Предупреждения, отправени от Европейската комисия към България след последните убийства, в момента са водеща новина в секция Европа на ББС. От както се разгърна безумната история във вътрешното министерство, опитвах да следя дали тя по някакъв начин стига до международните новинарски източници. Така и не се появи нищо съществено, освен в малкото англоезични български издания и в реакции, провокирани от не много старателната находчивост на местни български медии.
Убийствата, обаче, са друго нещо. До тази сутрин се въртеше кратък репортаж по Евронюз, има статии в Льо Монд и Интернешънъл Хералд Трибюн. Разбира се, нормално е медиите да говорят най-вече за такива конкретни събития, а не за оплетени като спагети истории за изтекли подслушвания, връзки с организираната престъпност и неясна серия от очаквани и отлагани доклади в една периферна европейска държава. Все пак, ББС завършват новината със следния полу-инсайт:
Bulgarian Prime Minister Sergey Stanishev publicly pledged that his country would do its utmost to prosecute those responsible for the latest attacks, but diplomats say he is involved in a power struggle with the interior minister, Rumen Petkov.
Скоро обсъждахме с приятел безполезността на държавните ни медии и полезността на всяко по-сериозно разследване, което ББС прави тук. Това е организация, която се финансира предимно от данъкоплатците на Обединеното кралство (излъчва реклами само в някои от продуктите си, насочени към международна аудитория). Което някак не е честно. Търся начин да плащам на ББС за техните услуги. Току виж се почувстват по-ангажирани със страната ни.
Тези убийства бяха като капак на всичко. Може ли това безумие да ескалира още повече? И докъде, докога?!
Мани бе, поредната антибългарска кампания 😉
shte glasuvam za teb pri sledvashtite izbori!
Ъ? Да взема да се кандидатирам… Но за какъв пост?
Благодаря за комплиментите, макар че едва ли ги заслужавам. Плащат ми на парче/символ/думички и затова така дълго и информативно съм свикнала да пиша.
Бих искала да помоля за обяснение на позицията ти относно Би Би Си. Любопитно ми е, защото в момента работя за британска медия /с леко канадски привкус/. Как по-точно мислиш да фокусираш интереса на другарите британци върху позитивите на всичко българско и родно? Току виж ти помогна :)))
Интересна задача ми поставяте.
Не смятам да фокусирам интерес върху позитиви. Недоволството ми е, че онова, което се случва, не се комуникира по подходящ начин. И проблемът не е само в професионализма на комуникационните практики на институциите и политическите организации, а и в начина, по който управлението и политическите актове се мислят.
Вижте лингвистичните упражнения на новия вътрешен министър – няма мафия, има организирана престъпност, обаче пък тя е еди каква си. Произвеждането на тази тема е мисловен процес. Както се казва, господин министърът би трябвало да има нещо предвид. Това произведе новина и беше отразено. Сега, обаче, си представете как бива отразено от Би Би Си – „Mikov: Organized crime isn’t mafia“. Управленско изказване с дълбок смисъл.
Не искам Би Би Си или която и да е медия да гледа позитивно на „всичко българско и родно“, защото „всичкото“ е именно „българско и родно“ или защото някой е измислил някаква стратегия за да ги измами и замъгли погледа им. Проблемът с лошите новини е погрешно разбран. Лошите новини са истински, защото резултатът им се произвежда с истинско, непосредствено и искрено целеполагане. Някой е решил, че някой друг му пречи и наредил да го убият. Това е директно, ясно и за съжаление смислено волеизявление, най-вече защото решаващият има инструментите да реализира решението си, да постигне резултат. Някой друг може да реши, че предпочита да не се използва думата мафия, а някаква по-служебна терминология. Какво именно е целеполагането тук? И защо един министър, една институция или държавата трябва да имат такова целеполагане?
Разбира се, въпросът не е само как тези неща пребивават в главата на министъра, а как ние всички мислим управлението. Нашето общо и общностно мислене произвежда новостта в новините.
Уау! Впечатлих се!
За изказването на министър Миков – посмях се, пък после ми стана и малко тъжно.
Убедена съм, че този тип словесни изяви са плод не на творчески богатата мисъл на някой министър, а на умопомрачените PR-и. Последната професия си е чисто медийна издънка.
Политиците по цял свят, ако се вярва на медиите, са с удивително нисък коефициент на интелигентност. Изказванията им не блестят с кой знае каква оригиналност и не се отличават особено от тези на родните властимащи.
Веднага давам пример.
„Бан Ки-мун е силно разтревожен/обезпокоен.“ Каквото и да стане, г-н Ки-мун излиза и заявява „обезпокоен съм“.
„Джордж Буш осъди“… атентата в Кабул, насилието в Бирма/Мианмар, сблъсъците в Тибет. Нека отбележим, че американският държавен глава винаги осъжда 1-2 минути, след като въпросното събитие е станало. Може да му завидим за пророческия дар.
„Кондолиза Райс осъди ОСТРО“… Успява винаги около половин час след президента на САЩ.
Мога да продължа, но май се отдалечавам от темата.
Би Би Си, подобно на АФП, АП, ДПА и разни други медии, купуват новините си от български информационни източници, които им ги превеждат. Сиреч, сами си произвеждаме новината и определяме как ще изглежда/звучи тя на Запад/Изток.
Съгласна съм, че сами си носим вината за облика на БГ по света.
Тъжното е, че към която и да е медия да се обърнем, едва ли ще си помислим нещо хубаво за която и да е било държава или политик.
Хубаво е, ако инсайтът все пак става в главите ни, а не някъде другаде (в някоя лишена от мозък част на тялото ни или в пресата).
Мисля да спра да пиша по тази тема, но се радвам, че си я подхванал в блога си. Темата за красива Прага май че е по-приятна. Приятно прекарване!