Сайтът на Европеана стартира през ноември миналата година, беше спрян веднага поради претоварване на сървърите и пуснат отново в края на декември. Проектът по принцип е обявен като цифрова библиотека и би трябвало да ни свързва към „картини, текстове, звуци и видео“ от наследството на европейската култура. Но в сегашния прототипен вариант и при успешно изпълнение на всички добри намерения, ще бъде най-много трудно обозрим каталог на културните артефакти, притежавани от европейски държавни институции.
Въпреки цялата високопарност, става въпрос именно за каталог. Проектът си партнира с държавни и публични организации, които публикуват съдържанието (силно препоръчително на свои собствени сайтове) и предоставят метаданни за него, които да бъдат включени в базата от данни на Европеана.
Какъв е проблемът с каталогизирането? В един каталог метаданните са по-важни и по-критични от обектите. Обектите са абстрахирани до принадлежността си към краен брой характеристики. Този принцип работи относително добре в централизирани институции с внимателно изработени и спазвани правила, като например в библиотеките, ЕСГРАОН, фирмения регистър. Но не е много ясно доколко е удачен в начинание, въвличащо стотици организации, хиляди хора, повече от двайсет езика и коренно различни видове обекти, обединени от нещо толкова общо като принадлежност към културата на една цивилизация. Струва ми се, че не е възможна изчерпателна и едноизмерна подреденост.
За по-изкушението от материята, ето настоящата версия на функционалната спецификация (pdf, 1,56 мегабайта), публикувана на доста интересния и сравнително информативен развоен сайт. Похвално е, че освен през самия портал, данните ще бъдат достъпни през програмен интерфейс за външни приложения. Това все пак дава сериозен шанс за последваща добавена стойност и полезност.
Самото търсене ще се осъществява по два начина – чрез прости заявки (по съвпадение с текст) и чрез така нареченото семантично търсене, където всъщност структурата и коректността на метаданните ще играят критична роля. Макар и на различни нива, теоретично и двата вида имат сериозен проблем с осигуряването на релевантност и съответното приоритизиране на резултатите, което е същински важното качество на търсене сред милиони обекти. Сегашните прототипи (освен действащия на основния сайт има и друг) не изненадват с нищо, ако изключим ужасната ползваемост на интерфейсите.
В крайна сметка, има сериозна опасност това да е още един проект тип „административна гордост“ по подобие на туристическите имиджови сайтове, комисионирани от разни правителства, които едва ли някой ползва, за да си планира пътуването или почивката. От тях има някакъв смисъл, но хората ги знаят само докато текат рекламите по Си Ен Ен и Евронюз. Администрацията никога не е най-подходящия субект за осъществяване на такива начинания, пък била тя и Европейската комисия.
На ниво изпълнение, рядко се започва с последния или окончателен образ на продукт.
Също както по родителите не е възможно да познаем кой път ще поеме индивида и какви идеи ще моделират живота му на 30, 58.
Една нова характеристика на онлайн решенията също е че мрежовите контакти поемат свой собствен живот, веднъж установени.
Мисля че опитваш да кажеш нещо за тежестта в графата стойност на отделния документ, бил той текст, аудио, видео, графика с фото ..
Защо ми убягва конструктивния елемент в критиката ? Може би щото не прочетох решение ? Най-доброто което имаме за разбиране на света ни днес е администрация на информацията. Това е именно такъв проект и на него не бива да се гледа като новата библия или каталога на ИКЕА.
Сподели ако имаш впечатления моля намира ли се бг институция, която действа или разбира нормите на евроадминистрация – сътрудничи, проактивно създава нови обогатявайки действащите най-добри практики..ей такива ?
ами то повечето неща в ЕС са „административна гордост“… то разрастването на административния апарат по геометрична прогресия до друго не води 🙂
in2h20, не писах това, за да хваля българските институции. И вие сте наясно, че те са толкова далеч от разбирането на софтуерните продукти, че работят само с общи представи, а понякога и без тях. При това целеполагането им е неадекватно и съмнително, често няма нищо общо с какъвто и да е продукт, който е предписан и се очаква от дейността им.
Не приписвам лоши намерения на Европейската комисия. Намерението е да се направи европейското културно наследство достъпно в цифрова среда и е добро, но за него трябва да се посочат два проблема.
Първо, начинът, по който се работи – кой поставя целите, какви са процедурите, организациите и структурите. Трябва да се съгласите, че има съществена системна разлика между това един проект да се прави с отвлечени добри намерения от администативни институции и през осъзнато разгръщане на частния интерес. Примери много, не само от милата ни родина.
Второ, семантичното търсене може да е много модерно, но никога няма да бъде ултимативният начин за ефективно намиране и достъпване на информация по дадена тема. Поне не и с настоящите си теоретични основания. За това има, ако щете, онтологически основания. Но този въпрос е тема на друг разговор.
Ок, аргументите подкрепяха първоначално зададената тема, но какво ДА ако НЕ семантика ?
Проектът се управлява на холандска земя. В моята представа, холандската администрация е базирана на диалога, оперирана от грандоманщината на френския бюрократичен модел, немската схванатост или английската надменност.
Хората са отворили максимално вратата и демонстрират прозрачност на вземането на решения.
Интересно ми е да чуя идеята ви за бг библиотечен модел ?
Аз ползвам скандинавски и се чувствам модерен човек – и заради избора си.
А не, нищо против семантиката, ако става дума за библиотечен модел. Като инициатива за синхронизиране на библиотечни и музейни каталози, този проект сигурно ще свърши добра работа. Въпреки неизбежните уговорки, които се задават от преводимостта на семантичната мрежа между различните езици.
Също, нищо против европейската администрация или поне не за това става въпрос тук. Въпреки неизбежните уговорки за липсата на устойчив бизнес модел (казват „ще видим“).
Но отново, тук метаданните са по-важни и по-критични от обектите. При идеално стечение на обстоятелствата, този проект няма да е „цифрова библиотека“, каквото е политическото намерение, а „цифров каталог“, каквато е спецификацията.
Ще започна с това, че аз лично за първи път чувам за този проект от статията на Юнуз. Това от една страна навярно показва слаба информираност от моя страна, но все пак се смятам за човек който проявява интерес към подобни проекти и факта че сега научавам за него също потвърждава донякъде тезата за продукт от тип „административна библиотека“, а не културно-исторически каталог носител на потребителска полза.
Впечатлението ми от самия тестови сайт, оставяйки настрана качеството на съдържанието което тепърва ще се добавя, е за платформа разработена за ползватели които знаят какво търсят, т.е. тип справочен интерфейс. Ако тази платформа е насочена към широкя кръг от ползватели както в пространствено, така и във времево отношени, то може би е редно да се заложи на идеи намерили реализация в проекти на уикимедия и гугъл.