободата. Просто технологиите ускоряват и улесняват процеса. Все повече хора активно заявяват себе си (лични сайтове, блогове, снимки, видео, всичко, което „показва“ хората). Същото се случва с общностите (форуми, отново блогове, Уикипедия, всеки общностен сайт, всяка услуга позволяваща публикуване на потребителско съдържание, всяко заявяване на привързаност и подкрепа). И тези неща, разбира се, са в постоянна синергия помежду си и с целия останал поток от информация, дейности и процеси.
В този момент се появява Фейсбук, който ви предлага инстументи да изградите идентичност и да се включите в общности. Разликата е, че процесът е станал още по-консистентен, нещата са се ускорили още повече, няма нужда да се грижите за абстракциите. Фейсбук е инфраструктура. Има готови устойчиви идентификации (мрежи) – държава или град, компания, университет. Има не чак толкова устойчиви, наричани групи. Има други, хибридни варианти. Имате контакти. Извършвате дейности и произвеждате резултати, които разпределяте в тази инфраструктура.
Въпросът е – защо това е отделен сайт, една конкретна услуга? Несъмнено, така е по-лесно да се демонстрира и осмисли структурата на социалността. Но създава и сериозни ограничения. Нито личностите, нито общностите могат в достатъчна степен да контролират условията, в които са поставени. Фейсбук може да твърдят, че ви дават контрол, дори може и да го искат. Но той никога няма да е достатъчен. Защото онова, което трябва да се контролира, е реалността, а тя е създадена централизирано и е по същество субективна, не достатъчно универсална.
Има начини да се излезе от това – например Фейсбук Кънект, който позволява да си използвате идентичността във външни сайтове. Но това не променя начина, по който я изграждате. Нито общото усещане, че Фейсбук е просто една затворена самодостатъчна територия, която е нещо паралелно. Затова там, например, игровостта е толкова акцентирана – Фейсбук не е основното. Да не говорим за специфичния маркъп за приложенията, които съответно много трудно могат да излезнат „навън“.
Преди време се случи да разговарям с една организация, която искаше да вкара „социална“ функционалност в някои от доста популярните си сайтове. Стана дума и за Френд Кънект на Гугъл и тогава споменах, че това засега не е достатъчно сериозно и не дава много функционалности. Все още смятам така.
Но да помислим в перспектива. Съчетанието между Френд Кънект и ОупънСошъл дава много по-различно отношение между идентичност, общности и условия. От една страна е идентичността. Най-общо, това е профилът в Гугъл, който обаче може да се подмени с много други начини на изграждане и дефиниране на идентичност. От друга са общностите – всички сайтове, които се включват. Условията се дефинират от ОупънСошъл и програмните му интерфейси – платформа с отворени спецификации, за която се грижи общност от разработчици, координирана от фондация.
Обратно, Фейсбук събира и затваря всичко това в себе си, като унифицира много повече неща, отколкото е нужно. И е неизбежно да се появяват драми като онази за собствеността върху информацията, която потребителите публикуват. Защото Фейсбук, всъщност, не е социална мрежа. Не ви позволява да контролирате и развивате в достатъчна степен инструменталността си. С всички следствия от това върху идентичностите, общностите и начините, по които едните развиват другите.
Все още не ползвам Facebook. И това ме радва! 🙂
Едно (ненужно) отклонение: В теорията за фирмата се задава въпросът: защо, след като е по-ефективно хората да търгуват директно помежду си, например често е по-евтино да се наемат хора на свободния пазар (няма престои и пр.), те все пак създават фирми и се ангажират с тромави структури и съпътстващи разходи: Отговорът е – заради транзакционните разходи, които изисква всяко договоряне и, бих добавила, заради сигурността. Бих приела разходите (на време) за информиране, помненето на пароли и т.н. като аналог на транзакционните разходи (ето, аз не познавам Оупън Соушъл). Опитвам се да кажа, че не е въпрос само на интерфейс и спецификация. Масовият потребител пести времето си , привиква и – повярвайте ми, не е толкова склонен да блуждае из интернет пространството, да се логва навсякъде и …. да чете десетки общи условия.
А ако оставим високата материя:) – след като прочетох какво си въобразяват основателите на Фейсбук по въпроса за авторските права, изтрих цялото си смислено съдържание. Смятам да го ползвам занапред само с цел самореклама. Четете Общите условия. Винаги
Мишел, в перспектива няма как да избягаш. Не точно от Фейсбук, по принцип. 🙂
Ива, отклонението е много на място. В този смисъл, обаче, ОупънСошъл не е просто „другото“ на Фейсбук. Той изглежда е насочен към спестяване на транзакционни разходи и на свободния пазар. Добра аналогия, струва ми се, е въвеждането на еврото. Наднационално решение, което за да стане възможно, въвежда някакво количество правила (централизирано регулиране на паричната политика, изисквания за бюджетен дефицит, съотношение на държавен дълг към брутен вътрешен продукт и т.н.). Тези правила пряко или косвено касаят всички засегнати субекти. При все това транзакциите стават по-лесни, по-евтини и по-прозрачни.
На корпоративно ниво аналогиите, за които се сещам, са по-мъгляви. Но със сигурност всяка компания вътрешно регулира дейността си в някакъв смисъл транзакционно. И ако липсва самосъзнание за това, то обикновено тя не може да се управлява добре и да оптимизира дейността си и да реагира на пазарните развития.
В този случай, може би въпросът е дали искаме да „работим“ във Фейсбук или искаме добра обща среда и инфраструктура, в която лесно да изграждаме социалните си мрежи.
