Слушам радио когато съм навън – в колата или през телефона. Откакто в София беше отнета лицензията на BBC, имам сериозен проблем с намирането на подходящата честота.
Не разбирам защо почти всички радио станции са музикални. Добре, музиката вълнува хората, тя е почти въпрос на идентичност, създава съпричастност и покрай това могат да се пускат реклами и да се разчита те да работят. Но защо това да е единствената възможност?
Няма станция, която безусловно да съответства на моите музикални предпочитания. Пък и ако ми се слуша музика, не знам защо трябва да разчитам на избора на ограничен брой музикални редактори, прицелени във форматирани аудитории. В колата имам дискове, телефонът ми е зареден с внимателно подбрана музика, вкъщи имам лесен достъп до услуги като Last.fm и неизброимо количество подкасти и услуги за обмен на файлове.
Разбирането ми за радио е различно. Това, което наличните станции успяват да постигнат, е да бъдат фон. И уж емоционално ангажиращият музикален формат, какъвто и да е той, успява да ме привърже най-много към копчето на плейъра в колата, което го е запаметило. И си остава фон.
Аз по принцип предпочитам да правя смислени неща. Предполагам това важи за всеки, по някакъв начин. С музиката осмислянето е оставено предимно на мен самия. В говорето, напротив, мога да чувам споделени смисли. Не разбирам защо говоренето по радиото е толкова пренебрегнато. И толкова непрофесионално тогава, когато се случва.
В редките случаи, когато по български радиа се говори, изговореното избива или в някаква лиготия и веселяшки подскоци, или в мъгла от едноизмерни мъдрувания, която водещите предпочитат пред задаването на ясни и смислени въпроси, пред съдържателния репортаж и пред правенето на открити и обосновани коментари. Може и да има изключения, но те са дълбоко заровени в програмните схеми и не са водеща стратегия за нито една станция, включително за онези, които претендират да са новинарски. Единственото изключение, което аз познавам, е онази част от програмата на RFI, която се излъчва от Париж (българските предавания са странно неадекватни и непрофесионални).
Има ли поне едно предаване, което си струва да бъде слушано всеки път?
Споделям твоето мнение. И мен ме дразнят музикалните радостанции. За мен радиото, като магия е първо да говори, като информира, прави връзка със слушателя, отправя послания и после да свири. Освен Дарик радио няма, друго частно, което да има немузикални предавания и да прави диалог със слушателя продължаващ повече от 3 минути, по тематика която е актуална и не е свързана с музика. RFI.bg навремето го слушах, но сега нещо ми е толкова далечно, пък и не го включвам в предпочитанията си, за частно, независимо, българско радио. Писах преди месеци нещо за радиото:
http://avangardisco.wordpress.com/2008/03/05/изчезна-ли-магията-на-днешното-радио/
Трудно е и според мен. Макар да съм чувал хвалебствия за не едно от въпросните „музикални“ радиа. Аз също имам този проблем, може би не ми е голям проблем засега, но само защото още не шофирам.
Според мен решението е някакъв мобилен достъп до lastfm-профила. Решава прекрасно всичко музикално. А за коментарното — може през същото устройство някакви грижливо подбрани подкасти.
Знам, че не помагам, ти питаш за радио все пак. 😉
Интересно ми е дали знаеш колко получава един радио журналист и дали ако е добър няма да си вдигне чуковете и да отиде там ,където с труда си ще изкарва прилични пари.В момента едни от най-добрите телевизионни журналисти са тръгнали от радио станциите.Друга причина за залеза на talk радиото е че годината е 2008 ,интернет е навсякъде,телевизията с два кадъра казва това ,за което ти трябват стотици думи.
opexume, въпросът „Колко получава един радио журналист“ е ниска топка. Моето очакване и донякъде претенция е, че „журналистическо“ радио може да се прави по такъв начин, че начинанието да е печелившо. Заплатите са функция от това.
turin, освен да почакаме 4G…
albinos, интересен е поста за магията. Моята фрустрация идва предимно от липсата на професионална радио журналистика, която поне малко да напомня за това, което се прави от BBC. Радиото като медия много лесно оголва качеството на журналистиката. Няма хиляди технически подробности като в телевизията, няма я сложността на подредбата, оформлението и навигацията като във вестниците или сайтовете. Има идея и реализация чрез говорене.
Хей, Юнуз, сещам се, че веднъж ме попита какво радио слушам, а аз ти казах „Каквото слушат шофьорите“. Сега се сещам, че някога го слушах вкъщи доста, а имах и мъничко портативно радио – красиво, червено … бях му ушила червен калъф на бели точки 🙂
Бях забравила какво е да слушаш радио. В последно време го свързвам само с пътуването в такси – музика и водещи, които не мога да отлича един от друг, понеже говорят с еднаква интонация … нещата които ти изброи.
Преди десетина дни, обаче, в един съботен следобед, неочаквано за мен слушах „Христо Ботев“ и с патоса на леличките които говорят за класическа музика и детския поет Асен Босев, си спомних някогашното радио … обожавах да слушам радио и не разчитах на него за музикален фон – за тази цел предпочитах касетите. Не помня конкретни предавания, но помня атмосферата и как се променяше в различните часове на деня и нощта.
Тези дни си мислех за приказките и радио-пиесите и дали не мога да запиша нещо 🙂 Сега ми хрумва … дали не можем да си направим онлайн радио и да си говорим 🙂 и си спомних за Хауърд Стърн и филма Private Parts 🙂
Благодаря, че ми припомни радиото 🙂
То имаше радиа, които опитваха да бъдат добри и в доста случаи успяваха, като „Дарик“ преди време и „Експрес“ – горе-долу по същото време.
Но защо се изродиха, трудно ми е да кажа. Сякаш имаше натиск да се свалят едно след друго интересни предавания, специално по „Експрес“, „Дарик“ също не е това, което беше.