През голяма част от деня вали ситен дъжд и тегне спокойно-естествена мъгла. Забравете за клишето, че това било подтискащо – не е вярно. Сутрин излизам от хотела и пресичам моста над Темза, за да стигна до офиса. Същото правят хиляди други хора и движението по двата тротоара е напълно еднопосочно. Долу, по алеите покрай реката, хора съвсем не спортни по телосложение правят своя сутрешен крос. Много от тях са облечени съвсем леко – почти по тениски. Духа силен вятър.
Вечер всичко се повтаря в обратната посока. Освен вятъра – не е съвсем ясно откъде духа. И спортуващите – те тичат наоколо.
Работата върви нормално. Интересно е, че в подхода на хората не се усеща нито напрежение, нито хаотичност. Което е малко учудващо с оглед на начина, по който нещата се случват напоследък. Виждам познати лица, водим кратки непринудени разговори, срещам и такива, които досега съм познавал задочно, понякога излизам пред входа на улицата за една цигара.
В хотела има малайзийски ресторант с малайзийско-малайска, малайзийско-индийска и малайзийско-китайска храна, малайзийска минерална вода, малайзийска бира. Не попитах за портокаловия сок – донесоха ми го в чаша.