Твоята статия по същество е рефлексия. Дефинираш социална мрежа и отчиташ отклонението на Фейсбук по отношение на интструменталната му функция. Ок. Но какъв процент от потребителите имат нужда от „създаването“ на една истински социална среда в и-нет, която ти определяш като достатъчно свободно саморазвиваща се? Не твърдя, че липсата на подобна потребност обезсмисля онова, което казваш, а само, че Фейсбук може да се разпознава като достатъчно добра обща среда. Фейсбук е матрица – освен, в смисъла, че успява да създаде паралелна реалност, но по-скоро в смисъл на шаблонност – имаш профил, имаш стена, имаш каузи, имаш групи, имаш статуси, имаш коментари, имаш албуми, имаш тестове и игри и прочее – доброволно участие и заявка в тази платформа може да не се разглежда като отнемане на възможността ти да изграждаш. Проблемът с личните данни е разбираем. Но той все още не значи осмислянето на липса на контрол или нуждата от по-свободно развиване в и на общността. Просто сменям гледната точка – какво фейсбук потребителите употребяват в създадената матрица. Дали дадената инструменталност е ограничена зависи повече от участващата общност. Това е критерий отвътре. Твоят е отвън. Затова по същество твоята статия е рефлексия. И последното с шеговит тон: а фейсбук – мит, в който всичко изглежда самодостатъчно. 🙂
Много интересен коментар. 🙂
Моето мнение е, че с някои преходни и подлежащи на развитие условности, интернет е сам по себе си социална среда. Среда, в която идентичностите и общностите присъстват, определят я, изграждат я и я променят.
Не казвам, че Фейсбук е вреден или лош, поне не това е темата. Нито пък че Фейсбук и този тип „социални мрежи“ трябва да или ще изчезнат.
Но проблемът на Фейсбук е именно в шаблоните. За някои неща те може да са полезни и тук ми се ще да направя препратка към неща, които съм казвал преди за семантичния уеб. Централизирана категоризация на предмети, реалности, процеси и т.н. Но тези неща във Фейсбук не са абстрахирани, вплетени са в предметността.
Практически виждам развитието по следния начин.
Харесва ми да се заявя някъде, да дефинирам връзките си с други хора, да публикувам неща и да извършвам дейности, да участвам в групи. Но, например, не ми харесва дизайна на Фейсбук. Или начина, по който се създават или функционират групите. Или възможностите за допълнителни йерархии и категоризации в потоците от информация, в общностите, във всичко останало. Списъкът може да е безкраен.
Какво мога да направя във Фейсбук? Нищо. Или може би не точно нищо, но мога да направя тъкмо толкова, колкото властта, притежаването на мястото и инструментите ми позволява. Т.е. тук отношението е по презупция аналогично на това между гражданина и държавата, като в някакъв смисъл липсва демокрация, възможността като гражданин да минеш от другата страна, да придобиеш власт.
Какво мога да направя с ОупънСошъл или която и да е друга платформа, или въобще с отворените общодостъпни инструменти, които интернет и информационните технологии ми дават? Всичко, макар тази перспектива засега да изглежда по-далечна.
Ясно е, че по същество говорим за неща, които са валидни дори преди Фейсбук. И не казвам, че всички ще се юрнат на другаде, нито, че трябва да го правят. Но така или иначе – възможностите са за това – ако са смислени, все някога и все някой ще ги тества. Ще се опита да развие съответната инструменталност. Ще вземе абстракциите и ще изгради върху тях устойчиви предметности и процедури.
Именно така може да има и същински семантичен уеб, и нещо повече от нечия частна семантика. Защото семантичността има смисъл само като свободно развивана и всеобщо достъпна инструменталност, чрез и върху която хората изграждат смисли. И така я развиват.
http://blog.facebook.com/blog.php?post=62368742130
Ето какво имат да кажат по въпроса Фейсбук. Интересен е най-вече последният параграф.
Много добре напипана тема. От известно време често ми се случва да влизам в рамките на личната ми социална мрежа в дискусии именно с подобна насока. Ето защо, няма да пропусна и тук да добавя моя личен принос като мнение по темата.
Юнуз, в голяма степен споделям твоето вижждане, но вероятно няма да те изненада, че имам всъщност по-крайно мнение. Като идея, Файсбук е определено значима стъпка в развитието на интернет, но някъде по пътя на реализацията ми се струва, че идейното е отстъпило място на прагматичното. В този смисъл си позволявам да категоризирам крайния резултат като лош. Ще набележа два основни аргумента в защита на тази теза:
1. Подмяната на идентичност. Най-ясно този проблем бих го обяснил така – стремежът за усъвършенстване на личността се измества от стремежа за усъвършенстване на профила. Наскоро бях свидетел как мой близък се радваше на закупения лаптоп на виртуалният си домашен любимец повече отколкото когато си закупи собствен такъв в реалния живот.
2. Липсата на възможност за контрол. От една страна естествено стои принципният въпрос „Знаем ли наистина кой стои зад монитора от другата страна?“, но това засега е проблем на интернет комуникацията изобщо. По-спесифичното тук е липсата на възможност за контрол върху развитието в нивото на асоциация с другите субекти.
И на шега, а може би не, бих добавил и нещо което един приятел спомена – според някой изчисления, ако ръстът на фейсбук потрбители запази същите темпове, то до 2012 година ще станем свидетели на т.нар. задръстване на световната мрежа и блокиране на интернета. Вметка която дава възможност за доста свобода на въображението относно трагичните последици за световния обществен ред. 🙂