Днес е ден за туристически изпълнения. Наемам кола и обикалям града. Хайдерабад е столица на Андра Прадеш. Преди е бил център на едно от многобройните индийски царства.
Навсякъде из града има статуи. Доста от тях са позлатени. Повечето са на хора на достопочтенна възраст. Последните няколко дена бяха украсени с гирлянди, предполагам го правят по празници.
Символът на Хайдерабад е Чарминар – нещо, което сигурно може да се нарече монумент. Архитектурата в старата част на града е очарователна.
Всички музеи, както между другото и хотелите и всякакви административни сгради, се охраняват от сериозно въоръжени полицаи. Мерките за сигурност са сериозни, но всички ги прилагат с известна доза фамилиарност.
Оказва се, че Хайдерабад е прочут с бижутата си от перли. Не съм впечатлен, но купувам, днес съм турист. Дървени слонове. Кутия. Шал. Цигари. Проблемът е, че не можеш просто ей така да се помотаеш по улиците. Ако не съм с шофьор, едва ли ще се оправя наоколо. Градският транспорт е фактически неизползваем, а съвсем сам не ми се впуска в приключение с триколка или такси от улицата. Всъщност от улицата май не може да се хване такси, трябва задължително да си поръчаш.
Индийската музика е прекрасна. Купувам си дискове – инди поп, нещо, което определят като “евъргрийни” и традиционна музика. Втората категория изцяло се състои от песни от класически филми.
В хотела има коктейл по повод приключилото обновяване на един от ресторантите. Шарения от хора.