Провинциален живот за властта

Напук на множеството злободневни политически теми и на реалната неспособност на властта и политиците да произведат какъвто и да е смисъл, ще изложа една стратегическа идея.

Парламентът и върховните съдилища трябва да се преместят във Велико Търново. Символично е, пък и не им трябва летище в непосредствена близост. Правителството и централната администрация – в Пловдив. Градът има добри комуникации и пространство за растеж.

Радикална промяна, но може да се осъществи за няколко години при добра организация. Финансирането сигурно може лесно да се покрие от цената на освободените имоти. Законови пречки няма. Единственото споменаване на София в Конституцията е чл. 169, който казва, че тя е „столица на Република България“. Толкова.

Положителните ефекти ще са много.

Принципни съображения:

  • Централизирането е вредно.
  • Властта трябва да е по-далеч от реалните пари в икономиката, ако трябва и физически.
  • Властите трябва да са по-далеч една от друга, това дисциплинира комуникацията.
  • Има дори евентуални косвени ползи за развитие на елекронното правителство, намаляване на административните пречки пред бизнеса и т.н. Сега администрацията си мисли, че ако хората имат нужда от нещо, трябва да ходят при нея. Тази нагласа трябва да се преобърне.
  • Властта трябва да харчи по-малко, в по-малки градове е по-евтино.
  • Част от нагласата за привилегированост идва от усещането, че си в центъра на всичко. На чиновниците трябва да им се внушава скромност.

Локални съображения:

  • София ще стане малко по-нормален град. Ако се използва случаят, дори могат да се прокарат необходимите промени в градоустройството.
  • Велико Търново и Пловдив ще спечелят икономически. Бизнесът в София е достатъчно динамичен и може да поеме освободения човешки и организационен ресурс.
  • Току виж и съответните местни университети си повишили нивото. На централната администрация ще й се наложи повече да разчита на техни кадри. Това не е задължително лошо.
  • Медиите ще престанат да мислят, че България е София.

Не виждам защо да не стане. Много по-радикално и по-смислено е от това да се променя Конституцията, за да се проведат едни избори в един и същи ден. А радикални и смислени промени са ни крайно наложителни.

22 мнения за “Провинциален живот за властта”

  1. В Горна Оряховица има международно летище с валиден лиценз, липсва му само оператор…

    Преди години си говорехме в Лясковец се един местен колега, който се чудеше какво би било, ако Търново беше останало столица – във връзка с тежкия за комуникациите терен. Казахме му, че сме виждали резултата в Люксембург. 🙂

  2. Това си го пишеш „ей така“, нали? Защото има прекалено много пречки да се случи – малките камъчета и колата…

  3. +1
    Както си говорихме наживо, аз го мислех още по-радикално откъм географско разделение. Всяко министерство да е в отделен град. Тоест разделение и вътре в изпълнителната власт, за да се избегне излишното централизиране и евентуално да се подпомогне ефективност на комуникацията и намаляване на корупцията.
    Ти казваш на принципа на различност на властите — и така е ок. „За“ съм. Как ще стане? Ами като повечето хора приемем такава идея и по някое време я осъществим. Системата (със сегашните й разбирания) сама няма да се раздели така.

  4. Вярно е за летището в Горна Оряховица, както е написал колегата Спас по-горе.
    Аз даже съм летяла със самолет оттам към София.
    Това беше през лятото на 1988 г. (леле, колко време мина оттогава!).
    Та, бяхме ходили на семинара в Елена, или по-скоро бях за първи път на семинара в Елена, понеже бях станала скоро аспирантка.
    Беше страшно горещ летен ден в края на юли и се шляехме цялата тумба медиевисти и „античници“ из Горна в мрачни предчувствия как цяла нощ ще пътуваме прави в претъпкан бърз влак към София, където трябваше да пристигнем сутринта, за да бъдем квестори на кандидатстудентския изпит по обща култура и политическа подготовка.
    (тук трябва да отворя още една скоба и да напиша за по-младите, че по времето на соца никой не можеше да стане студент в СУ, ако не си издържи изпита по обща култура и политическа подготовка;
    също така тогава нямаше безброй автобуси от точка А до Б, а в бързите влакове можеше да си запазиш място само от началната гара).
    Та, така както тумбата се шляеше из Горна и се чудехме какво ли ще стане, ако на другия ден не се явим като квестори на изпита по политическа подготовка, изведнъж видях отворената врата на бюро на БГА „Балкан“…
    Този ден следобеда имаше полет, струваше жълти стотинки, съвсем малко по-скъпо от влака и аз, Таня и Калин Янакиев се прибрахме със самолет.
    Самолетчето беше много малко и архивно АН-че – все едно, че летяхме в щайга, но пък ни дадоха по едно пакетче захаросани бадеми и някакво вкусно нескафе, разбито на крем, както беше модно да се прави по времето на соца…

