Малко преди шест сутринта съм на летището и чакайки преглеждам пощата си и сутрешните сайтове. Днес след обяд трябва да съм в Гибралтар – ще летя през Милано с Алиталия до Малага, там ще ме чака кола. Самолетът е грозен МD-80, в който се качвам отзад, през стълба под опашката, пряко подложен на тормоза на двата двигателя. Вътре е неуютно и изхабено, цветът на седалките е тъмно зелен. След известно суетене капитанът съобщава, че има проблем и за кратко ще изключи електричеството. Тъкмо когато вече е станало съвсем скучно, трябва да слизаме. Връщаме се на терминала. Полетът е отменен.
Хората се трупат пред гишето на Алиталия. Вивател, всички говорят. Летете повече за по-малко, четири пъти на седмица. Досадно е. Няма как, нищо не се случва, почти всички си остават струпани и не се помръдват. Провеждам проучване и намирам къде продават цигари. Купувам си, сядам в едно кафе и се отдавам на скуката.