    А сега за идеята на Юнуз.
    И на мен Велико Търново ми харесва най-много от всички наши градове.
    А доколкото си спомням, със съвсем същите аргументи Велико Търново е било предлагано за столица и по времето на работата върху Търновската конституция.
    От Стефан Стамболов, разбира се.
    Стамболов е бил уверен, че както София, така и Пловдив, ще се развиват много добре икономически и търговски, точно поради по-добрата си и достъпна локация.
    Столицата да е в Търново е означавало според него, че в страната ще има три развити и съперничещи си града във вътрешността на страната, и че няма да се стигне до хиперцентрализация на всичко на едно място. Отделното двата големи морски града и дунавските… С една дума холандската логика за развитието на Хага, Амстердам и Ротердам.
    Отделно, разбира се, той си е бил патриот и на родния град.
    Но, както знаем, за столица е била посочена чрез конституцията София.
    После той се опитал да отвори университета там, а не в София и пак не успял.
    ***
    Така че не знам сега какъв успех ще има един такъв опит малко да се поразхвърлят насам-натам из страната разни работи.
    Най-вероятно никакъв.
    Но Юнуз е прав, че трябва да има някакви идеи, защото милите родни политици ни занимават само с това КАК те ще се явят на избори, а не ни убеждават ЗАЩО ние трябва да гласуваме за тях и КАКВО ни предлагат те.

  5. не лоша утопия, но на практика сега трудната връзка между институциите ще се унищожи, едни и същи хора шетат нагоре-надолу из властта и си комуникират лично

    иначе КАТ като ми взе талона, му отне 4-5 месеца да пропътува растоянието София-Търново. Български Пощи влачат писмата за 1 ден, което пак е много, но КАТ не знам какво правят, с бойни охлюви ли ги карат, не знам

  6. и на мен идеята ми харесва, особено като си дам сметка, че и целия „фешън-лайф-стайл-спа“ пакет, който върви с парламента и с правителството ще се премести с тях.

  7. Идеята има и един минус – разходите за бензин за държавните лимузини изведнъж ще станат петорни. Не че и сега не изминават 10 пъти обиколката на земното кълбо… 🙂

  8. Спас, не знам дали само тези институции биха били достатъчни, за да направят оперирането на летището в Горна рентабилно. Но в перспектива сигурно и това ще стане.

    Пламен, има много начини нещо смислено да не се случи. Теоретично не виждам пречки. Смятам, че това е добра идея, и ако бях политик бих я предложил за дискусия и бих работил за нея. Разбира се, на политиците им е трудно да си представят, че въобще могат да работят за подобни неща. Те са прекалено заети с това, което си мислят, че хората си мислят, че те си мислят да правят в непосредствено бъдеще.

    wakeop, не знам какво трябва или може да се направи. Сещам се за някои тривиални неща, които едва ли биха имали сериозен ефект. Но е добре да си поговорим, на първо време. 🙂

    turin, централната администрация по същество е едно цяло и трябва да остане такова. Друг въпрос е колко трябва да е голяма и т.н.

    Димка, и аз съм се чудил защо исторически в нито един момент държавата не е направила нещо реално за по-добра балансираност на регионите. По време на Учредителното събрание, доколто се сещам, допълнителен аргумент е бил и близостта на София до Македония и перспективата за санстефанските граници. Другият момент е безумната концентрация на индустриализацията в София по времето на комунистите.

    За предложенията на политиците съм съгласен. Те често всъщност твърдят, че предлагат някакви неща, но всички са клиширани и се движат в някакви уж вече утвърдени концепции за политическите формати. Но не виждам същински идеи – неща, които наистина да са промислени. Не че тъкмо тази е най-важната, но си мисля, че държавническото мислене трябва да успява да излиза от клишетата и от параграфното реактивно балансиране между съсловни интереси.

    nname.org, това с КАТ съм го изпитвал и аз. Но си мисля, че качеството на връзката между институциите едва ли трябва да се свежда до физическата им близост. Подобри основания са илюзорни, дължат се на привидности. И тези привидности трябва да се разрушават, за да изпъкне същностното.

  9. Това, че си говорим „теоретично“ не означава, че техническата страна на нещата трябва да бъде игнорирана. Самото осигуряване на терени за нови административни сгради, техния строеж и дори физическото преместване на администрацията предполага толкова проблеми, че да обезсмисли цялата операция. И не е само това. А в страна като България отделянето на изпълнителната власт от стопанския и културен център би било просто вредно.

  10. Пловдив е бил вече столица.
    Преди 2 300 годин и преди 130.
    Но организираната шайка червени гестаповци няма даразреши
    никога да се случи подобна химера.

  11. Пламен, първата част от това, което казваш, е въпрос на разчети. Технически детайл. Според мен сумарно балансът би бил позитивен, но няма защо да спорим за това.

    Последното изречение ми е по-интересно. С какво това отделяне е вредно?

  12. Според мен пък баланса би бил отчетливо негативен… 🙂

    За втората част бих дал само два примера, от повече няма нужда:

    – Бизнесът би бил още по-затруднен в комуникацията си с бюрократичната машина.

    – Отдалечаването на властта от града, в който са концентрирани всички национални медии, си е живо скриване от обществото. Един съвременен Версай…

  13. Медиите ще отворят студия в Пловдив. Ако не се сетят, ще се сетят други медии. Смяташ ли, че отскачането на политиците до сутрешните блокове повишава прозрачността? Медиите наистина трябва да се стараят повече.

    На бизнеса най-сетне трябва да му светне, че комуникацията с властта трябва не да прецаква другите бизнеси, а да доведе до принципни и ясни правила, с които няма да ти се налага да тичаш при експерта А от министерство Б два пъти на седмица. Не че не му е светнало на по-голямата част от бизнеса, но трябва да се оказва повече натиск за промяна.

    А ако става въпрос за нормалната комуникация при участие в конкурси и т.н. – пътят до Пловдив отнема време колкото софийските задръствания. Особено ако си в новите бизнес квартали Младост 4 и Дружба 1. 🙂 А достъпът на бизнеса от Пловдив, Стара Загора, Хасково, Пазарджик, ако щеш дори от Сливен и Бургас, ще се подобри. Току виж довършили тунела под Шипка и улеснили нещата и за Габрово и Велико Търново.

    Въобще, тези аргументи изхождат от май доста популярното мнение, че сега поне в София поне донякъде нещата са окей. Само че това само по себе си не е нещо добро. Не можем да кажем другите да се оправят някак, както намерят за добре. Те ще се оправят тогава, когато ние практически станем другите.

  14. Вчера си спомних за този ти текст, когато си мислех, че би било чудесно да се въведе диктатура на лидариата, а аз да стоя на село и да управлявам онлайн 🙂

  15. Сигурно има смисъл в подобно предложение. Аргументацията звучи добре, но въпреки това, аз лично не бих подкрепил точно такъв вид на децентрализация. Първо, убеден съм, че това може да се случи единствено в условия на абсолютна власт, а дори тя да е дадена именно с такъв мандат няма гаранция, че няма да наблюдаваме едно разиграване на поредния сценарий „приказка за стълбата“.

    От друга страна има вече съществуващи проекти за постепенна децентрализация, които звучат доста по-реалистично и практично, а именно разхвърляне на седалищата на отделните звена на изпълнителната власт из държавата. И без това истинската власт оказва се е именно на правителствено ниво, а не на законодателно или съдебно. Давам пример – Изпълнителна агенция „Морска Администрация“ – не е ли логично централата да е в Бургас или Варна?

    Накратко, за постигане на същите цели бих заложил на еволюциони идеи, а не революционните.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *